Дирижабъл за $35 милиона беше повреден от паднал покрив

| от |

Прототипът на революционния американски дирижабъл Aeroscraft за 35 милиона долара беше повреден и изпусна хелий от паднал покрив в хангар на бивша военна база.

Частичното срутване било констатирано в 7 часа 45 минути местно време в хангар от времето на Втората световна война във бившата военновъздушна база на морската пехота. На покрива зейнала огромна дупка, а части от него повредили експерименталния цепелин с дължина 60 метра.

Прототипът се разработва от американската компания Worldwide Aeros. Той ще може да носи полезен товар от 66 тона, когато бъде пуснат в експлоатация за нуждите на армията. НАСА и военното министерство вложиха в проекта 35 милиона долара. Дирижабълът ще може да пренася безпрецедентно големи количества товари в зони на бедствия и на военни конфликти.

Летателното средство се управлява като съвременните самолети от двама души – пилот и помощник-пилот, настанени в специална кабина. Разходите му на километър полет са 3 пъти по-малки от тези на обикновен аероплан. Aeroscraft може да излита и да се приземява вертикално, като хеликоптер и може да обслужва дестинации, които не разполагат с летища.

Неговата скорост е сравнително малка – 185 километра в час, но за сметка  на това модерният цепелин ще компенсира този свой недостатък с едно голямо преимущество. Че ще може да транспортира директно товарите до точката на доставка, пестейки много време. Новите цепелини са снабдени с обвивка, която е много здрава и не може да бъде пробита дори и с куршум. Ако се получи  спукване, те не спадат изведнъж като балон, а от тях издиша само една секция.

 
 

„Kingsman: Златният век“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка

| от |

Шпионската комедия „Kingsman: Златният век“ измести хоръра „То“ от първото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 39 милиона щатски долара, съобщиха световните информационни агенции.

В продължението на филма от 2015 г. на режисьора Матю Вон отново участват звездите Тейрън Еджъртън и Колин Фърт, като към тях се присъединяват Чанинг Тейтъм, Холи Бери, Джулиан Мур, Джеф Бриджис. Филмът е направен повече за публиката, отколкото за кинокритиците.

„То“ продължава да събира голяма публика. Приходите от филма по творбата на Стивън Кинг през уикенда са 30 милиона долара. Така той стана най-печелившият хорър на всички времена, ако не се отчита инфлацията – общо 266,3 милиона долара . През 1973 г. „Екзорсистът“ спечели 232,9 милиона долара в Северна Америка. Ако се вземе предвид инфлацията, сумата ще се равнява на 1 милиард долара през 2017 г.

„Lego Ninjago: Филмът“ дебютира с приходи от 21,1 милиона и зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка. На четвърто е „Американски убиец“ с 6,3 милиона долара, следван от „Всички мои мъже“ с 3,3 милиона долара. На шесто място също с 3,3 милиона долара е психотрилърът „Майка“ на Дарън Аронофски с Дженифър Лорънс, който не успя да привлече зрителския интерес и през втората си седмица по екраните.

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

„Различният език е различна гледна точка за живота.“ Федерико Фелини

| от |

В началото бе словото. Езикът е най-силното човешко оръжие. Владеенето на чужд език разширява хоризонта.

Все популярни твърдения. Никой няма да ги отрече. Някои ще ги приемат. По-малко ще ги разберат. Но само онези, които са се докоснали до огромното богатство на чуждия език, знаят за какво става дума. Само онези, които носят любопитството в себе си, имат жажда за живот, знаят какво е не само владеенето, но и самият процес по изучаването на език, различен от родния. Не, това не е просто стъпка към повишение в работата или бариера пред кандидатстването в университет навън. То е потребност.

Истина е, че езикът е врата към друг свят. Още един комуникационен канал. Приятна илюзия (а понякога и реалност), че имаме още една възможност да общуваме и да ни разберат. В днешното време на нарушена комуникация, дори на невъзможност да осъществим такава, той е свежа глътка въздух.

26 септември е Европейският ден на езиците, който се чества от шест години вече. Един от смислените европейски дни на „нещо“. Днес на фокус излизат стотиците езици, които се употребяват на нашия континент. Ден, в който е добре да си дадем равносметка колко голямо богатство притежаваме и обменяме всеки ден, всеки час, под формата на думи, на който и да е език. Защото с каквото и да се захванете, усещането е едно и също – само формата се мени. Английски, италиански, немски, френски, шведски, норвежки… който и да е. Това е вибрация в душите на всеки от нас, съответстваща си с мелодичността на съответния език, акцент или диалект.

В контекста на днешния празник на словото подбрахме цитати, които съдържат частица от важността на това да владееш чужд езици.

 

„Един език те вкарва в един коридор до живот. Два езика отварят всяка врата в този коридор.“

Франк Смит

 

„Никога не можеш да разбереш един език, докато не разбереш поне два.“

Джофри Уиланс

 

„Да владееш чужд език означава да имаш втора душа.“

Карл I, Шарлеман

 

„Тези, които не знаят нищо за чуждите езици, не знаят нищо и за своя собствен.“

Гьоте

4288

„Езикът е кръвта на душата, в която текат мислите и от която израстват.“

Оливър Уендел Холмс 

 

„Когато владееш чужд език, навсякъде си у дома.“

Едуард де Ваал

 

„Различният език е различна гледна точка за живота.“

Федерико Фелини

 

„Знанието на чужди езици е врата към мъдростта.“

Роджър Бейкън

roger-bacon

 

„Да учиш чужд език не е само да научаваш различни названия на едни и същи неща, а да възприемаш нов поглед над тези неща.“

Флора Луис

 

„Живееш още един живот за всеки чужд език, който учиш. Ако знаеш само един език, живееш само веднъж.“

Чешка поговорка

 

„Този, който говори един език,  е един човек. Който говори два езика, са двама души.“

Турска поговорка

 

„Учете чужд език, ако имате тази възможност. Може никога да не отидете в страната, където се говори, но познанията ви ще обогатят възприятията ви

за вашия собствен език или други езици.“

Гордън Б. Хинкли

ME.Hinckley.2.0306.AS.a Los Angeles, CA. Gordon B. Hinckley, (center) President of the Church of Jes
Getty Images