Do’s and dont’s – 10 съвета за поведение в казино

| от Thérèsa Voskanyan |

(Всяка прилика с действителни лица и събития …. може би, е случайна)

Ех, ноември бавно и славно си заминава, а празничният декември спретва ръкави да нахлуе за поредна година в нашия живот. И както всеки път, ще ни зареди с чувство за по-голям късмет и оптимизъм. Дали защото старата година си заминава, или защото новата наближава, но е факт, че всички се впускаме в гламозамайващи покупки и приготовления на трапеза, като че ли не се подготвяме за края на годината, ами за края на света. И някъде там между пържолите, опаковачната хартия и алкохола, ще ни хрумне гениалната идея да се пробваме шанса в някое казино.

Като човек, който половин година в пиков сезон е бил в кухнята на случващото се на този, далечен за повечето, бранш на ентъртейнтмънта, мога да ви услужа с няколко полезни насоки.

За тези, които сте превърнали покера в професия, като сънародника ми Дан Билзериан, съветите няма да са ви нужни. За другите, които за пръв път ще стъпите в дълбоките води на денонощната забава – водете си бележки.

1. Първо и най-важно – научи елементарен иврит!

Кой не е чувал за вицовете свързани с евреите и парите и за конспирационните теории как те въртят света? Е, в казината те са наситина преобладаващата част, и на всичкото отгоре, като французите и англичаните са изключителни шовинисти.

2. Не показвай, че знаеш каквато и да е дума на иврит!

Дори, ако знаеш само „Добър ден“, ще бъдеш заобиколен от 4-5 на пръв поглед добронамерени бабки, които ще те обсебят и говорят на майчиния си език, докато ти клатиш глава и се опитваш да обясниш, че това е единственото, което знаеш. После те потресени, ще се разцъкат и най-вероятно откажат да те вземат за снаха/зет.

3. Изглеждай като бездомник.

В България казината нямат дрескод. За да се слееш с тълпата не си прави труда да изкараш костюма или роклята от абитуренския си бал. Всъщност, няколко дни преди това направи рисърч за стайлинга на Ангус и Джулия Стоун и бъди като тях. Колкото по-клошарски вид си предадеш толкова по-добре ще се слееш с тълпата в залата.

4. Не бъди клептоман.

Не, сериозно! Ако имаш каквито и да е намерения да се занимаваш с джебчийство – това не е мястото. При съмнения, само си вдигни главата и помахай на всичките камери.

5. Не употребявай думата „БОМБА!“ с какъвто и да е подтекст в казино.

Ще внесеш смут, паника и накрая ще се прибереш посинен.

6. Не приемай брак, дори на шега.

Ако си млада, красива и с чувство за хумор и си решила да използваш сарказма си като кажеш „Да“ на мургавия симпатяга с шейхските одежди – не забравяй да ни пращаш картички от Арабските Емирства.

7. Крупиетата са ти приятели.

Колкото по-големи бакшити им оставяш, толкова и по-големи приятели ще са ти те.

8. Използвай 5 евро чип за стръв за сервитьорки.

От половин час залагаш, а вече умираш от жажда, но сервитьорките така и пропускат да ти обърнат нужното внимание? Размахай елегантно и непринудено чипа между пръстите си и виж как той ще притегли като магнит за секунди една от тях.

9. Машинките за игри не са машинки за менажиране на гнева.

Колкото и да блъскаш и удряш тези клети копчета, те нито ще накарат играта да ти „пусне“ повече, нито ще ти дадат големия джакпот. За това, би могъл да носиш със себе си стрес топка в нюанс на успокояващото зелено. Така ще си по-дзен настроен и няма да повредиш машинката, на която играеш.

10. Не се напивай до безобразие.

Не, това не е Лас Вегас и не може да си залагаш панталоните на рулетката. Не, не е нужна полиция, не си изгубил съпругата си, тя просто се оттегли в другия край на залата. Не, камериерката не е мениджърът и с каквото и да я заплашваш, не може да ти върне загубената сума. Не, кейджа не е длъжен да ти дава лед за питието, а само да сменя пари. Не, покер масата не е леглото ти, и не може да спиш там.

