Директорът на БНР закрива предаването си с „Let it be“, протестира срещу себе си

| от |

В понеделник генералният директор на БНР закри предаването си с песента „Let it be“. Когато по радиото зазвучи тази песен, това значи протест. Срещу кого протестира генералният директор на БНР? Оказа се, че срещу себе си.

В свой материал за КЛУБ Z колегата Иван Бедров разказва подробности.

„До чуване, уважаеми слушатели. Останете с програмата на „Хоризонт“ И зазвучава легендарната песен на The Beatles “Let It Be”. На другия ден друго предаване завършва по същия начин. След седмица отново. Така е в последните почти два месеца и някои слушатели вероятно си задават въпроса какво се случва в Българското национално радио. Защото „Let It Be” в България не е само известна песен, а символ на протест в обществените медии още от началото на демокрацията.

Напрежението е факт. Синдикатът „Свободно слово“ обвини ръководството на радиото, че управлява непрозрачно, че не спазва колективния трудов договор и че създава нови структури, които да отнемат редакционната независимост на екипите на съответните предавания. Става дума за продуцентски съвети, назначавани от директорите на програмите, които все още не е обявено какви точно правомощия ще имат по отношение на темите и гостите в предаванията.

„Досега в историята на БНР екипите са избирали темите и събеседниците в предаванията. Сега се случва да получаваме препоръки, обаждания в нюзрума, „творческо“ участие за монтиране на материали. Предвиждат също новосъздадените органи да определят темите и събеседниците в конкретните предавания. Това се е случвало и преди, но в резултат на стачки е имало корекции“, казва председателят на синдиката Ирен Филева, журналист от програма „Христо Ботев“.

„Свободно слово“ е изпратил две декларации до Управителния съвет. Наред с трудово-правните въпроси, журналистите посочват и примери на свалени от ефир предавания, на обявяване на конкурси за водещи без знанието на самия екип и очакването им редакционната свобода да бъде отнета от нови структури, назначени от ръководството. Оценката на „Свободно слово“ е, че промените застрашават точно свободата на словото.

„Каква свобода в една 24-часова програма?! Не може дясната ръка да не знае какво прави лявата. Не може да има някакъв вид свобода, добре – не свобода, Х да направи предаване с трима гости и две преки включвания и да не е обсъдено предварително, че в студиото ще бъдат този и този, а в следващото предаване при другия водещ ще бъдат други двама“, обяснява генералният директор на БНР Радослав Янкулов.

„Къде бяха „Свободно слово“, когато СЕМ три пъти ни вика, за да обясняваме защо в предаването на Волгин има само една гледна точка? Къде бяха, когато техни колеги нарушиха етичните правила по време на банковата криза?“, пита Анюта Качева от УС на БНР.

Тя обясни, че предаването „От петък до петък“ не било свалено, а спешно излязло в лятна отпуска, след като в студиото репортер споделил съвет от негов познат да си изтегли парите от конкретна банка.

„В резултат на което на директора му се обади Иван Искров и да не казвам кои други хора. Когато това нещо се каже в ефир, звънят премиерът или директорът на БНБ, звънят на генералния директор, а не звънят на водещия и питат какво прави общественият оператор“, казва Качева.

„За мен най-тревожна е липсата на прозрачност, еднолично управление с неясна цел. Откакто възстановихме „Свободно слово“, започна непрестанно убеждаване, че ние сме маргинална групичка, която няма право на мнение“, казва Таня Величкова, секретар на синдиката и водещ на „Неделя 150“.

Генералният директор изискал протоколи от събранията на синдиката и списъци на присъствалите. „Нямаме задължение да правим това. Ръководството знае кои сме“, казва Филева. Според нея голяма част от журналистите в „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ подкрепят действията на синдиката, макар и не всички да застават с името си.

Радослав Янкулов определя програма „Хоризонт“ като „много добра, но може да бъде още по-добра“. Според него протестиращите са доволни от програмата и бранят статуквото.

Още по темата в материала на колегите ТУК.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.