Ердоган спечели президентския пост в Турция, но достигна ли върха?
Победата на Реджеп Тайип Ердоган на президентските избори, след единайсет години на премиерския пост, ще му даде нови правомощия. Но той управлява една разединена Турция, където много опоненти се опасяват, че той ще подкопае демократичните ценности. А има и много важни икономически въпроси, с които трябва да се справи.
Победата на премиера Реджеп Тайип Ердоган на президентските избори в неделя бе приветствана от привържениците му като „революция“. Зад овациите в проправителствените медии обаче някои анализатори се чудят дали Ердоган може да бъде на върха на успеха по пътя си към централизирането на властта, докато поема големи рискове, които може да му повлияят негативно в дългосрочен план.
Според законодателството преди да може да положи клетва като президент по-късно този месец, Ердоган трябва да подаде оставка от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която той помогна да бъде основана преди десетилетие. Макар да няма никакво съмнение, че той ще продължи да има голямо влияние в партията, вътрешната борба за власт изглежда неизбежна, докато тя издига нов лидер и премиер. Мисля, че Ердоган е този, който достига върха с тази победа, тъй като предизвикателствата, които остават за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) са огромни, казва Гарет Дженкинс, анализатор от програмата за проучвания Силк роуд. В партията няма достатъчно млади харизматични хора, които да са в позиция да се издигнат, за да бъдат следващата генерация лидери.
За Али Бабаджан, 47-годишният вицепремиер, отговарящ за икономиката, който очарова публиката на световния икономически форум в Давос, често се говори, че е маргинализиран в ПСР напоследък. Малцина други имат неговата харизма. След гласуването за президент, следващата година предстоят парламентарни избори, а Ердоган има нужда от силна ПСР в парламента, за да прокара законите, които иска да бъдат приети.
Това се отнася особено до конституционните промени, за които изглежда копнее, за да увеличи президентските правомощия и да промени правителството в система с изпълнителни правомощия. Въпреки личната си популярност Ердоган управлява една разединена Турция, разделена почти наполовина между тези, които го подкрепят и тези, които не го подкрепят. Много негови опоненти се боят от авторитарния му стил и подкопаването на свободите през последната година.
Разпалената реторика на премиера срещу опозицията често се посочва като причина за поляризацията в страната по социални, религиозни и етнически линии. Победната му реч в неделя бе по-помирителна, отколкото самият той бе тази година, но опонентите му се съмняват, че стилът му наистина ще се промени. Иронията е в това, че той няма нужда да прави това. Той е най-талантливият политик от своето поколение и дори може би в съвременната турска история, казва Дженкинс.
Той запази властта си и спечели президентските избори без да прави тези неща. Той се постави в позиция, в която има нужда да продължи да прави това. Той поляризира обществото толкова много, че има нужда да поддържа социалното напрежение, добави Дженкинс. Съсредоточаването на вниманието върху един човек отразява друг аспект от наскорошната предизборна кампания, което е притеснително за тези, които се опасяват за демократичното бъдеще на Турция.
Предизборната кампания на основните опозиционни партии бе „паянтова работа“, казва Дженкинс. Ако ПСР страда от „липса на дълбочина“ в редиците си, особено на млади хора, най-големите опозиционни партии са дори по-зле. Един пример е Девлет Бахчели, лидерът на Партията на националистическото действие (ПНД), третата по сила формация в страната. Той е начело на дясната партия повече от 17 години, като формацията никога не е печелила избори. И все още няма никакви признаци, че ПНД иска той да бъде сменен.
Докато опозицията успее да се организира за по-добра борба, остава само играта на Ердоган да спечели или да загуби. Страната вероятно върви към икономически спад идната година, тъй като външни сили, като свиването на програмата за управление на Федералния резерв на САЩ за изкупуване на държавни облигации, намаляват някои капиталови потоци към Турция. Има също и предупреждения за прегрял сектор на недвижимото имущество и строителството. За ПСР, която на свой ред изгради електората си, измъквайки милиони хора от бедността, и с растеж на икономиката, всичко това може да създаде сериозни бариери за бъдещия успех, ако остане неовладяно.
В допълнение Ердоган се гордее, че прави Турция основен регионален играч в Близкия изток. Намесите му обаче имаха сериозни последици, включително скарване с Египет и Саудитска Арабия заради Арабската пролет, и напрежение с Израел заради конфликта с палестинците. Може би в опит да изтъкне международното си влияние Ердоган качи чужд лидер на трибуната при себе си, когато държа победната си реч в неделя през нощта. Въпросният лидер бе Алмазбек Атамбаев, президентът на Киргизстан, бедна централноазиатска страна с езикови връзки с Турция. Отиващият си президент Абдуллах Гюл, уважавана фигура и съучредител на ПСР, не се виждаше никъде. Той не получи дори дума за благодарност.
БТА
