Достена Лаверн: Бъдещето на ЕС е в партньорството с Русия

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

 

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Антрополог, писател и журналист роден в Пловдив, живял по света и в Страсбург, влюбен в България и решен да работи за нейната кауза. Майка с дете. Имам солидни идеи, които могат да постигнат реализация само чрез общоевропейска лява политика.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Необходими са ясни гаранции, че ще бъдат защитени личните данни на европейските граждани. Така че това едва ли ще стане съвсем скоро, но е стъпка към „повече Европа“ и затова е близка за мен, ако ясно се гарантират свободата и правата на личността.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Заради алчността и инерцията на социалните и икономически отношения породени от нея. Отдавна е установено, че човечеството като цяло може да живее добре с наличните и произведени ресурси. А не живее добре, и това се отнася не само до т.нар. Трети свят, но и до значими групи и цели общества в самата Европа. Значи проблемът не е в недостига на ресурси, а в погрешното им разпределение – още повече, когато ги създават всички, и особено най-бедните хора в най-бедните региони. Освен това започва да недостига един от най-важните ресурси:  вярата в силата на човешката воля за по-справедлив и по-хармоничен свят. Тук трябва да се работи приоритетно, в полето на екологията на духа и на образованието!

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Такива има достатъчно. България достатъчно добре познава Европейския съд по правата на човека в Страсбург, защото там редовно ни съдят. Помним споровете около компетенциите на Международния наказателен съд. Не много добро впечатление правеше Трибуналът за бивша Югославия, където сякаш повече се търсеше на всяка цена вина, а не истина. В самия Европейски съюз има  Европейски съд в Люксембург. Неговите правомощия, знаем, са свързани с равното прилагане на европейските договори и решенията на евроинституциите, но в това си поле на дейност, дори да го сметнем за ограничено, той е относително ефективен. Според мен международното правосъдие трябва да бъде част от по-обща система на институции, да не зависи само от добрата воля на едни или други държави. Ето защо се надявам наднационалните правораздавателни органи да се развиват именно в ЕС, но това е въпрос на по-нататъшната интеграция, въпрос е, с други думи на бъдещето.

След като партията се интересува толкова живо от състоянието на ромите в България и Европа, има ли планове за предлагане на нови интеграционни и образователни политики за ромското население? Какви? Ще са обвързани ли с някакво партньорство с други ЕС държави?

d lavern

Ако левите надделеят в ЕС, такива политики ще има. Цел на десните, както се убедихме досега, е да спират и свободното движение на ромите, и да доказват ненужността на прекомерни разходи към тези малцинства. А ние сме в края на неубедително приключващото Десетилетие на ромското включване и започваме да осъзнаваме, че без по-значим европейски, включително финансов ангажимент, сериозни резултати няма да се получат. Ромският въпрос, разбира се, е и български, и решенията трябва да бъдат в българското поле на мислене, за да работят.

Ще се опитате да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

Това е задължително. Българското висше образование е пред криза, първо, заради демографския срив, и второ, заради все по-значителния отлив на млади хора към чуждестранни университети, а и слабата подкрепа на държавата. България има потенциала и самочувствието да предложи много в сферата на образованието – в точните науки особено, в математиката, във физиката, където имаме световно признати школи от специалисти, но не само. Програмата „Еразъм“ доказа ефективността си в български условия, макар че по нейното разширяване трябва допълнително да се работи. Във всеки случай според мен е добре да бъде насърчена интеграцията на българските ВУЗ-ове, така че да предоставят по-разнообразни и атрактивни за студенти от ЕС образователни програми. Допълнителни стимули следва да се предложат и за онези ВУЗ-ове, които разработват курсове и програми на водещите европейски езици. Не на последно място, рекламата на България като образователна дестинация е ключова, и Европейският парламент може да бъде полезен, така, както вече е бил полезен с представяне на макар и малка част от забележителното българско културно наследство.

Елица Златева: Какво ви е отношението към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласна, как в качеството на евродепутат смятате да противодействате? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Категорично против. Ако ЕС има дълбок смисъл и е уникален, то е в идеята да бъде Европа на солидарността, където с конструктивен диалог се преодоляват естествените национални егоизми. Клубове на богатите сме имали и преди. От ключово значение е българските евродепутати да използват ясната позиция на ПЕС против вътрешните разделения на Съюза и да си сътрудничат с колеги от страните в южния пояс на ЕС, като Гърция, Италия, Испания, Потругалия. Ясно е, че българските евродепутати ще представляват различни партийни фамилии и съответно ще имат често пъти противопоставящи се гледни точки по основни европейски теми. Но когато въпросът е дали България няма да затъва в периферията на Съюза, смятам, че можем да бъдем единни. Впрочем, нека това не звучи утопично, ставало е по редица казуси и в досегашния мандат.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да.

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Държавата има да се справя с много по-сериозни нарушения на реда от тези. Смятам, че трябва да бъдат наказвани само онези, които правят нелегален бизнес от това. Впрочем, България и българската левица бяха в челните редици на съпротивата срещу споразумението АКТА. И свободният интернет ще продължава да бъде кауза.

