Двама мъже и една сватба

| от Кристина Димитрова |

Да превърнеш мечтите в реалност, да  разкажеш сватбената приказка в незабравими образи, така че всеки да повярва в любовта – едва ли някой ще подозира, че това е мисията на двама мъже.

Иван Чохаджиев и Николай Колев са професионалните романтици от Фотоколектив. Фотографският им тандем е все по-търсен от младоженците в последните години заради дискретното заснемане на събитията в сватбения ден и режисирането на оригинални фотосесии.

„В началото никога не сме мислили, че ще ни споходят толкова емоции в един „работен“ ден. Има двойки, които са толкова влюбени и искрени в чувствата си, че за момент ти се приисква да си на тяхно място и забравяш, че всъщност си „на работа“ – така Ники и Иван разбиват мита, че мъжете са по-малко емоционални и романтични.

Все пак признават, че водеща роля в сватбения ден имат дамите: „Сватбата е едно от малкото събития, в които можеш да се почувстваш като в приказка. Някои булки подготвят сватбения си ден точно като приказката, която е била в представите им още като деца. Да, звучи клиширано, но истината е, че добре замислените сватби оставят точно това чувство –  че си участвал в една романтична любовна история, че предстои нещо хубаво и че това е една част от смисъла в този живот. А за да сме докрай честни, в много от случаите във всичко това голяма заслуга има и младоженецът“.

„Унищожи роклята“

В малкото време между сватбените церемонии обаче невинаги е възможно да се направи фотосесия, която да отрази най-добре духа на новото семейство и да разкаже тяхната приказка. Затова от Фотоколектив се концентрират и върху фотосесия в ден след сватбата, известна на Запад като Trash the dress или в буквален превод – „Унищожи роклята”. Това обаче не означава непременно съсипване на сватбените дрехи, а по-скоро им дава втори живот – много по-добър вариант от алтернативата да стоят забравени в гардероба.

Снимки: Фотоколектив

Идеята на този тип сесии е да се получат креативни художествени снимки с определен сюжет, атрактивна локация и оригинални аксесоари, които да разкрият характера на двойката. „Булките не се страхуват да газят в калта, да влизат в реки, да се качват в самолети. Някои от тях обаче се опитват да пазят роклите си” – разкриват опита си от Фотоколектив. Техните клиенти, които бързо се превръщат в приятели, знаят, че това ще са най-красивите снимки в сватбения им албум и се доверяват напълно на професионалните романтици.

Домът е там, където е сърцето

Фотосесия по тази тема всъщност е първата, която Ники и Иван снимат заедно. Необичайното е, че това се случва на сватбата на Иван. Младоженците се снимат сами на Северното Черноморие, а Ники се включва с фотосесия в Габрово. За целта тримата мъкнат канапе, закачалка и ретро куфари по пътя. „В планина, гора, край море – домът е там, където има обич и поне една закачалка за фотоапаратите“, смее се Иван Чохаджиев.

Общото преживяване е трамплин за находчивата им идея да работят заедно с конкретна мисия – да уловят младоженците в най-влюбения им ден. Красиви и щастливи. И така от един личен спомен и вдъхновение  се ражда Фотоколектив. Идеята е да превърне хобито в работа, любовта – в снимка, а тандемът да се разраства.

Двама са повече от един

Иван и Ники основават Фотоколектив, водени и от убеждението, че двама фотографи могат най-пълноценно да уловят важните моменти от сватбения ден.

Разбира се, един добър фотограф може да заснеме сам великолепно цялата сватба, независимо от броя на гостите, продължителността и наситеността със събития и церемонии. Едно от предимствата на това сватбените фотографи да са двама, е чисто физическата невъзможност за телепортация. „Много от двойките искат да бъде заснета подготовката за сватбата и на булката, и на младоженеца. Това обикновено се случва на две различни и отдалечени места“, обясняват Ники и Иван.

 

photocollective-5

Друг важен аргумент в полза на фотографския тандем е разнообразието на гледни точки. Интересно е да видиш хвърлянето на букета или размяната на пръстени от различни ъгли. Освен това младоженците получават разнообразни кадри, тъй като всеки от фотографите има свой собствен стил. При сватба с повече гости един фотограф не може да е навсякъде, а би било забавно да има снимки и на децата, които тайно опитват от тортата, докато младоженците танцуват, например.

