Ердоган пред избори

| от |

За първи път турците ще избират това лято пряко своя президент. Премиерът Ердоган вероятно ще се кандидатира за поста. Наблюдатели се опасяват, че той ще превърне парламентарната република в страна с президиална система, пише Дойче веле.

Само няколко седмици преди годишнината от протестите на площад Таксим (28.05.2014) в Истанбул започнаха първите изслушвания в процеса срещу 225 души, взели активно участие в демонстрациите срещу турското правителство. Сред тях има и седмина чужденци. Те са обвинени между другото в нарушаване на правото за демонстрации, оскверняване на места за поклонение и нанасяне на телесни повреди на цивилни граждани. Повечето от тях смятат, че държавата се отнася несправедливо. „На площад Таксим се събрахме с четирима приятели. Изведнъж се появиха полицаи и ни арестуваха. Не знаехме какво ще се случи с нас. Аз съм невинен“, казва графичният дизайнер Сечкин Чебечи за телевизия CNN Turk. Операторът Гьоркем Челилоглу също смята, че обвиненията са скалъпени. „Движех се с камерата сред група демонстранти. Когато полицията използва сълзотворен газ, групата се разпръсна и аз останах сам. Полицията ме арестува. И това е несправедливо“, казва той.

Моментът за започването на процеса не е избран случайно, смята политологът Фехти Ачикел от университета в Анкара. „Реджеп Тайип Ердоган иска да демонстрира авторитарния си стил преди президентските избори. Той разединява страната. Опитва се да убеди своите избиратели, че преследва подстрекатели и размирници. Няма да се учудя, ако използва годишнината от протестите за предизборната си президентска кампания“, казва той. Денят на годишнината наближава, а властите все още продължават да издирват полицейски служители и сътрудници на силите за сигурност, които са ранили безброй хора. „Настроението е потиснато. Съдебният процес показва, че нищо не се е променило“, казва Фетхи Ачикел в разговор с Дойче Веле.

Ердоган – авторитарен президент?

За първи път на 10 август президентът на Турция ще бъде избран пряко от народа. Ако на първия тур няма ясен победител, на 24 август ще бъде проведен балотаж. Всъщност все още не е ясно кой ще се кандидатира за президентския пост. Повечето наблюдатели смятат, че Ердоган ще се кандидатира. Последното заседение на ръководството на Партията на справедливостта и развитието от миналата седмица не оставя почти никакво съмнение, че премиерът ще се кандидатира за президентския пост. На заседанието на партийната върхушка беше взето решение нито един представител на партията да не заема един и същи пост в продължение на повече от три мандата. Тази вътрешнопартийна разпоредба всъщност не позволява на Ердоган отново да стане министър-председател.

Вицепремиерът Бюлент Арънч обяви, че Ердоган със сигурност ще бъде кандидатът на Партията на справедливостта и развитието, ако самият той пожелае това. Ердоган пък заяви, че ще използва „цялата власт“ на президентската институция, ако бъде избран за държавен глава. Това не е нищо ново в турската политика, казва политоложката Еврен Балта от университета в Истанбул. Турската конституция дава значителна власт на президента. „Досега обаче тази власт не беше напълно консумирана. Турските президенти бяха досега сравнително неутрални и имаха по-скоро представителни функции“, казва тя. Ердоган обаче иска да промени статуквото. „Можем да бъдем сигурни, че ако бъде избран за президент, Ердоган ще се опита да управлява като президент на страна с президиална система. При това с авторитарен стил“, казва Еврен Балта в разговор с Дойче Веле.

Турция при управлението на Ердоган

От 2002 до 2007 година Турция постигна значителен напредък в демократизацията под ръководството на Ердоган, казва политоложката. Отслабването на армията беше едно от основните изисквания на ЕС за пълноправното членство на страната. „Ердоган беше първият политик, който успя да се справи с тази задача. И ние го приветствахме като реформатор“, казва Балта. От 2010 година насам обаче Партията на справедливостта и развитието става все по-авторитарна, което най-ясно се вижда в контрола върху медиите в страната. Еврен Балта се позовава на последния доклад на американската правозащитна организация Freedom Housе. Експертите от организацията окачествяват Турция като „несвободна страна“. Тоест държава с минимална или никаква свобода на печата. Фетхи Ачикел също смята, че в първите години от управлението си, Ердоган минава за реформатор. „Но когато усети, че неговите избиратели твърдо стоят зад гърба му, започна да прокарва авторитарния си стил. Ердоган засили контрола върху медиите, уволни над 60 колумнисти, а държавната телевизия мина под прекия му контрол. Ердоган би превърнал Турция в една страна в „Путинов“ стил с ислямско-консервативно ръководство“, каза Ачикел. Турция е парламентарна република, а не президиална система. „Всички обаче знаем, че Ердоган ще използва максимално властта си като президент, ако бъде избран“, заключава политологът Фетхи Ачикел.

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Том Харди и кучетата: очаквано сърцеразтапяща комбинация

| от |

Всички обичат Том Харди, а Том Харди обича кучета. Което на практика кара всички ОЩЕ повече да обичат Том Харди, ако това изобщо е възможно.

Има дори Instagram акаунт, който е посветен само на снимките на актьора, на които той се фотографира с различни кучета. По-рано тази година звездата от „Лудия Макс“ разчувства интернет обществеността с емоционалното си изляние по повод смъртта на неговото куче Удсток, което почина от полимиозит.

Ако имате нужда от нещо, което да повдигне духа ви, разгледайте галерията, в която пилотът от „Дюнкерк“ позира с кучаци и топи сърца.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.