Джокович и Федерер: Пети турнир от Големия шлем? Защо не.

| от |

Steve Tignor, tennis.com

Индиън Уелс, Калифорния. Новак Джокович и Роджър Федерер може да се срещнат тук през май на финала на BNP Paribas Open, но това не се отразява върху интервютата им. При този турнир атмосферата е по-разпусната от който и да е Мастърс, което се вижда в размишленията на професионалистите пред пресата. Стига да печелят разбира се. А двамата тенисисти печелят и говорят много през последната седмица. Ето поглед върху най-интересните неща, казани от тях при последните им интервюта. От време на време прогресивно мислещият Джокович и традиционалиста Федерер имат доста различни виждания за тениса.

djokovic

Какво мисли Джокович за създаването на пети турнир от Големия Шлем?

“Всичко в живота се развива. Хората трябва да започнат да гледат напред. Какво можем да променим? Индиан Уелс е един от АTP турнирите, които са достойни за ниво Голям шлем. Защо не..? Макар и да има разделение, не съм съгласен, че едните са по-големи събития от другите.”

За графика на турнирите

“Има някои неща.. имам предвид, в един перфектен свят Australian Open би могъл да започва две-три седмици по-късно”

Ако Федерер е Сампрас на новото поколение, то Джокович е нещо като Агаси – Новак и Андре са от играчите, които търсят развитие. Джокович може би дори иска твърде много. Фактът, че е наел Борис Бекер за треньор говори за това – основната причина е, че просто е искал да промени нещо. Федерер от своя страна прекара голяма част от кариерата си правейки точно обратното: придържа се към нещата, дори когато не вървят.

Харесва ми мнението на Джокович за пети турнир от Големия шлем. Защо не? Ако даден турнир е успешен, колкото Големите, защо да не включи към тях? Джокович, за разлика от Федерер подкрепя идеята да се преместят ATP финалите от Лондон в друг град. Колкото и да е добре в Лондон, това не е лоша идея.

Какво мисли Федерер за добавянето на треньор на корта при мъжете?

“Много се надявам да не се случи. Ако стане, дано е след като се оттегля. Наистина смятам, че е ненужно, най-малкото, че не всеки може да си го позволи. Ще се нагледаме на гаджета, родители и приятели на корта, което според мен ще изглежда аматьорско.”

Федерер винаги е вярвал, че човек трябва сам да си свърши работата. В миналото е сравнявал играенето на мач с тест, а тренировките с писане на домашни. Помощ от треньора за него е еквивалента на преписване.

Не съм съгласен с Федерер, че това, че “не всеки може да си позволи треньор” е добра причина да не се въведе треньор на корта. Вярно е, че не всеки може да си позволи да наеме най-добрите треньори, но никой не спира богатите играчи да го правят и да ги водят навсякъде по света с тях. Дори и без помощ на корта някои играчи могат да наемат треньори на 22-часов работен ден ако пожелаят. Съгласен съм обаче, че не искам да съм свидетел на прегръдка от гадже на терена.

Дали Джокович мисли, че по-ниско класираните играчи са вдъхновени от спечелнането на Australian Open от Вавринка?

“Смятам, че играчите от топ 10-20 са също толкова добри, колкото първите. Ако имат добър ден могат да спечелят. Всичко се свежда до самоувереност. Както знаете мач може да се спечели с няколко точки. Има нови лица и нови играчи, и това е добре за спорта – кара ни да работим по-усилено.”

Джокович се отнася по еднакъв начин както към собствената си игра, така и към структурата на спорта. Според него промяната е неизбежна. Забележете обаче, че той не вярва, че ще има размествания на върха. Вместо това казва, че конкуренцията ще ги накара да тренират повече.

rf

Дали Федерер мисли, че по-ниско класираните играчи са вдъхновени от спечелването на Australian Open от Вавринка?

“Трябва да се докажат. Според мен не става с един турнир. Хубаво е, че вярват в него и че Стан ги вдъхновява. Това е страхотно, така трябва да бъде. Смятам обаче, че трябва да са по-вдъхновени да бият най-добрите играчи повече от веднъж от време на време. Новак и аз все още сме наравно, ще видим кой ще спечели накрая.”

Подкрепен от безброй реклами за Ролекс, Федерер има репутация на джентълмен в публичното пространство. На моменти обаче може да е много директен в думите си. По темата за новите играчи не споделя мнението на Ноле, че е “добре за играта”. Федерер е абсолютно прав за всичко, което казва и не се хвали, когато споделя, че все още е един от най-добрите.

Федерер за любимите му моменти като играч между 17-21 годишна възраст

“За мен това бяха невероятни времена. Да играеш, да пътуваш всеки ден. Тогава за първи път правех това, което дотогава бях гледал единствено по телевизията. Играех срещу хората, срещу които винаги съм искал. За мен тази мечта беше толкова далечна, че не мислех че ще дойде този ден. Винаги ще гледам назад към тези времена, които смятам за едни от най-добрите в кариерата ми.”

Не е ли любопитно, че любимия период на Федерер е преди той да спечели дори една от 17-те му титли от Големия шлем (печели първата си на 22)? За успелите хора често точно момента, преди да станат най-добрите е много важен. Федерер винаги е бил колкото играч, толкова и фен на играта и това са дните, в които е можел да бъде и двете максимално.

Джокович за автографите, искани от децата по света

“Има много деца, които обичат този спорт. Когато бях малък аз също бях едно от тях и наблюдавах великите тенис играчи с удивление. Когато имах възможност отивах да гледам турнири на живо и беше уникално изживяване. Спомням си колко беше важно да видя на живо играчите, като които се стремях да бъда.”

Както за Федерер, така и за Ноле да си фен е много важно. Затова всъщност е спорта, нали? Търсим онова чувство на огромна значимост, която усещахме като малки. Джокович и Федерер много добре знаят това и никога не го забравят.

Още едно нещо, което споделят Джокович и Федерер – приятелски отношения с Григор Димитров. Българинът е известен като Baby Федерер, но може би е време да започнем да го наричаме малкия брат на Ноле.

 
 

Пинк оглави британската класация за албуми

| от chronicle.bg, БТА |

Пинк оглави за втори път в кариерата си британската класация за албуми.

Изпълнителката покори върха в седмичния чарт, след като от седмия й студиен албум „Beautiful Trauma“ за периода на отчитане са продадени 70 000 единици.

Пинк, истинското име на която е Алиша Мур, оглави за първи път британската албумна класация през 2008 г. с тавата „Funhouse“.

Второ място в седмичния чарт заема първенецът от миналата седмица Лиъм Галахър с албума „As You Were“. Следва рок музикантът Робърт Плант с новата си тава „Carry Fire“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от певците Ед Шийран с „:“ (Divide) и Бек с „Colors“.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)