Едномесечни протести в Хонконг

| от |

Месец след началото на масовите демонстрации в Хонконг продемократичното движение се опитва да запази динамиката си. Тези, които все още окупират улиците обаче, казват, че лицето на бившата британска колония се е променило за винаги.

На 28 септември мобилизацията за истински преки всеобщи избори в китайския административен район получи силен импулс. По улиците на града излязоха десетки хиляди демонстранти, въоръжени с чадъри, за да се пазят от сълзотворния газ, изстрелван от полицията. Четири седмици по-късно броят на демонстрантите е значително по-нисък. Въпреки това най-непримиримите демонстранти продължават да окупират три квартала в Хонконг.

Малко наблюдатели очакват Пекин да отговори на исканията. Въпреки че китайските власти приеха лидерът на Хонконг през 2017 година да бъде избран чрез всеобщи избори, те възнамеряват да запазят контрол върху изборния процес и върху кандидатите, които ще се явят на изборите.

Местното правителство очевидно избра да остави движението само да загуби силата си. Мнозина от 7-те милиона жители на Хонконг, който изживява най-тежката си криза от връщането си към Китай през 1997 година, са уморени да се борят с огромните задръствания и претоварения градски транспорт. Търговците се оплакват от главоломното понижаване на оборотите в града, в който наемите са едни от най-високите в целия свят.

Утопия в Хонконг

Лидерите на движението са под натиск и се питат каква е най-добрата тактика, която могат да възприемат. Според Джошуа Уонг – един от лидерите на студентите, има само едно сигурно нещо – да бият отбой не решение. „Окупаторите” ще удържат”, казва той в „Адмиралти” – основното място в близост до сградата на местното правителство, което беше превзето от демонстрантите. „Ако няма конкретен резултат, демонстрантите ще спят през цялата нощ в палатките си”, казва той.

Демонстрантите са горди с палатковите си лагери, където боклуците се събират разделно, студентите учат на специално предназначени за това места, а хиляди хора се събират през уикенда, за да аплодират речите.

„Това е хонконгска утопия”, казва 31-годишният Джими Леун, който свири на китара пред палатката на свой приятел. Много демонстранти се възхищават на изкуството по улиците, което разцъфва в центъра на този международен финансов капитализъм, познат преди всичко с усета си към бизнеса.

„Тук можеш да разговаряш за политика дори с непознати,”, казва Уинг Мак – демонстрант в Манкок, който се намира в континенталната част от Хонконг. Все пак не всичко е идеално в новия Хонконг, признава Джими Леун. След 30 нощи, прекарани на 9-лентовото шосе, той е уморен. Няма търпение да види как правителството и демонстрантите ще постигнат споразумение. „Не е никак забавно. Обаче трябва да сме постоянни, за да получим справедливост”, казва той.

Миналата седмица правителството подаде маслинова клонка на демонстрантите, но това не предизвика особен ентусиазъм. То предложи да изготви за Пекин доклад за събитията и да създаде съвместна комисия за политическите реформи след 2017 г.

Разширяване на кампанията на гражданско неподчинение?

Демонстрантите се оплакват, че лидерите на движението нямат стратегия и изглеждат разделени относно следващите стъпки. В неделя те трябваше да гласуват и да изберат между компромиса и конфронтацията, но вотът беше отменен в последната минута. „Всичко това, всички тези разговори са безсмислени, ако няма стабилни предложения”, казва Уинг Мак.

Някои говорят за разширяване на кампанията на гражданско неподчинение, например с неплащане на данъците и бавно движение по улиците. Съоснователят на продемократичното движение „Окупирай центъра” Бени Тай предлага организирането на референдум за демократичните реформи в Хонконг.

Днес демонстрантите отбелязват едномесечните протести с 87 секунди мълчание – за всеки от изстрелите със сълзотворен газ на 28 септември. Според писателя Нури Виташи демонстрантите ще вдъхнат нов живот на продемократичната кампания. „Всички знаят, че не им предлагат истинска демокрация. Това е по-скоро „избирайте марионетката”, казва той. „Преди месец продемократичното движение беше почти издъхнало. Сега обаче е съживено, има нови лица”./АФП, Фокус

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.