Днес излиза новият албум на Шакира

| от |

Shakira567Новият албум на Шакира, който носи нейното име, излиза днес в САЩ. Той е смесица от различни музикални жанрове. Това е 10-ият студиен албум на сексапилната колумбийка. Неговият водещ сингъл „Can’t Remember to Forget You“, в който участва перлата на Барбадос Риана, е на 15-о място в класацията на „Билборд“.

Междувременно, Шакира взе титлата „Кралицата на Фейсбук“ именно от колежката си Риана. Колумбийката вече има над 86,7 милиона фенове в социалната мрежа. Риана остана на второ място по популярност с 86,3 милиона почитатели.

 
 

7 условия да бъдеш „нормален човек“

| от Георги Развигоров |

Нормална делнична сутрин. По телевизора върви „На кафе“ и Гала е поканила Джино Бианкалана. Ако това име не ви говори нищо, значи не сте нормални. Двамата с видима наслада дискутират скорошната катастрофа, която е преживял – счупени крака, екстензии, припадъци в линейка, такива неща. Като за фон на сутрешен тоалет е перфектно. След малко обаче Джино казва: „Аз съм нормален човек“.

Не съм чул контекста и внезапно изпадам в шок. Как така Джино е нормален човек? Та нали спечели VIP Brother? Нали живее в Щатите? Има пари, папарашки снимки с полски модел с уста колкото Аржентина, бившо гадже – чалга певица т.н.? Ако той е нормален, тогава какво можем да кажем за Сийчето с червената коса, която продава баници долу, и тя ли е нормална? А Пепи от центъра за градска мобилност, който завърши „Киров“ и сега чака второ дете от Надя и двамата живеят под наем в двустаен в „Надежда“, и той ли е нормален? А ако ТОЙ е нормален, тогава какво да кажем за Марчето от „Иван Вазов“, която от четири месеца лежи в психодиспансера с още неизяснена диагноза и смята, че от ГДБОП я тровят с болничната супа? И тя ли е нормална? Не, не. Настава тотална обърквация.

Време е да се поставят рамки кой е нормален и кой не е. Ето няколко базисни условия:

За да си нормален, трябва да:

Имаш здраво тяло.

Ако имаш диабет, не си точно нормален. Мериш си кръвната захар често, отваряш си кенче с кока-кола насред магазина, бодеш се с разни игли…Знаем, че не си наркоман, ама нещо не ти е чиста работата. Ако имаш високо кръвно…абе може и да си нормален, защото е много масово, но не си съвсем. За да си нормален, трябва да си в съвършено здраве. И по възможност да спортуваш три пъти седмично. За здраве.

Имаш здрава психика.

Ако се е случвало да получиш паник атака, ако си имал епизод на тревожност, ако пиеш антидепресанти, ако някога си пил ксанакс или си бил в лошо настроение за повече от ден, нещо ти има. Не си нормален. Даже май…как да го кажем…си луд.

Имаш апартамент.

Абе може и под наем, но някак ПО-нормално е да имаш собствен. Такъв, който са ти купили родителите, разбира се. С парите, с които продадоха нивите във Видинско.

Имаш деца след 30.

Да кажем, че времената са се променили и човек може да си позволи да остане бездетен, докато навърши 30. След това обаче не е нормално. Нормално е да са две, защото едно „си няма компания“, а три „са твърде много, планетата е пренаселена“. Нормално е да имат от 2 до 4 години разлика. Ако са с 10 години разлика, никой няма да ви осъди видимо, защото все пак сте родители. Но някак не е нормално.

Ходиш в офис от 9 до 6.

Да, вече има разни фрийлансъри-мрийлансъри, но нормалната работа е в офис. С нормирано работно време. От 9 до 6 , с един час обедна почивка, в която е нормално набързо да се сгъне един айрян с дъх на краставица, звучно наречен „таратор“ и едно кюфте с лютеница. Ако работиш от 11 до 8, е странно. Ако не работиш…нещо със сигурност никак не е наред.

Имаш хетеросексуален партньор.

Ама не ти да си хомосексуален, пък партньорът – хетеросексуален. Условието е и двамата да сте с нормална сексуалност. Това е ОК до 30-тата годишнина. После не е достатъчно – както стана ясно и по-горе, трябва да направите дете. Иначе нещо във връзката ви не е нормално.

Спазвайте тези условия и ще бъдете…Джино Бианкалана!

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.

 
 

Почина Честър от „Linkin Park“

| от chronicle.bg |

Фронтменът на „Linkin Park“ Честър Бенингтън посегна на живота си.

Той се е самоубил чрез обесване днес в къщата си в Палос Вердас, Лос Анджелис.

Бенингтън е имал зависимост към алкохол и наркотици няколко пъти през живота си. Той имаше 6 деца от 2 брака.

 

Мир на праха му

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.