Епопея на незапомнените : шофьорите на националната катастрофа

| от |

Автор : Пламен Каменов

Редакция / Коментари : Боряна Каменова, Александър Николов

Статията е от поредица на журналиста Пламен Каменов, публикувана в „Труд“ през 1992 г.  Част е от неговата рубрика „Епопея на незапомнените“.  А немалка част от „героите“ в дописката не са запомнени, или са забравени, затова ще бъдат припомнени сега за вас. Ние, по-младите, мислим, че трябва да ги знаем. „Демокрацията“ не наложи лустрация. Виновните не бяха наказани. Не малко станаха видни капиталисти – това си го знаем всички. Но знаем ли им имената? Всеки трябва да си носи кръста, а на кръста трябва да му пише името. Именно, поименно свидетелство ви предлагаме тук, за виновните –  за шофьорите, докарали ни до национална катастрофа. Но понесли наказание голямо, колкото е наказанието за всяка колективна безотговорност.  Най-удобно е да правиш зло и да не се подписваш под него, или да си триеш всячески името. Това не е панаир на книгата, а панаир на аутодафето. Удобен панаир.

Не казваме, че описаните са единствените лоши, после списъкът продължава. Дългият преходен списък.

Този го публикуваме по случай Шестте месеца на протеста.

И най-вече: по случай юбилея на Каменов – днес той става на 60 години. Това е подаръка на дъщеря му Боряна, позната ви от екрана на БНТ. Това е и нашият подарък. Възможно е самият той да е забравил, че е писал това.

Ние искаме да му напомним, че го помним и че трябва да продължи да пише. Бъди здрав, Пламене!

Тъмното комунистическо минали се превръща в светло капиталистическо бъдеще

Национална катастрофа има, шофьори – не, или къде е сега върхът на Номенклатурата

Веднага след десетоноемврийския дворцов преврат, започна голямото търсене на една средна и дребна номенклатура, която за 45 години доведе страната до пълна победа на комунизма, тоест до Дъното.

Създадени бяха няколко комисии: по деформацията (в Народното събрание), вътрешно-патрийна (в БСП), за изясняването на причините за икономическата и политическа криза (във Великото народно събрание), и паралелна (в Алтернативната социалистичекса партия). В Главната прокуратура бе заведено на отчет Дело номер 4 – за виновниците за споменатата криза.

Резултатите са забележителни. До ден днешен никой не знае кой конкретно има вина за дереджето ни. Излиза, че няма виновни за убитите без съд и присъда, за концлагерите и изселванията, за почернените семейства.

За съсипаната природа и отровените реки. За мегаломанската тежка промишленост, дето така ни е натиснала, че ще ни счупи врата. За разореното и унизеното селско стопанство, което вовеки ще се стряска от думи като „колективизация“, „масовизация“, „ АПК“.

За промитите мозъци на три поколения, за съчинената история. За ужасяващия външен дълг, който ще плащат и децата на нашите деца.

За тъжното всекидневие на здравеопазването, на образованието, на науката.

За това, че ни отучиха да работим, като заменим професионализма – с предаността, послушанието и сляпата вяра в никога негрешащата Партия. За това, че погубиха България…

Вместо да бъде потърсена отговорност на тия люде, стана така, че те спокойно се притаиха и си замениха доскоро всесилния партиен билет с още по-всесилния Капитал.

Имаха всички условия за това: в тях бяха (и още са!) средствата, връзките, структурите.

Те са ампутирани от морал. Те с доволна усмивка наблюдават хваналите се гуша за гуша „светлочервени“и „тъмносини“ депутати и политици, които просто забравиха проблема: Номенклатурата.

Времето минава, споменът избледнява, мъката остава, както се пееше в един романс….

Именно заради мъката на 8 милиона българи се връщаме две години и три месеца назад (+ още 20-на към днешна дата) – към имената на хората, които у-у-у-управляваха, а днес – ни лук яли, ни лук мирисали превръщат тъмното си комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще. Ето част от тия имена:

тодор живков_1024x768

 Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет (най-близкото му обкръжение се опита да го изпързаля по принципа „дай си ми куклата, на ти си парцалките“.  Но той заплаши, че ще ги остави само по чорапи и те кротнаха. Продаде на американците мемоарите си още на зелено; продължава да твърди, че няма съд, който да го осъди, защото подобен акт ще бъде лош пример за подражание).

Членове на Политбюро:

1. Георги Атанасов, и министър председател

(кюти си в огромния апратамент на пъпа на София; твърди, че никога не бил искал да управлява, ама го накарали на сила; смътно си спомня за дългогодишните спец-придобивки – хилядарки в пет-цифрени числа: за храна, персонални, транспорт, валута и пр. – впрочем, амнезия по този въпрос проявяват всички Правоимащи!)

