Един ден в хотел „Алис“

| от |

Хотел „Алис“ се намира край турското градче Рейханлъ, близо до Сирия. Там отсядат всякакви хора – отчаяни бежанци, служители на правозащитни организации, ислямски фанатици. Сеад Хусич прекара един ден там и разказва видяното за Дойче веле.

Syrian refugees by Turkish border

Хотел „Алис“ край турското градче Рейханлъ е само на пет километра от ужаса – ужаса, наречен Сирия. Гостите на хотела понякога дори чуват взривовете от войната. По големия телевизионен екран във фоайето до рецепцията постоянно вървят ужасяващи кадри от съседната държава: детски трупове сред руините, плачещи жени, покрити с прах и кръв лица, войници, изпълнени с жажда за мъст.

Лекарят от Германия

Двама от мъжете, вперили поглед в телевизора, са бежанци, чиито хотелски сметки се плащат от роднините им, живеещи в чужбина. До тях е седнал още един мъж, разгърнал в скута си черна папка, пълна с имена и номера. Това е доктор Марван Коури, който в продължение на седмици е събирал дарения в Германия за сирийците. Акцията му е имала успех: от няколко дни на близкия турски граничен пункт чакат два препълнени камиона с помощи – със сухо мляко, ориз, брашно, олио, зимни дрехи, превързочни материали, медикаменти и играчки. Подобно на много други товарни автомобили обаче и организираните от доктор Коури камиони не получават разрешение от турските власти да преминат отвъд границата. Това се дължи на факта, че от около седмица множество населени места от другата страна на границата са окупирани от ислямисткото движение „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, поради което турското правителство се опасява, че помощите могат да попаднат в ръцете на ислямистите. Затова границата остава затворена.

„Тези магарета! Това на нищо не прилича!“, ядосва се лекарят, визирайки ислямистите. Самият той е от Дамаск. Преди повече от 20 години заминал за Германия, а от 15 години насам има собствен кабинет като общопрактикуващ лекар в Бавария. Когато преди около две години сблъсъците между демонстрантите и правителството на Асад придобиват все повече характера на гражданска война, доктор Коури започва да оказва подкрепа на опозиционната „Сирийска коалиция“. Води го надеждата, че Западът в най-скоро време ще помогне за отстраняването на Асад и така ще се сложи край на войната. „Вероятно в такъв случай бих могъл отново да вляза във връзка със сестра си, макар тя да живее с мъжа си в Дамаск и да подкрепя режима“, казва Коури.

Жената, която не се предава

Вечерта лекарят има среща в хотела с Рания Кисар, основателка на „Революционния женски комитет“. Тя е пристигнала от Сирия само преди няколко дни, тъй като ислямистите са ѝ отправили смъртни заплахи. 39-годишната жена не носи забрадка. Тя е самоуверена и красноречива. За Рания сирийските жени са равноправни борци за свободата на родината си. Дори само това е достатъчно, за да си навлече гнева на ислямистите.

Родителите на Рания живеят в Съединените щати. Баща ѝ е милионер, собственик на ресторантска верига. Брат ѝ също е в Америка. Той е компютърен специалист. Рания се жени на 20 години за един сириец в Дамаск, следва там мениджмънт и ражда две деца. Води съвсем нормален живот, но понеже си позволила да отправя критики към режима на Асад, била арестувана. „Бях бременна с близнаци и в затвора загубих едно от бебетата. След като излязох на свобода, мъжът ми ме изостави и ми отне децата“, разказва тя.

Тогава младата жена решава да замине при родителите си в Далас. Но когато избухва войната в Сирия, тя напуска работа и зарязва всичко, за да се включи в революцията. Съпругът ѝ продължава да поддържа режима. Той живее в Дамаск с децата, които Рания не е виждала от четири години.

Мустафа и ислямистите

На следващата сутрин в хотел „Алис“ пристига 12 млади мъже с дълги бради. Те са докарали шест линейки на границата. Говорят английски с лондонски акцент, а според доктор Коури може би произхождат от Пакистан или Афганистан. Не става ясно за кого е предназначена тяхната подкрепа, понеже общуват само помежду си. Щом през фоайето премине жена, демонстративно вперват погледи в пода. „Не искаме такива хора в Сирия“, казва Коури.

Когато младите мъже откриват в задната част на фоайето салона за пушене на наргиле, стават агресивни и започват да викат „Срам, срам!“. Служителят от рецепцията Мустафа все пак успява да ги успокои. Обяснява им, че не е работа на мюсюлманите да връщат останалите в правия път. „Всеки трябва да живее така, както смята за добре“, казва Мустафа на развален английски.

Междувременно доктор Коури разбира, че турците отварят границата и камионите му могат да тръгнат към Сирия още на следващата сутрин. Той е щастлив, понеже е изпълнен с надежда.

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.