От  Фотоколектив успяват да заснемат от различни ъгли и в различен стил и една от най – оригиналните сватбени изненади, които са виждали напоследък – щур сватбен флашмоб. Двойката ангажирала известен хореограф, който подготвил танц специално за тях, а участниците репетирали цял месец. „Първо на дансинга излязоха младоженците, а постепенно се включиха и останалите 20 „танцьори“, като много професионално и в синхрон изпълниха всички движения за радост и удивление на останалите гости. Флашмобът беше замислен с две замръзвания в ефектни пози, което определено доста зарадва нас като фотографи“, спомнят си нашите професионални романтици.

Да оставиш следа

Иван Чохаджиев е запален по фотографията от ученик, но разгръща уменията си по време на следването в Националната художествена академия. Ники Колев започва да снима портрети през 2010 година.

И двамата споделят обща цел в работата си – да пресъздадат нечие присъствие по начин, който да те накара да мечтаеш; да оставят спомен, отпечатък от даден момент, който да бъде наследен от някой друг след време.

 
 

Remixshop.com инвестира нови 4 млн. лева за възстановяване на работата си след голям пожар

| от chronicle.bg |

Рестартът на Remixshop.com се очаква до дни. Компанията ще инвестира около 4 милиона лева, за да започне да работи отново.

Водещата компания за дрехи втора употреба онлайн в България дава предварителна оценка на щетите от пожара на 15 юли за около 9 млн. лв. Жертви и пострадали няма. В помещенията към момента на инцидента са били около 25 служители на фирмата, но те са се евакуирали изключително организирано. Пожарната е била на мястото 6-7 минути след подадения сигнал.

Според разкази на очевидци пожарът е възникнал на голяма височина и бързо се е разраснал. В помещението, където е започнал, има само стока. Това е всъщност разпределителният център, откъдето опакованите артикули поемат по пътя към крайните си клиенти на 7 пазара в ЕС. Изгорели са голяма част от артикулите, приготвени в специалните картонени опаковки на Remix за експедиция. Сградата е нова и помещенията отговарят на всички изисквания за противопожарна безопасност.

В пожара от 15 юли изгоря стока, с която компанията работи не само в България, но и в Румъния, Полша, Гърция, Унгария, Словакия и Чехия. “По първоначални данни загубите ни са на стойност около 9 млн. лв.”, коментират от Remix.

Заради инцидента се наложи компанията да преустанови временно продажбите за всички седем пазара в Европа. Това води до значителни пропуснати ползи. Оценката е, че ще се отрази негативно и на целия сектор за търговия на дрехи втора употреба онлайн у нас.

Другата загуба, чийто ефект тепърва ще се изчислява, е, че инцидентът ще забави темповете на растеж на компанията. Миналата година Remix бе определена от Ernst & Young за една от най-бързо развиващите се компании в Централна и Източна Европа. Все пак, твърдото намерение е тази година да бъде постигнат ръст спрямо 2016, макар и с по-малко от предвиденото.

Днес Remix има готов план за успешен рестарт, който включва инвестиране на нови около 4 млн. лв. Той ще бъде реализиран и с подкрепата на техния международен партньор, австрийската инвестиционна компания Mezzanine Management.

Remix вече започна и нова програма, която е изцяло насочена към клиентите. В нея ще може да се включи всеки, който има ненужни, но запазени дрехи в гардероба си. Те може да бъдат изпратени на Remix, която поема изцяло и куриерските разходи по доставката. Компанията ще почисти и обработи дрехите по своите стандарти и след продажбата им ще изплати процент от сумата на клиента

 

 
 

Трус от 6,7 по Рихтер удари Гърция и Турция

| от chronicle.bg |

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер беше регистрирано в Егейско море към 1.30 ч. българско време в нощта срещу петък. Трусът е достигнал до Западна Турция и островите на Гърция. Има две жертви, а ранените са повече от 100 в Гърция и най-малко 70 – в Турция.

