Димитър Делчев: Коалиция с ГЕРБ, но не на всяка цена

| от |

Юристът Димитър Делчев е водач на листата за Софийска област на Реформаторския блок. Завършил е в университета в Кеймбридж право на европейския съюз и английско право.

Магистър по право в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Учредител и зам.- председател на „Движение България на гражданите“, член на Изпълнителния съвет.

Г-н Делчев, поредната трагедия разтърси България дни преди изборите. Какво е вашето обяснение за случилото се в Горни Лом?

Това не е първият инцидент нито в тази фабрика, нито в наш завод за военни продукции. И миналата година имаше подобен инцидент в района на „Петолъчката“, имаше и в София. Очевидно е – държавата липсва, когато става въпрос за контрол и превенция. Живеем в държава, в която всеки чука на глава и се надява дай Боже да не се случи. Надява се, и се моли на Господ да не стават такива инциденти. Вместо в държава, която изисква стриктно спазване на законите. Контролът на заводите, които се занимават с военна продукция се осъществява много много неправилно. Смятам, че това се дължи на бездействие по отношение на корупцията. Докато има пороци в дейността на контролните органи, в България ще стават такива инциденти. А това не е само инцидент, това е огромна трагедия. Искам да изкажа искрени съболезнования на близките на загиналите.

Налагат ли се нормативни промени, които да предотвратят подобни инциденти?

Законите ги имаме, има и много подзаконови нормативни актове, които уреждат контрола и какви да са мерките на безопасност в такива заводи. В конкретния случай, трябва да се разбере дали всички работници в завода са били запознати с мерките за безопасност. На второ място, да знаем спазвани ли са стриктно. А това не е работа само на завода, а и на държавата. Като цяло, и ръководството на дадена фирма, и държавата трябва да извършват периодични проверки, за да разбира дали се спазват нормите. Това е основното. От там нататък е проблемът с корупцията, който всички ние усещаме. Идват контролни органи, проверяват, откриват нарушения. А после нарушителите по някакъв начин се оправят, актове няма. Това е голям порок на системата и е част от причините за големи трагедии.

А тази в Горни Лом сложи край на кампанията. Имаше ли запомнящи се послания?

Kампанията бе вяла, защото големи партии като- ГЕРБ, БСП, ДПС нямат какво да кажат на хората. В продължение на година те участваха в управлението. Но както се видя, нито БСП, нито ДПС бяха истинско управление, а се скриха зад експертното правителство на Пламен Орешарски. ГЕРБ пък не бяха истинска опозиция, защото не присъстваха в Народното събрание и не отстояваха своите тези и принципи. Затова няма сблъсък на идеи, няма нови формули за промени в България. Единственият участник в тези избори, който предлага решения на проблемите, с които сме заобиколени, е Реформаторският блок. Ние сме новото в следващия парламент, разликата с предишния, който бездействаше цяла година.

Колко депутати си поставяте за цел да имате в Народното събрание?

121, оттам нататък всичко нагоре е подарък. Искаме да имаме достатъчно депутати, за да можем да влияем истински върху управлението. И да може РБ да започне да реализира реформите. А именно, съдебна реформа, от която отчаяно имаме нужда. Това се вижда и от станалото в Горни Лом. Ясно е, че съдебните и контролни органи просто не функционират. Реформа в образованието, реформа в бизнеса и, разбира се, трудната реформа в здравеопазването.

Вероятно няма да може да осъществите сами тези реформи. ГЕРБ ли е единственият възможен партньор на РБ?

 Да, единственият възможен партньор на блока е партия в дясно. Това означава, че по програма, идеи, визия можем да си сътрудничим с ГЕРБ. Няма да си партнираме с ДПС, БСП, с псевдопатриотични партии като „Атака“. Тяхната концепция за излизане от кризата е съвсем различна и сгрешена. Само, че няма да влезем в управление с ГЕРБ на всяка цена. ГЕРБ трябва да са готови да правят реформи, и то в тези сектори, които споменах. И трябва да изложат това на хартия. Така ние ще знаем, че нашите отношения ще са истински партньорски и за България.

Не споменахте нищо за ББЦ.

 Не ги споменавам, защото не ги възприемам като реална партия, която се бори за доверието на хората. За мен партньорство с тях няма как да има.

Склонни ли сте да приемете Бойко Борисов за премиер?

Много  е рано да говорим за бъдещия премиер, защото не се знае коя партия каква тежест ще има в бъдещия парламент. Съгласете се, че ако ние имаме по-малка тежест от ГЕРБ, трудно ще можем да диктуваме кой да е премиерът на страната. И обратно. Ако те имат по-малка тежест от нас и си партнираме с тях не можем да им диктуваме кой да е премиер. Със сигурност ще искаме следващото управление, в което евентуално ще влезем да бъде много по-различно от предишното. За нас е важно разликата да не е само разлика на думи.

Ако сте опозиция, ще влизате ли в парламента?

 Ако сме опозиция, това означава, че хората са ни назначили, за да защитаваме техните интереси. Съгласете се, че ако вие не ходите на работа, вашият работодател ще трябва да ви уволни. Да, ние ще ходим на работа и ще си изпълняване задълженията.

Ще остане ли РБ единен и след вота?

От гледна точка на отношенията в Блока за мен разпад не е възможен, особено ако успеем да постигнем целите, които сме си задали. Напрежение, разбира се, има, както във всяка една коалиция, когато се събират партньори, които до този момент са имали собствена идентичност. Нормално е да има различни мнения, напрежение има, но Реформаторският блок е проект, който е желан от хората, от десния избирател, и който има бъдеще.

 Има ли кандидати да се присъединят към вас?

Кандидати много, но като приемаме нови партии трябва да обърнем внимание на това как ни съвпадат платформите, принципите и идеите. А в момент, когато остават месец, два до изборите няма как при присъединяване на нови партии да се гледат платформи и идеи. Тук винаги става въпрос за места в листи. Така че след изборите, когато сме спокойни и можем да си подредим къщичката, можем да мислим и за разширяване. Реформаторският блок се бори България да се приближи към Западна Европа и да запази своята идентичност. Ние сме древен народ с традиции и аз като българин-патриот искам да запазим лицето си пред Европа. В същото време трябва да се стремим към ценностите и принципите, които налагат западните християнски общества. Надявам се чрез реформите, които ще проведе РБ, да направи така, че България да стане достоен, пълноправен член на Европа, чието мнение има значение.

Интервю на Райна Харалампиева за в. “Стандарт“

*Интервюто е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.