(Днешно уточнение от Боряна Каменова: един от малкото осъдени е –  на 10 години за финансови злоупотреби, но е помилван по-късно от президента Желю Желев.  Уточненията, впрочем, нататък ги оставяме на вас, читателите. Ако ви е интересно, търсете. На мен ми е интересно, например, колко наистина са осъдените? Май никой не е излежал ефективна присъда? Какво правят сега – тези, които са живи? Разбира се, доста не са сред нас, но историята май не я интересува принципа „за умрял – или добро, или нищо“. А наследниците им? Деца, внуци.. В България ли са, в така наречените партийни блокове ли живеят… Дали пък някои не са сред нас на площада? Нямам предвид тези синчета, срещу които ние сме на площада…)

2. Гриша Филипов, (дясната ръка на Генералния във всевъзможните реорганизации, трансформации и бюрократизации; съжалявал, че след руския не научил английския, за да тласне икономиката ни на западни релси).

3. Добри Джуров – и министър на отбраната (изхитри се на 25 години да е на върха, и в същото време да е скаран със самия Живков; доведе броя на генералите и адмиралите до световен рекорд; с формулата „такова беше времето“ обяснява всичко.

4. Милко Балев – и секретар на ЦК, единственият, който попадна в зала „Тържествена“ заедно с патрона си. Като цяло душевното му развновесие не е нарушено с  нищо; Строго спазва закона на червената омерта.

(добре, де, осъден, ама после: условно. Счита се, че е ръководил пряко Възродителния процес. Написал доста величествени томчета за Живков… Починал… нямаше как да се снима за спомен, когато наскоро ТЕ си простиха)

5. Огнян Дойнов – и заместник-председател на МС;

прояви стратегически усет, изигра скарване с Луканов и отпраши за мъглявия Лондон. Там бил толкова добре, че дори смъртта на боса Максуел не го разтревожила; това е един от главните диспечери на голямата пералня на мръсни пари – „ГПМП“

(изкушавам се от още едно уточнение: това съкращение го няма в Интернет :-)

6. Пенчо Кубадински – и председател на Националния съвет на ОФ

(Нагърмя се по животинките, направи от Отечествения фронт рахитична баба, скри се в Смолянско, откъдето управлява семейния търговски бизнес).

photo_verybig_145007

7. Петър Младенов – и министър на външните работи (после: първият президент на Ненародна Република България)

Обиколи света, но това не ни направи по-малко изолирани;

Пръв успя да убеди Горбачов, че Старецът трябва да си иде; толкова се бе нафталинизирал, че не можа да свърши нищо като първи и безславно си отиде, при това с прякора Пешо Танкиста…

8. Станко Тодоров – и председател на Народното събрание (бавно и полека доведе Парламента до състояние на летаргичен сън, прекъснат от бурни, дълго нестихващи ръкопляскания; в края не пропусна да се разграничи от „сатрапа“ Живков; възнамерява да завърши дните си в Израел – прародината на съпругата му. )

9. Петър Танчев, секретар на БЗНС

( да, така беше, лидерът на уж-партията си вървеше все с дружинките от Политбюро; направи всичко, което можа, за да изчезне понятието БЗНС).

Кандидат-членове на Политбюро

1. Андрей Луканов, и първи зам-председател на МС

(загадъчна фугира на четвърто поколение комунисти с тази фамилия, продължава да буди противоречиви мнения, но едно е ясно – Андрей по гръб трудно пада. Важно звено във веригата ГПМП, виж превода при името на О. Дойнов).

2. Георги Йорданов – и заместник-председател на МС, и председател на Комитета за култура.

Мургавият сливналия наследи Людмила Живкова, само това стигаше, за да разберат всички, че има височайшо благоволение. Представлява примамлив залък за следователите, дано му излезе по-скоро късметът).

Не му излиза…

3. Григор Стоичков – и заместник-председател на МС – дяланият камък май не е бил само министър на космоса. Позакъса го около делото Чернобил, но му хвърли такова обжалване, че на съдиите свят им се зави; двамата му сина междувременно се изпраскаха в частния бизнес и сега могат да купят всекиго).

4. Петър Дюлгеров – и председател на Централния съвет на БПС

(по негово време проф-съюзите от трансимисята станаха партньори и опонент; говореше се, че Шефът не го харесва особено. След 10 ноември, пръв се оттегли; и той си сложи катинар на устата).

5. Петко Данчев – и заместник-председател на МС

(страхотна кариера чакаше това правешко отроче, но ноемврийското превратче му мина път, потъна в свърхнелегалност; и за него тепърва ще се говори).

6. Стоян Овчаров – и министър на икономиката и планирането

(Попадна на върха в неблагоприятен момент, изглежда е по-умен, отколкото изглежда. Защото партийните влъхви се опитаха да го вкарат в затвора, понеже съдействал за обучението на малък Тошко в Цюрих, като че те не са съдействали за много по-страшни работи).

7. Председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП – Начо Папазов

В последния момент ритна столчето на любимия баш ръководител, в следствие на което кацна в Петър-Младеновото Политбюро; скоро след това изчезна и оттам; скри се в пенсия; плувна във водите на частния бинес чрез синовете си.

8. Секретар на ЦК: Васил Цанов

Викаха му шпеца, защото след всяко яко почерпване, не пропускал да изръмжи: а, аз съм шпец по земеделието“; сторените от него поразии в тая област, трудно ще се оправят скоро. Като повечето си акрани се сгуши в палатите си. Напоследък се канел да пише до Президента, че пенсията му не стига).

st

9. Димитър Станишев, скритият тартор на външната ни политика, на делото „Живков-Балев“, в един момент се шашардиса и почна да издава четата. Хиляди левове месечна заплата, още толкова за храна, персонални, валута и пр. – това са гушкали големите другари във време, в което средната месечна заплата беше 200 лева.

В споменатия момент Генералният се понадигна и просъска нещо – другарят Станишев мигом млъкна и повече не си отвори устата – оттук-нататък примерът му последваха всички свидетели, а шефът отвърна на мълчанието с мълчание.

10. Емил Христов (мозъкът на икономическите маньоври, непрекъснато сътворявани от правешкий гений; сега си кара мерцедеса и реди сделки с холандски фирми; негова е мъдрата фраза: „Емил на всички е мил“. Напоследък е засилил телефонните контакти със съседа по кооперация Оги Дойнов).

2010-09-26-009_1

11. Георги Пирински, и заместник-министър на търговията, бързо забрави комунистическия си период, и сега е пръв радетел на социалната демокрация; страда, когато му напомнят за миналото;

12. Димитър Найденов- първи секретар на ОбК на БКП в Правец

Сега подсъдим за корупция. Един от малцината.

13. Лалю Димитров (председател на Комитета за Телевизия и радио; по едно време издаваше червеното списание „Съвременен показател“. Ама то хич не вървеше. Сега е пенсионер).

14. Николай Тодоров,  (заместник-председател на БАН, стига до шеф на Великото народно събрание, там го кръстиха Кольо Ватмана. Сега е просто академик).

15. Пеню Астарджиев, главен директор на издателството на БКП, сега си кюти вкъщи и пише мемоари, озаглавени „Аз бях жертва на Милко Балев“).

16. Радню Минчев ( първи заместник-началник на Генералния щаб на БНА)

Доплува до поста началник на ген-щаба и изкара малко там, дори при синия цивилен министър Луджев – но наистина малко. Стана известен с почерпката, която даде в дома си, в деня на августовския преврат срещу Горбачов; сега е пенсионер.

17. Румен Сербезов (секретар на Стопанския съвет при МС, преди това беше посланик в Токио, първи секретар на Хасковско, викаха му „япончето“. След 10-ти се писа пръв лукановист, стана депутат в „обновената“ БСП, но бързо се усети, че майката му е в бизнеса и заряза партийството.

18 . Теменужка Теофилова, член на бюрото на Соф ГК на БКП, заместник-председател на ИК на СНС

Желязната лейди днес е само желязна пенсионерка

19. Трендафил Мартински, председател на ЦС на БСФС

Говореха, че най-жестоко съжалявал за молбата, в която убеждавал когото трябва, да му смени името на Априлски. Докрая на безсменния си 25-годишен мандат бъркаше спорта със спирта. Сега се е отдал на олимпийски, световни и европейски спомени.

Членове на ЦКРК – 99

Сред тях:

Георги Евтимов (извънреден и пълномощен посланик във Федерална република Германия; после шеф на туризма; сега пенсионер-посредник със силни немски връзки);

Евтим Стоименов (първи зам.-министър на правосъдието; главен прокурор по Луканово време – с особени заслуги за налагането на тезата „Живков е за всичко виновен“; като пенсионер днес чете Вишински в оригинал);

Марин Джерманов (генерален директор на „Техноекспортстрой“ – това е българският Корейко; и днес не си знае доларите и левовете, натрупани за 35 години вярна служба на партията)…

Тук следва списък на първите секретари на Областни комитети на БКП. След това и на председателите на ИК на Областните народни съвет, както и списък на Първите секретари на окръжните комитети на БКП и председателите на Окръжните народни съвети (към 1987 г., преди да се създадат областите)

Ако ви е интересно, ще  ги публикуваме и тях, но засега спираме дотук. Малко информация от Каменов за тях:

„Гаулайтерите по места. От тях зависеше всичко надолу, те зависеха за всичко отгоре. Това определяше политиката им: – надолу – ботуш, нагоре – ретуш!