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

Не случайно моят девиз в кампанията е „Успявам, защото когато уважаваш България, те уважават и в Европа“. Да си част от центъра означава да си естествен инициатор на решения и действия. Вече имам идеи за няколко авангардни пилотни проекта в областта на образованието, екологията и социалната сфера, които да започнат именно от България с подкрепата на ЕС!  Ние сме малка държава, но като личности и депутати в Европарламента може и трябва да се борим да сме част от творческото ядро. Въпросът разбира се е свързан и с общите ни усилия като народ и общество, като правителство, разбира се, и с европейска подкрепа. Тази европейска подкрепа я имаме от страна на социалистите в Европейския парламент, мисля, че можем да я имаме и от наши партньори в по-бедните и уязвими държави.

Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

И двете, разбира се. Те не биват да бъдат отделяни. За мен лявото и българското са неразривно свързани.

ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Бъдещето на ЕС е в партньорството с Русия. Изкуствената дилема „Европа или Русия“ върви пред хора, които не познават историята и нямат съзнание за актуален политически и икономически интерес. Това би трябвало да го знаем най-добре именно тук, в България, единствената славянска и православна държава в ЕС, която е естествен посредник в отношенията на Европа с Москва. Сега се полагат огромни усилия Европа и Русия да бъдат разделени, за да бъдат изолирани и отслабени на световната сцена, но аз все пак смятам, че здравият разум ще надделее. Изцяло подкрепям „Южен поток“ и съм убедена, че той носи допълнително шансове за европейските икономики. Нека г-жа Меркел и г-н Йотингер, като хора на германската десница, първо да спрат „Северен поток“, и после да умуват кое е най-добре за България.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Аз принадлежа на европейска партия, за която твърдя, че защитава интересите включително и особено на страни като България, и не само на думи или в манифести, но и с политическата си практика през последните години – и за пълноправното ни членство, и за Шенген, и т.н., да не изброявам. Не смятам, че ще се размина с ПЕС по отношение на България. Във всеки случай, ще напомня, че всеки евродепутат гласува по съвест, аз, ако бъда избрана, също. Никой не лоботомизира депутатите на вратата на Европарламента и те отговарят за всяка своя позиция.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

Знаете, САЩ обвързват това с намаляване на дела на откази на визи за български граждани. Така че решението в крайна сметка е тяхно. Ние като български граждани пътуваме свободно в западноевропейски страни с напълно съпоставим на американския жизнен стандарт, и нямам впечатление да сме ги застрашили драматично. Смятам, че ЕС допусна грешка, като наскоро се отказа от идеята да въвежда визи за американски граждани, ако САЩ не отмени визовия режим за всички държави-членки.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е България в тази конфигурация?

Това отново е въпросът за Европа на две скорости. Да, европейските десни като че ли нямат нищо против да създават нещо като „вътрешен съюз“, и постепенно да го формират с институции и правила, които важат само за него. Едни да бъдат европейци, но не дотам, а други – повече европейци. Аз съм категорично против.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

Същото като в СИВ – високотехнологични производства, биоземеделие и туризъм.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

ЕС най-вече трябва да се разширява към Западните Балкани, защото това не само ще намалява напрежението в този исторически нестабилен регион, но и ще засилва и позициите на България и българската икономика. Турция по редица причини, включително геополитически, не е готова за присъединяване. Ердоган май е готов за много други неща, но не и за това. Колкото до Украйна, със сегашното си ръководство, готово да се разправя силово със собствения си народ, тя просто не заслужава. Празникът на ЕС е празник на победата над фашизма, а не на мълчаливото му насърчаване.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Необходими са повече, и то стратегически осмислени, средства за кохезия на различните държави и региони в ЕС, и би било хубаво това да бъде важна цел на Европейската централна банка, вместо да гледа политически на себе си просто като на участник в печално известната „тройка“. Иначе ЕЦБ с всичките улеснения и достъпи пак ще си обслужва само богатите и банките. Разбира се, това са въпроси които ще трябва да доведат до преразглеждане  на настоящите европейски учредителни договори където ЕЦБ е само гарант за финансова стабилност в макроикономически план, но политиките ѝ допринасят за сриване на реалната икономика и на социалните държави. ЕС няма реални лостове за обща икономическа политика. А от друга страна отделните държави нямат икономически суверенитет в рамките на пакта за финансова стабилност. Има реален институционален и демократичен луфт, който се използва от лобистки и корпоративни интереси в полза на монополите и финансовия капитал. Подкрепям българското членство в еврозоната при променена институционална рамка.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Ефектът е положителен, но крайно недостатъчен, да не говорим за трудностите по разпределяне и усвояване на тези субсидии, които определено не са в полза на обикновения производител. Българският потенциал за екологично чисти храни изисква ръст на субсидиите и по-адекватни политики за усвояване. Ще работя за това.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Невинаги двете стратегии са в конфликт. Във всеки случай според мен данъчната политика изисква постепенно уеднаквяване на икономическите условия в страните от ЕС. Първо, за жалост, се направи фискалният пакт на десните. А важната стъпка е икономическият , а от там и данъчен съюз водещ до постепенно изравняване на условията. А конкретно за България. С този плосък данък не можем дори да си оправим пътищата. От София до Пловдив ще се избием, за да стигнем, а не ми се коментира как е по обикновените шосета. Щом германският бизнесмен може да бъде солидарен, не виждам защо българският да не се научи да бъде – ако знае, че държавата ще му създаде и по-добри условия.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, ОАЕ)?

