Ердоган – големият фаворит на президентските избори в Турция

| от |

Нора Чолакова от БТА

На 10 август (днес – бел. ред.) в Турция ще се състоят първите в страната преки избори за президент. След конституционна реформа от 2007 г. 53 милиона турци за пръв път пряко ще избират президент на републиката. Кандидатите са трима, фаворитът е един.

Ислямо-консервативен политик, 70-годишен учен и амбициозен млад юрист – това са трите опции за турските избиратели.

Проучванията на общественото мнение сочат едно – много вероятна победа на ислямо-консервативния Реджеп Тайип Ердоган, който е премиер на 76-милионната Турция трети пореден мандат, вече почти 12 години. Според резултатите на редица анкети възможно е министър-председателят, при управлението на който стандартът на живот в страната се подобри значително, да спечели още на първия тур в неделя, като събере повече от необходимите 50 процента плюс един от гласовете на турските граждани.

Ердоган е възхваляван, обичан и мразен. Въпреки мащабните антиправителствени протести от миналата година и разследването за корупция от тази зима, засегнало пряко премиера, неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) постигна мощна убедителна победа на местните избори на 30 март, като ги спечели с 45,5 процента. Изборите се разглеждаха като референдум за управлението на Ердоган.

Поредната победа на обвиняваната в ислямистки уклон ПСР накара опозицията сериозно да се замисли, което доведе до решението на главните опозиционни формации – Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД) да издигнат свой общ кандидат за президентските избори.

Изборът на кемалистката НРП и следващата съвсем различна идеология националистическа ПНД учуди мнозина с номинирането на родения в Египет 70-годишен Екмеледин Ихсаноглу, който е посветил голяма част от живота си на исляма и е бивш председател на Организацията за ислямско сътрудничество. Учудването до голяма степен се дължи на факта, че за повечето турци Ихсаноглу бе напълно непознато име, други твърдят, че е прекалено възрастен. Според някои анализатори обаче кандидатурата на Ихсаноглу, подкрепена от още пет по-малки партии, е обмислен ход, чрез който се цели мобилизиране на консервативните, набожни и по-слабо образовани избиратели в централен Анадол – основният електорат на турския премиер. Между 37 и 38 процента от турците се очаква да гласуват за кандидата на опозицията, според резултати на анкети.

Амбициозният 41-годишен Селяхаттин Демирташ е кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Младият адвокат обещава не само защита на правата на кюрдите, но и на всички, които се смятат за дискриминирани в Турция – общността на алевиите, жените, членовете на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални). Проучванията на общественото мнение сочат подкрепа между 6,5 и 8 процента за кюрдския политик на изборите в неделя.

Смята се, че кюрдският вот може да бъде решаващ за Ердоган, чието правителство от две години води преговори с лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан за намиране на мирно решение на кюрдския конфликт. От 1984 г. ПКК започна борба за автономия в Югоизточен Анадол, при която загинаха 40 хиляди души, а миналата година бе постигнато примирие. По време на 12-годишното си управление Ердоган прокара реформи за увеличаване на правата на кюрдите, които преди това десетилетия наред бяха потискани. През юли Меджлисът одобри и закон, регулиращ процеса за мирно уреждане на кюрдския проблем. Законът може да помогне на Ердоган да привлече повече кюрдски гласове на предстоящите избори.

Според анализатора от в. „Радикал“ Еюп Джан решаващ фактор за изхода на президентските избори освен кюрдския вот ще бъде избирателната активност в Турция, а също така и на гласоподавателите зад граница.

Ердоган е напълно уверен в бъдещата си победа. Близките до ПСР медии и социологически агенции отсега са обявили победата му. Ако гледаме само какво ни казват те, Ердоган ще събере още на първия тур над 50 процента от гласовете и ще влезе в президентската резиденция Чанкая, пише Джан.

Според него обаче това няма да е толкова лесно, тъй като за да спечели на първия тур, ще трябва да събере няколко процента повече от събраните гласове на местните избори.

