Двама загинаха при скачане с парашут в Румъния

| от chronicle.bg |

Двама парашутисти загинаха и един бе ранен, когато се сблъскаха при скок днес на летище близо до Букурещ, съобщава БТА.

Държавният секретар по здравеопазването Раед Арафат каза, че тримата парашутисти се преплели при скока от 70 метра височина тази сутрин на летище Клинчени, югозападно от Букурещ.

Починал е 40-годишен човек след като медиците не успели да го реанимират. 27-годишна жена е починала часове по-късно в Университетската болница в Букурещ.

Инструкторът, който претърпял и сърдечен удар, се лекува в същата болница. Според информациите загиналият парашутист скочил прекалено рано.

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.