И все пак казината са съдадени, за да ни забавляват. Кой знае, може в същия ден наистина съдбата да ти се усмихне и да грабнеш някой друг милион, или просто си роден късмелия и ти върви във всичко. Въпреки това, ако си достатъчно разумен, ще се прибереш с приятни емоции от една непринудена вечер прекарана с приятели под акомпанимента на шума на чипове, разбъркващи се карти и хубава музика.

 

 
 

Кара Делевин играе в новия филм на Люк Бесон

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2015 г. Кара Делевин обикаляше телевизионни студиа, за да направи промоция на филма „Хартиени градове“, в който се е снимала. Младата жена току-що бе обърнала една страница – бе приключила с манекенството, за да се посвети на киното.

Две години по-късно тя се превъплъти в образа на Лорелин в суперпродукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“, която днес излиза по екраните в САЩ, а следващата седмица във Франция. Навремето 24-годишната британска актриса се появи в американското сутрешно телевизионно предаване „Добър ден, Сакраменто“ и водещият я попита дали е чела книгата на Джон Грийн, по коята е адаптиран филмът на Джейк Шрайър. Тя отговори, че не само я е чела, но и написала разказ по темата.

„Винаги ще се намерят такива хора – каза сега тя на пресконференция в Бевърли хилс, докато представяше новата лента на Бесон, адаптирана по френски комикси. – Смятам, че това ми предоставя възможност да бележа територията си и да покажа, че съм се справила със задачата си. Работя усърдно и съм решила да докажа на онези, които имат някакви предубеждения, че грешат.“

Кара започва кариерата си като манекенка и бързо става един от най-търсените модели. Тя участва в дефилетата на модна къща „Бърбъри“ и става нейно лице. Истинското й увлечение обаче е киното.
Кариерата й на актриса започва с участие във филма „Ана Каренина“ (2012), в който изпълнява ролята на принцеса Сорокина. Следва участието й в няколко успешни филма, сред които „Отряд самоубийци“, излязъл по екраните през 2016 г.

Когато търсел актриса, която да изпълни ролята на смелата Лорелин, женското алтер его на Валериан, Бесон избрал Делевин. „Тя случайно станала манекенка, защото скаут й казал, че е фотогенична – разказа режисьорът. – Кара постигна успех като манекенка, защото е забавна, но според мен е родена актриса. Бях изумен от способностите й и смятам, че я чака много дълга актьорска кариера.“

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

„Linkin Park“ за самоубийството на Честър Бенингтън

| от chronicle.bg, по БТА |

Самоубийството на певеца на „Линкин парк“ Честър Бенинтгън дошло като гръм от ясно небе за останалите членове на състава му, които трябвало да участват във фотосесия с него, съобщава сайтът TMZ.

Снимките е трябвало да бъдат направени един час, след като е било открито безжизненото му тяло. Групата се е готвела за нови гастроли точно след една седмица. Бенингтън е почивал заедно със съпругата си в щата Аризона и се завърнал в Лос Анджелис в сряда. Според последни данни вокалистът на „Линкин парк“ се е самоубил или в сряда вечерта, или четвъртък сутринта.

На бандата й предстоеше турне под названието „One More Light“, което трябваше да стартира на 27 юли в гр. Мансфийлд, щата Масачузетс, и да приключи на 5 ноември в Токио.

Много звезди от света на музикалния бизнес изказаха съболезнованията си във връзка с трагичната кончина на Бенингтън. 23-годишният Стормзи, който наскоро записа с него и групата му парчето „Good Goodbye“ заяви, че е с разбито сърце след случилото се. Съболезнованията си изрази и Фарел Уилямс. Според рапъра Честър Бенингтън е повлиял на цяло поколение музиканти. Певицата на групата „Парамор“ Хейли Уилямс изтъкна, че Честър е вкарал много красота в свят, който доста често е много мрачен. Фронтменът на „Грийн дей“ Били Джо Армстронг довери ,че винаги ще си спомня за Честър като за един интелигентен и мил човек с невероятен певчески талант.