Една история на успеха

| от |

Тези дни се навършват 10 години от първото голямо евроразширяване – тогава в ЕС влязоха осем държави от бившия Източен блок плюс Малта и Кипър, припомня Дойче веле. Малко по-късно ги последваха България и Румъния. Каква е равносметката?

Eu

Десетата годишнина от първото евроразширяване е определено повод за равносметка. А и повод да си припомним фундаменталните промени, настъпили в Европа през последните десетилетия. Само преди 25 години едва ли някой е можел да си представи, че един ден понятието „Обединена Европа“ ще представлява съюз от 28 държави. В същото време трябва да признаем, че и след десет години еврочленство в бившите социалистически държави от Източна Евопа все още не са се възцарили щастието и благоденствието. Това обаче се дължи не на ЕС, а на недоволството на гражданите от техните политически елити, констатира Клаус Брил в уводна статия на „Зюддойче Цайтунг“. По-нататък авторът акцентира върху милиардните помощи, които ЕС изля в новите си страни-членки, и заключава, че в икономическо отношение разширяването на ЕС през 2004 година е една неоспорима история на успеха.

Успехи и разочарования

Другият голям германски всекидневник – „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, също отбелязва в своя статия, че първата вълна от източното разширяване е довела до стопански прираст и благосъстояние. Заплатите в Източна Европа се повишиха, търговията със Запада се активизира, жизненото равнище на 75-те милиона нови европейци се подобри значително, а опасенията на Запада от очаквания дъмпинг на заплащането се оказаха несъстоятелни. Също толкова несъстоятелни бяха впрочем и страховете от масов приток на евтина работна ръка след присъединяването на България и Румъния, посочва изданието и цитира единодушното мнение на икономистите, че източното разширяване на ЕС е донесло ползи и предимства както на старите, така и на новите страни-членки.

Въпреки всичко това е факт, че стотици хиляди млади хора от Полша, Литва, Латвия, България, Румъния напускат родината си, за да търсят по-добър живот някъде зад граница. Разочарованието им е разбираемо, тъй като действията на политическата класа не отговарят на очакванията им, отбелязва „Зюддойче Цайтунг“. Цели 25 години след демократичните промени гражданите на новите страни-членки не намират основателни поводи за радост от завоеванията на новата демокрация. Това проличава както от резултатите на различни допитвания, така и от слабата избирателна активност. За най-голямо обществено зло се смята корупцията, проблемна остава също работата на правосъдието и на администрацията. Мнозина на Изток са отвратени и от обстоятелството, че новият плурализъм често се изражда в смехотворни партийни ежби и междуличностни войни. Въпреки всичко това обаче може да се твърди, че процесът на демократично съзряване напредва, макар и в различна степен в отделните страни, пише Клаус Брил на страниците на „Зюддойче Цайтунг“.

А Украйна?

Авторът твърди, че най-отчетлив е напредъкът в Полша. Тази страна върви сякаш най-бързо по пътя на западната демокрация. Там трансформационните процеси са навлезли в дълбочина, а към това трябва да прибавим и факта, че Полша се радва като на икономическа, така и на политическа стабилност. Неслучайно страната е първата от всички бивши комунистически държави, която е на път да влезе в ръководната група на ЕС. А това е много важно на фона на агресивните експанзионистични мераци на Русия, отбелязва Брил.
По-нататък авторът пише, че независимо от всички недостатъци и проблеми, присъединяването към ЕС е най-ефективният механизъм за демократизирането на цели нации – опитът от присъединяването на бившите комунистически държави го доказва. Затова би трябвало да е вън от съмнение, че на Украйна трябва да се предложи възможността за бъдещо членство в ЕС. Портите на Обединена Европа не бива да се затръшват прибързано тъкмо пред онези хора, които се борят за свобода и самоопределение, пише в заключение Клаус Брил.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.

 
 

Ryanair обяви кои са отменените полети

| от |

След като съобщи, че анулира над 2000 полета, Ryanair пусна пълен списък на всички отменени полети през следващите шест седмици.

Превозвачът първоначално публикува засегнатите полети до 20 септември, но сега след натиск от ирландското правителство и потребителски групи пусна всички подробности на сайта си до обявеният срок до 28 октомври (събота).

Пълният списък може да бъде намерен на сайта на авиокомпанита.

От и до София има няколко засегнати полета:

22 ceптeмвpи – F9961 Cтaнcтeд – Coфия и F9962 Coфия – Cтaнcтeд

28 ceптeмвpи, 5, 13,19 и 26 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

30 ceптeмвpи; 7, 14,21 и 28 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

Всички засегнати пътници (около 400 хил. души) ще получат обезщетения, като общият им размер достига 20 млн. евро.

Компанията предлага две възможности, ако вашият полет е сред анулираните – да подадете документи за възстановяване на средствата или безплатно да промените отменения полет.