Ердоган печели изборите в Турция с 56,17 %

| от |

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган печели президентските избори още на първи тур с близо 56%, съобщават Си Ен Ен Тюрк и Франс прес, като се позовават на данните при преброяването на 48% от бюлетините.

За основния му опонент Екмеледин Ихсаноглу са гласували около 35,6% от избирателите, а за представителя на кюрдското малцинство Селахатин Демирташ – 8,4%, сочат данните.

Турците за първи път избираха президент на преки избори. Избирателните секции в страната затвориха врати в 17 ч местно време. Според наблюдатели избирателната активност е била около 70-75%. Не са получени сигнали за сериозни нарушения по време на вота, на който 52,7 милиона турски граждани избираха между Ердоган, Ихсаноглу и Демирташ. Очаквайте още подробности. /БГНЕС

 
 

Питър Динклидж е станал татко за втори път

| от chronicle.bg, БТА |

Питър Динклидж, познат с ролята на Тирион Ланистър в хитовия сериал „Игра на тронове“, и съпругата му, театралната режисьорка Ерика Шмид, са станали родители за втори път.

Двойката е известна с това, че изключително ревниво пази личния си живот. 48-годишният Динклидж и 42-годишната Шмид са семейство от 2005 г. и имат 5-годишна дъщеря, чието име не са съобщавали официално. Съпрузите не са оповестявали публично, че очакват второ дете. Единственото свидетелство, че фамилията ще се увеличи с още един член, е появата на Ерика с наедряло коремче на светско събитие по-рано през годината.

Според сп. US Weekly второто отроче на звездната двойка, чиито пол и име са неизвестни, през септември вече е било родено.

 
 

9 значения на женското „Нищо“

| от chronicle.bg |

Когато жена ви каже „Нищо“, това е проблем. Знаете. „Нищо“ не е НИЩО. То е нещо, и то нещо голямо.

Ще се опитаме да дефинираме една малка част от значенията, които влагат жените, когато отговарят на въпроса „Какво има, какво ти е“ с „Нищо“. Без претенцията за изчерпателност, разбира се.

1. „Ужасно ме издразни, че преди 48 дни си лайкнал снимката на твоята бивша колежка и сега обмислям дали да не подам молба за развод“

2. „Имам бенка на гърба, която май се е възпалила. Страх ме е да отида на лекар, но 100% е меланом и вече имам метастази в черния дроб. Животът ми приключва, но се чудя как да ти го съобщя“

3. „Онзи ден се зарадва на детето на съседите, което значи ,че искаш дете, а ние още нямаме, значи или не искаш дете от мен или искаш, но смяташ, че не мога да ти родя, защото имам твърде тесен ханш. Имаме огромен проблем“.

4. „Усещам с женската си интуиция, че мислиш за бившата си. Не мога да го обясня, но знам, че е така. Мисля, че още си влюбен в нея и връзката ни е обречена. Тъжно ми е и затова мълча“.

5.  „Гладна съм пак, но не мога да го кажа, защото ще си помислиш, че съм лакома и затова имам няколко кила отгоре“

6. „Струва ми се, че те обичам малко повече, отколкото ти обичаш мен. Това е проблем.“

7. „Струва ми се, че ме обичаш малко повече, отколкото аз те обичам. Това е проблем.“

8. „Притеснявам се за мама, вчера се оплака, че я боли главата. Няма да ти кажа обаче, защото ме обвиниш, че съм прекалено близка с майка си.“

9. „Имам вагинален сърбеж. Наистина ли очакваш да ти го споделя, изрод?“

 

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Рецепта за тиквено-доматена супа

| от Росица Гърджелийска |

Сезонът на жълтите листа, жълъдите и мъглите е тук, макар все още да е топло навън. Ето една супа за душата!

Нужни продукти:
1 малка тиква
3 глави червен лук
1 зелена чушка
500мл доматена пасата
500мл нарязани домати на кубчета
1 скилидка чесън
един стрък пресен босилек
малко пресен магданоз
олио, черен пипер, сол

Начин на приготвяне:

DSCN8863

Нарежете лука и чушката, изсипете ги в тенджера с малко олио на дъното и включете котлона.
Добавете малко сол, захлупете с капак и оставете да се поизпотят.
През това време обелете и нарежете тиквата на средно големи кубчета.
Добавете тиквата към тенджерата, залейте с вода и оставете да заври. Гответе до пълното омекване на тиквата.
Добавете пасатата и нарязанито домати и продължете а готвите, за да е изпари една част от течността.
Добавете накълцания чесън и продължете а готвите още няколко секунди.
Пасирайте всичко и добавете босилека и черният пипер.
Поръсете всяка паничка с пресен магданоз и запечени тиквени семки, които ще добавят приятно хрупкане към така прекрасно кадифената супа.

DSCN8892
Усмихнете се!