След доста обширния списък, следва и заключението:

„Колкото и много да ви се виждат тези имена, трябва да знаете, че те не са всичките. Трябва да знаете още, драги читатели, че не само „светлочервените“ и „тъмносините“ депутати, но и ние самите някак много бързо забравихме ония, които ни у-у-у-управляваха така, че ни забиха в дупка, от която не се вижда скорошно излизане. За тях, разбира се, нашата амнезия е страшно изгодна. Но за нас? За децата ни? България?

Да се потърси отговорност не е толкова трудно. Трудно е да се докаже вината на тия люде – още повече, че те имаха време да изметат следите. За каква справедливост, за какъв морал обаче ще говорим, ако всичко онова, което те сториха със страната ни, остане ненаказано? И ще има ли гаранция, че ТО вече никога няма да се повтори?!

PS Целият списък на Каменов излиза в „Труд“  между 29.01 – 1.02.1992 г.

След публикациите авторът пише и пета дописка:

„Получихме доста писма, телефонните обаждания нямаха чет. Затова решихме да продължим темата – още повече, че досега няма реакция нито от наследничката на славната БКП – обновената БСП, нито от Главната прокуратура.

Най-напред обаче ше дадем думата на трима от доскорошните властници – не защото те заслужават това, а за да се види още веднъж, че времето вече НАИСТИНА не е тяхно! (Б. К. : наивен мой татко)

В редакцията дойде съпругата на бишвия гаулайтер на Пиринска Македония Лазар Причкапов. Госпожата (учителка по професия) държа език, от който биха се засрамили и уличните жени. На какво ли ще научи децата ни тази „учителка“, г-н министър Василев?) От думите ѝ излезе, че по-свят и мил човечец от нейния мъж не е имало, няма и няма и да има. Това, че хиляди благоевградчани мислят точно обратното, не я притесняваше по никакъв начин. Дамата напусна стаята с думите: „Ние пак ще се върнем – тогава ще видите вие!“ (бел. ред. Да припомним, че Лазар Причкапов беше избран за кмет преди няколко години, доста къса е паметта на хората).

Боже, помислих си, така се държи тая жена днес. А какво ли е било на хората под нея, когато мъжът ѝ е бил на власт…

На другия ден пристигна дъщерята на вездесъщия началник-отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП Продан Стоянов, за да ни уведоми, че баща ѝ няма вила-прогимназия и дял от фабриката за норки в Пещера – ако имал, щял да ги дари. Благодарим. Ние пък обещаваме да му носим цигари.

Получихме писмо от бившата председателка на Областния народен съвет в Пловдив Стоянка Кръстенова, която ни уведомява, че никога не е преставала да вярва в социалитическата идея, и добавя, че няма отношение към палата, построен от бившия първи секретар на Областния комитет на БКП в Пловдив Пантелей Пачов на пъпа на града. Поднасяме ѝ нашите съболезнования за този неин пропуск.

По телефона госпожа Венета Сърбинова от Тетевен ни разказа за тоталната окупация, извършена от партийно-държавни величия във вилната зона в  Рибарица. В следващия брой ще цитираме имената на симпатичните червени виладжии, а сега ще споменем за две от многото фирми – рожби на децата и внуците на другарите на Номенклатурата.

Шеф на едноличното дружество с ограничена отговорност с фирма „Акантус“ (София, община „Възраждане“, ул. „Света София“ 7) е не кой да е, а синът на дългогодишния член на Политбюро и председател на клакьорското Народно събрание др. Станко Тодоров – Андрей Тодоров. Дружеството е с капитал 1 139 244 лева и се занимава с какво ли не – от проектиране на жилищни и общетвени сгради, градоустройство, интериорен дизайн, през предприемачество, специализирани езикови курсове, представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица, до производство, изкупуване и търговия с… цветя!

Не остава назад и прочутият партплейбой Янчо Таков – наследникът на пъргавия член на Политбюро и по-сетнешен орденовръчвач – Пеко Таков. Кожухарят г-н Янчо командва еднолично търговско дружество с фирма „Лотос Т“ ЕООД (София, община „Оборище“ 33) с предмет на дейност: търговия „във всички разрешени със закон форми, с всички разрешени със закон стоки, производство на селскостопанска продукция, транспортна и спедиторска дейност, агенстка, представителска, посредническа; комисионерка, маркетингова, инженерингова, рекламна, консултантска, инвестиционна, лизингова дейност…

Както виждате, драги читатели, процесът по превръщане на тъмното комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще е в пълен ход. Ние ще продължим да ви информираме за него.

stanish

Бел. ред. Надявам се, направи ви впечатление фамилията Станишев. Да, за същото семейство става въпрос.

Тази статия със сигурност ще има продължение. И ще предизвика безброй коментари.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.