Енергийният пазар в европейски мащаб е либерален. Никой не пречи да купуваме навсякъде, където има продавачи. Глобализацията така или иначе ни прави взаимнозависими в сметовен мащаб. Затова дори САЩ и Русия са взаимнозависими. Но от Айфеловата кула не е потекъл нефт, нито ще носим природен газ от Катар с кофи. Наистина, по-добре е да т.нар. енергийна зависимост като взаимозависимост, и да координираме политиките си на европейско ниво. Да повторя обаче – това да не става за сметка на малките, защото никак не ми се иска един европейски енергиен съюз да звучи в превод: руският газ е лош, когато идва по южни потоци, но много добър, когато идва по северни.


Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

Демографският проблем е проблем на българите, и става дума за нашия етнос, нашия народ, нашата уникалност, а не за странното въображение на г-жа Кристалина Георгиева.


Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Не е локален проблем, но не можем да говорим за каквато и да било единна европейска стратегия. Това зависи от традициите, историята, културата, социалните и политическите практики на отделните европейски общества. Изнесено пред тези скоби, никое решение не може да бъде трайно. Както вече споменах, европейски ангажимент е необходим. В Европа протичат сложни процеси на интеграция и дезинтеграция, на сближаване и фрагментираност, на глобализация и локализация, на единство и регионализация. Ставащото във Венеция, Каталуния, Шотландия е част от тези процеси. И не би имало нищо фатално в това, ако всички осъзнават значимостта да бъдат в един общ солидарен съюз и да се подчиняват на общите му правила. Тогава вътрешните автономии не биха имали съществени негативни последици.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Както недвижими имоти, така и земи могат да бъдат придобивани и сега, но проблемите с необработваните и пустеещите земи няма да бъдат решени от чужденците, ние трябва да си ги решим, като най-сетне осъзнаем пагубния характер на аграрната реформа на Филип Димитров, и разберем смисъла на доброволното коопериране. В редица части от България това е разбрано. Процесът обаче трябва да продължава. И да бъде рамкиран като правила така, че да не бъде само в изгода на едрите земеделски предприемачи.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

На български, на първо място, защото това е официален език на Европейския съюз, а кирилицата е официална азбука на Съюза. Също така на френски, на английски, на гръцки. По-слабо, но надявам се, все пак убедително – и на испански и на италиански. Доколкото в централноевропейските и източноевропейски държави-членки на ЕС руският е сред основните чужди езици, мога и на руски. Ако се наложи, мога да си послужа частично и с латински и старогръцки, но не искам да създавам излишни затруднения на колегите си…Това разбира се е в рамките на шегата.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Много често и силата и слабостта са двете страни на едно и също качество, при мен тези проблемни качества са: острата жажда за независимост, болезнената привързаност към правдата и често пъти прекалената прямота.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? / Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим /

Да не бъде подписано Трансатлантическото споразумение за свободна търговия със САЩ във вида, в който съществува сега. Това не е пътят на моята Европа. България да стане инициатор на европейски политики и авангардни решения в областта на образованието и културата на ЕС.

 
 

Новите и старите на седмицата на модата в Милано

| от |

Нови таланти, търсещи своето място редом до утвърдени марки като „Москино“ и „Армани“, се очакват с интерес на започващата днес Седмица на модата в Милано, предаде Франс прес.

Програмата на модната фиеста включва около шестдесет ревюта и стотина презентации. Седмицата на модата в Милано ще започне с представянето на колекцията пролет/лято 2018 г. на модна къща „Гучи“, която процъфтява благодарение на дизайнера Алесандро Микеле, заел поста творчески директор в началото на 2015 г.

Очаква се през следващите няколко дни модните подиуми в Милано да греят във всички цветове на дъгата, както и завръщането на 90-те години в модните линии под формата на панталони с ниска талия и прави сака. Вертикалните райета също ще отбележат солидно присъствие.

Сред очакваните с интерес нови таланти е британският дизайнер Пол Съридж. Той ще представи първата си колекция, откакто тази година зае поста творчески директор на модна къща „Роберто Кавали“.

В Милано ще дебютират и съпрузите Люси и Люк Майер – новите творчески директори на модна къща „Джил Сандер“.

За първи път на Седмицата на модата в Милано ще се представят марките „Албино Теодоро“ и „Шийна“, както и младият южнокорейски лейбъл „Дъ-сириус“, впечатлил модния свят с футуристичните си творения.

Милано няма да е Милано без „тежката артилерия“ в модата – „Фенди“, „Ферагамо“, „Версаче“, „Прада“, които отново отчитат подем в продажбите след няколко трудни години, белязани от отдръпването на азиатския пазар, валутната нестабилност и терористичните нападения в Европа.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?