Експериментален ДНК тест е открил мистериозен причинител на заболяване за 48 часа

| от |

nanotechnologist

Джошуа Осбърн, на 14 години, е лежал в кома в болница в американския град Медисън, щата Уисконсин. В продължение на седмици мозъкът му се е пълнил с течност и цяла армия от тестове е била безсилна да намери причината, пише New York Times.

Лекарите са казали на родителите му, Кларк и Джули, че искат да изпробват още един тест с експериментална нова технология. Учените са решили да прегледат мозъка на Джошуа за частици от ДНК с надеждата, че някоя от тях може да принадлежи на патогена, причиняващ енцефалита. 

Родителите са се съгласили, въпреки че са били скептично настроени, че тестът ще успее там, където толкова други са се провалили. Но още с първата по рода си процедура учените от Калифорнийския университет в Сан Франциско са успели да установят причината за проблема на Джошуа, и то в рамките на 48 часа. Оказало се, че той е бил заразен с рядък вид бактерия. След идентифицирането й, тя е била отстранена за няколко дни. 

Случаят е знак за значителен напредък при поставянето на диагнози. От години учените проследяват ДНК, за да установяват патогени, но досега процесът беше твърде муден, за да даде полезна информация за даден пациент при спешна ситуация. 

Експерти посочват обаче, че ще са необходими години на по-нататъшни изследвания, преди теста да започне да се прилага масово, но че може да бъде изключително полезен. Той не само ще може да поставя бързи диагнози на пациенти в критично състояние, но и ще доведе до по-ефективно лечение на заболявания, които трудно се установяват, каквото е, например, лаймската болест. 

В случая на Джошуа нито спинална проба, нито дори биопсия са показали причината за състоянието му. Лекарите решили да използват експерименталната ДНК технология и само за два дена машините, извършващи теста успели да отделят поредиците на три милиона фрагменти от ДНК в пробите на Джошуа. Софтуерът разграничил човешките и започнал да сравнява другите гени с наличната база данни. След само 96 минути резултатите се появили на екрана на компютъра.

Цереброспиналната течност на пациента съдържала потенциално смъртоносен вид бактерия, наречена лептоспира. Въпреки че е изключително опасна, тя се повлиява от лечение с пеницилин. Две седмици след започване на пеницилиновата терапия Джошуа вече можел да ходи. 

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.