Експозиция в Троянския манастир разказва за историята му

| от chronicle.bg, БТА |

В музея на Троянския манастир „Успение Богородично“ посетителите вече могат да видят обновена зала, посветена на историята на светата обител, съобщи за БТА игуменът Велички епископ Сионий. В 15 табла са проследени основни моменти от миналото, като най-значимото е донасянето на чудотворната икона.

В експозицията също се представя просветното и революционното дело на манастира през годините. Има и табла, които говорят за местните поборници и участници в освободителните борби, както и за значими игумени на светата обител. В залата са изложени и древни предмети, свързани с историята на манастира и с бита на игумените, както и богослужебна утвар, оръжия от революционното дело. Може да се види и Троянският дамаскин.

„Залата е наречена „Историята на манастира“, но това е отворена история, защото говори за непреходни неща и с цялостната експозиция показва неща, свързани с Божията милост и благодат към нас, човеците“, посочи епископ Сионий. Той добави, че музеят на манастира предстои да се разширява с още обновени зали и експозиции.

В момента върви усилена работа по ремонта на Антимовото крило на Троянския манастир, за което правителството в средата на август отпусна половин милион лева. Финансирането вече е получено. Престои реконструкция, укрепване и реставрация на крилото. Проектът, по който ще се извършва всичко това, е одобрен от Светия синод, от Министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство.

„Крилото е в много окаяно състояние. Митрополит Григорий, който беше преди мен игумен на светата обител, е направил покривните конструкции, което го е спасило от разруха. Във вътрешен план има нужда от доста конструктивни намеси. Трябва да бъде подкрепено с няколко вътрешни стоманобетонни стени, както и със стена пред него, защото то е построено на скат, който не е много устойчив и тези укрепителни мерки трябва да стигнат до самата скала, защото целият манастир е върху скала“, заяви Величкият епископ Сионий. Той добави, че в момента се прави пълно почистване на компрометираните участъци, подменят се греди, тъй като Антимовото крило е изградено от греди, глина и плет.

Голямата изненада за строителите и братството на манастира е била малка стаичка, открита при ремонтните дейности. Тя е била направена с цел в нея да се скрият двама-трима човека. По думите на игумена интересното е, че в нея се влиза само през един прозорец, който от външната страна е направен като шкаф. Не може да се каже колко голямо е било скривалището, тъй като при ремонти през годините през него е минала противопожарна. Най-вероятно в него братството на светата обител е държало по-ценните икони и утвар на манастира. „Такова нещо обаче може да се види добре реставрирано в Кордопуловата къща в Мелник. Това в архитектурата на българската къща по време на Османското робство е било често срещано“, заяви игуменът и добави, че скривалището ще бъде реставрирано, както е било.

Автентичен облик ще има и цялото Антимово крило, което се намира пред храма, с източно изложение е, и от него се вижда целият манастирски двор. Епископ Сионий разказа, че крилото е построено през 1835 г. и се смята за най-старата част от светата обител, въпреки че съвпада със строежа на храма. То е изградено малко по-рано, тъй като е имало нужда от представително за онова време крило, където да бъдат посрещани гостите на светата обител и всички дарители, благодарение на които е построен и целият манастир.

В това крило са се намирали игуменарницата и най-представителните стаи за посрещане на гости. Крилото е свързано с живота на архимандрит хаджи Макарий, архимандрит Климент – най-дългогодишният игумен на манастира, който от 1809 г. поема светата обител и игуменства 42 години. Крилото е свързано с това, че по време на Освободителната Руско-турска война е служило за щаб на генерал Карцов. Там са посрещани екзарх Антим, екзарх Йосиф, патриарх Кирил и редица други високи гости на светата обител.

Крилото е наречено Антимово, защото последният негов обитател се е казвал архимандрит Антим – много духовен и значим човек за манастира и за православието. Той е известен с това, че е изповядвал поклонниците, които идват в манастира, а тази задача се възлага на най-духовно просветените хора и на най-запознатите с духовния живот и укрепнали във вярата хора. Бил е изключително скромен човек, много смирен и пример на послушание и скромност пред всички монаси и поклонници. Имал е обичай – след вечеря с братята в трапезарията, е излизал, минавал е през гробището на манастира, където са погребани братята от древност до наши дни, запалвал е всички кандила и тогава се е прибирал в Антимовото крило. Същото нещо е правил сутрин преди богослужение. Това е човек, свързан не само със земната, но и с небесната църква, добави игуменът.

Епископ Сионий разказа още, че архимандрит Антим в края на всяка изповед се е отправял със слово към изповядващия се, като тези слова са били много духовно преживени и богословско изградени. „Такъв човек е бил архимандрит Антим и затова в историята на манастира е останало Антимовото крило. Ние запазихме това име, за да почетем този бележит духовник, който е положил много труд за хората, които са идвали тук в скърби, в нужди, в печал, в радост. Той просто е бил човекът, който ги е успокоявал, радвал се е с тях, подкрепял ги е и смятам, че е редно неговото име да бъде поменавано и увековечено с това крило“ каза епископ Сионий.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от chronicle.bg, БТА |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от chronicle.bg, БТА |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от chronicle.bg, БТА |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!