Ердоган иска решаване на Кипърския въпрос чрез създаване на две държави

| от |

Президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган се обяви за решение на Кипърския въпрос чрез създаване на две държави, предаде кореспондентът на БНР в Атина Бранислава Бобанац. Това той направи по време на посещението си в турската част на разделения остров, съобщава Ройтерс. Това беше първата му визита зад граница, след като положи клетва като държавен глава. Ердоган разговаря с лидера на признатата единствено от Турция Севернокипърска турска република Дервиш Ероглу.

Турция няма да приеме споразумение по Кипърския въпрос, ако бъдещото федерално решение не се базира на две държави – основателки с политическо равенство, обяви новият турски президент Реджеп Тайип Ердоган по време на посещението си в признатата само от Анкара Севернокипърска турска република. Ердоган заяви, че Турция напълно подкрепя усилията на кипърската турска страна за постигане на решение чрез двуобщностна федерация, две държави – основателки с политическо равенство и равен статут, като ново партньорство, основано на параметрите на ООН.

Севернокипърската турска република ще направи всичко необходимо, за да работи за едно ново партньорство, основано на решението за създаването на две държави и на политическото равноправие. Гърция и кипърските гърци трябва да демонстрират същата добра воля, заяви Ердоган.

Той прикани международната общност да предприеме по-решителни действия за решаването на въпроса. Турският президент увери още, че Анкара никога няма да позволи на правителството на кипърските гърци да постави кипърските турци в статут на малцинство.

Ердоган посочи, че Турция е за справедливо, цялостно и трайно решение на Кипърския проблем. Той изрази надежда, че търпението, което Турция и кипърските турци са показали досега, ще бъде увенчано с успех, но предупреди, че никой не трябва да изпитва търпението им и че „прозорецът на възможностите не може да остане отворен завинаги“.

Ердоган призова също така Гърция като страна – гарант за независимостта на Кипър да се включи по-активно в диалога по Кипърския въпрос. Той обвини Гърция и кипърските гърци за липсата на добра воля за неговото решаване.

Международно признатото правителство в Никозия определи визитата като незаконна. Разочарование буди позицията на турския президент Ердоган, заяви говорителят на външното министерство в Атина.

Гръцката дипломация посочва Анкара като единствената пречка за решаване на кипърския въпрос. В Турция е и вината за трагедията на хиляди кипърски гърци, които десетилетия не могат да се върнат по родните си места в окупираната кипърска територия, се посочва в официалното изявление на Атина.

Гърците призовават новият турски президент да спази всички решения на Европейския съд по правата на човека по отношение на окупираната част от Кипър.

Атина припомня, че исторически и политически е недопустимо да се обвинява Гърция, че не провежда активна политика по решаването на Кипърския въпрос, но само и единствено в рамките на резолюциите на ООН.

Изявлението на гръцкото външно министерство уточнява и условието за асоцииране на Турция в Европейския съюз: 

Пътят на Анкара към Европа минава през признаване на Република Кипър, която е член на Съюза.

Министерството на външните работи на Гърция отхвърли опитите на турския президент да изравни международните задължения на Гърция като гарант с тежките отговорности на Турция в Кипър и заяви, че прехвърлянето на вината не съдейства за намирането на решение.  / БНР

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.