Втори трус от 5,1 по Рихтер е регистриран минути след първото земетресение, в района на гръцките острови Додеканези. Също и в западна Турция – 4,8.

По първоначална информация загиналите намерили смъртта си в бар, след като таванът на помещението паднал и ги затрупал.

На остров Кос, където е най-сериозно, има срутени сгради. Земетресението е нанесло щети и на крепостта на рицарите от Ордена на Свети Йоан, известни като хоспиталиери.

В турския град Бодрум също има щети – напукани стени, предимно на по-стари сгради, а болницата в града е била евакуирана от съображения за сигурност.

Турската брегова охрана пък съобщи, че земетресението е предизвикало „малко цунами“.

От БАН увериха, че опасност от сеизмична активност в България няма.

 
 

Doctor Who е жена? И къде да я гледате, преди да я гледате в шоуто

| от |

Това ли е началото на края, в което красивите мъже със секси акцент в киното и телевизията ще бъдат заместени от еквивалентни им жени, които ще правят нещата почти като тях, ама не точно? Това е въпросът, който всеки нормален фен на Doctor Who си задава в последната една седмица, след като беше обявено, че 13-тият Доктор ще бъде жена. Първата в историята на най-дълго излъчваното британско шоу.

Защо това е нужно? Никой не знае. Дали това е добро? Отново ще получите същия отговор.

Половата подмяна на персонажи започна още от новата версия на „Ловци на духове“, мина през „Бандата на Оушън“ и финишира на малкия британски екран. И да, това е едва началото! То би било добро и интересно като промяна, ако не носеше в себе си дъх на самоцелност и претенция, каквото лъщи и мирише, така както миришат неприятните парфюми.

Нуждата от равенство и тъжна безполовост се влива в така наречения ентъртеймънт, с бавни, но сигурни крачки.

Някои хора и фенове реагираха остро на появата на младата британка Джоди Уитакър в ролята на 13-тия Доктор в Doctor Who. Някои бяха шокирани, а онези възпяващи равенство, безсексие и безполовост, провъзгласиха британците за откриватели на топлата телевизионна вода.

Истината е, че избирането на женски образ, който да замести мъжки във вселената на Doctor Who e нещо, което е правено вече, при това успешно и феновете го знаят. Най-големият архи-злодей и нечовешки копелдак Мастъра беше мъж дълги години, преди в неговите обувки да влезе подлата Миси (в ролята чудесната шотландка Мишел Гомез).

Телевизията познава и други такива промени – Уотсън стана жена, както и Мориарти. Благодарим, за което NBC!  Но истината е, че на екип на Elementary им се получи добре. Не блестящо, но прилично. Което най-вероятно се дължи най-вече на Луси Лиу и Натали Дормър, които влизат в ролите.

Но да се върнем на Doctor Who. За първи път от близо 60-годишната история шоуто си позволява да промени пола на основния си персонаж. То е правило всякакви глупости – някои успешни, други не – и е доказало, че нищо не е в състояние да го спре.

Новият Доктор бележи и появата на нов шоурънър в редиците на сериала. Стивън Мофат, който водеше сценарния екип от няколко години насам, поел щафетата но Ръсел Т. Дейвис, изпява лебедовата си песен на финала на тази година. С оттеглянето на 12-тия Доктор и Питър Капалди в ролята му, Мофат дава капитанското място на сценариста Крис Чибнал. Именно тогава Джоди Уитакър официално влиза в обувките и ТАРДИС-а на Доктора.

След нова година Doctor Who ще бъде направо чисто нов, както се случи преди време, когато Мат Смит пое ролята от Дейвид Тенант. Всяка регенерация на Доктора е трудна за зрителите и феновете, а някак вярваме, че тази специално ще бъде най-хард. Още не знаем дали идеята жена да бъде Доктора е добра, но знаем, че леко ни плаши.

Самата Джоди Уитакър е приятно момиче, което прави големите си крачки към по-комерсиалното кино. И докато я чакаме като Доктора, в галерията горе може да видите няколко нейни роли, които й се получават добре.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.