Избирателната активност на местните избори през март бе 90 процента, но на изборите за президент този месец, в сезона на отпуските, това може да не бъде постигнато. Ако избирателната активност бъде сравнително висока, вероятно ще бъде трудно на Ердоган да спечели на първия тур, ако обаче е по-ниска, това може и да стане.

Големи усилия за мобилизиране на електората си в момента полага светската Народнорепубликанска партия, много от поддръжниците на която предпочитат да не прекъсват летните си отпуски, което може да е от полза за ПСР.

Същевременно слаба избирателна активност бе регистрирана на изборите за държавен глава на Турция в чужбина, състояли се от 26 юли до 3 август. Ердоган бе организирал мащабни предизборни митинги в редица големи европейски градове, тъй като за един от определящите фактори за победата му на първия тур се смята гласуването на турците в чужбина (5 на сто от гласоподавателите).

А какво точно обещава Ердоган, ако спечели изборите? Той обещава най-вече, че няма само да седи в президентската резиденция, а ще бъде „активен, деен президент“, който ще участва заедно с правителството в разрешаването на всеки един проблем на страната. В момента в Турция, която е парламентарна република, функциите на държавния глава са силно ограничени. Но Ердоган категорично заяви, че ще промени президентската институция, като възнамерява да въведе полупрезидентско управление. В предизборните си речи той обяви и намерението си да създаде „нова Турция, в която само народът ще решава“.

Успехът на Ердоган през последните години се дължи на редица фактори, сред които растежът на икономиката.
Под управлението на правителство на ПСР турската икономика отбелязва растеж средно с по пет процента годишно. Турция, чиято икономика по време на икономическата криза през 2001 г. се сви с 5,7 процента, още през 2003 г., когато Ердоган за първи път зае премиерското кресло, отбеляза икономически растеж от 5,3 на сто. През 2013 г. растежът на икономиката бе 4 процента. През последните 12 години доходът на глава от населението се утрои.

Инфлацията и безработицата също намаляха в периода 2003-2013 г.

През последните години бяха реализирани редица мегапроекти, сред които тунелът „Мармарай“, свързващ континентите Азия и Европа под пролива Босфора. Стартира изграждането на трети мост над Босфора и бяха положени основите на трето летище в Истанбул, пусната в експлоатация бе и високоскоростна жп линия Истанбул-Анкара.

Възмущение обаче предизвикват редица действия на правителството на ПСР, сред които въвеждането на забрани за пушене на обществени места, ограничения за продажбата и консумирането на алкохол. Има предложение дори за въвеждане на ограничения за традиционното пушене на наргиле.

Същевременно правителството на Ердоган премахна забраната за носене на ислямски забрадки в държавни институции.
Премиерът критикува остро съвместното съжителство на младежи и девойки в общежитията.

Тази година бяха наложени и временни забрани за достъп до социалната мрежа Туитър и сайта за видеообмен Ютюб заради разпространяването на записи, уличаващи обкръжението на премиера в корупция.

В отговор на предприетото през декември разследване за корупция на обкръжението на Ердоган, зад което се смята, че стои движението на базирания в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, управляващите започнаха мащабна чистка, при която хиляди полицаи, съдии и прокурори бяха отстранени от длъжност или преместени.

През последните години зад решетките бяха изпратени хиляди опоненти на правителството, сред които журналисти и активисти, по обвинения, че са част от крайнонационалистически групи, планиращи преврат срещу правителството.
Западноориентираните представители на светските среди са възмутени от крайните действия на Ердоган, както и от намесата му в личния живот на хората, включително по въпроси, свързани с абортите, раждания със секцио и броя на децата, който жените трябва да имат. Всичко това обаче явно само затвърждава неговите позиции сред силно набожните му поддръжници в Централен Анадол.

Коментаторът Мурат Йеткин от в. „Хюриет дейли нюз“ пише, че Ердоган и поддръжниците му са започнали да празнуват още преди президентските избори да са се състояли в неделя.

Убедеността им в бъдещата победа на Ердоган бе подсилена от броя на участниците в митинга на Ердоган в Истанбул в неделя, в който участваха над един милион поддръжници на ПСР. И все пак още е рано да се празнува, отбелязва Йеткин.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.