Дидие Щосел: Целта е да имаме по-добри резултати от новините на Би Ти Ви догодина

| от |

Публикуваме със съкращения интервюто на Дидие Щосел за в. „Преса“

- Нова премести „Часът на Милен Цветков“ непосредствено преди полунощ и така разчисти следобедния пояс. Защо?

- Това е един вид тест. Дадохме си сметка, че да се говори за политика между 16,30 и 17,00 ч., не работи много добре. Потърсихме добри практики и видяхме, че в Гърция политическите токшоута след полунощ са много успешни. Обсъдихме с Милен идеята за новата концепция за късно политическо токшоу и той я прие с ентусиазъм. Даваме си сметка, че ще е трудно, защото зрителите не са свикнали да гледат политика в такъв час. Все пак решихме да експериментираме и ще дадем на Милен достатъчно време.

- Кой ще заеме мястото на Кеворкян в неделя следобед?

- Никой не може да заеме мястото на Кеворк. Интересно е, защото с него развих много добри лични взаимоотношения, въпреки че той не е от хората, които виждам всеки ден в телевизията, както е с Ани Цолова, Ани Салич или Николай Дойнов. Благодарение на дъщеря му, която превежда на нашите срещи, имахме многократни и изключително дълги разговори, някои от които са били дори по 3-4 часа. Намирам го за изключително интересен и ерудиран човек.

За мен „Всяка неделя” е част от българската история. Ако при създаването му е имало формати и лицензи в България, сигурен съм, че това щеше да е най-успешният български формат. От него тръгват много идеи и рубрики, които в момента виждаме в други предавания. Както и самият Кеворкян казва, в момента има 12, 13 или 14 негови клонинга. В такава среда се губиш, дори да си най-добрият. След като договорът му изтече, имахме дълъг разговор и аз му казах: „Не е необходимо да бъдеш един измежду 13. Нека през есента помислим как да използваме силата ти.“ Той вече спомена в интервю за „24 часа”, че сме обсъждали как в бъдеще може евентуално да се вглежда в някоя известна фигура от съвременната българска история. Да я анализира, както само той може, да я представи, да я сблъска със съвременността. Това засега е само идея, но е посоката, в която мислим.

- Има ли тенденция Нова да вади външните продуценти от публицистичните си предавания?

- Преосмислихме концепцията за публицистиката ни – искаме в бъдеще тя да се реализира като вътрешни продукции, а не като външни. Ако погледнете програмата ни от миналия сезон, ще видите, че почти всички публицистични предавания през уикенда бяха дело на външни продуценти. Това има предимства и недостатъци. Искаме да създаваме публицистични предавания, които да принадлежат на Нова. Разбира се, ще има и изключения, но в бъдеще по-голямата част от публицистиката ще се създава от екипи на телевизията. Никой не би искал да инвестира време и средства в едно предаване и след време някой друг да му го вземе.

- В интервю за „Преса“ преди година споделихте сериозни планове за „Новините на Нова“. Преди дни обаче Би Ти Ви обяви, че за втори пореден месец „Би Ти Ви новините“ бележат ръст за ваша сметка. Доволен ли сте от развитието на „Новините на Нова“?

- Да, изключително много. Това, за което вие говорите, са данни на ГАРБ. Днес ние гледаме основно данните на агенция „Нилсен”. Мисля, че няма нужда да обяснявам какво е „Нилсен” – присъствие в 30 страни и дял около 40 на сто от пийпълметричния пазар в света. Данните на „Нилсен” показват, че през януари във възрастовата група 18-49 години новините на Би Ти Ви в 19 ч. имат около 34,5 на сто от аудиторията, а на Нова – 23,6 на сто. През юли Би Ти Ви в 19 ч. има 28,5, а Нова – 24,5. Тоест, разликата от 11 на сто вече е само четири пункта. Знам, че заличаването на предимството на Би Ти Ви в новините ще отнеме още време, но спад от 11 пункта до 4 за само седем месеца не е лошо, нали? Ани Салич и Ники Дойнов вършат отлична работа, както и Христо Калоферов и Даниела Тренчева. Моята цел е да имаме по-добри резултати от новините на Би Ти Ви през първата четвърт на 2015 г.

- Поне през следващите две години футболното първенство на България ще се излъчва в програмите на „Нова Броудкастинг груп“. Имате ли специални планове за отразяването му?

- Доскоро обмислях включване на мач в програмата на Нова в неделя. В момента срещите се излъчват само по Диема и по Нова спорт, защото е лято, а мачовете се играят в часове като 19 и 20 ч., които по Нова са запазени за друго. През есента положението ще се промени и мачовете ще започват в 16 или 17 ч., което ги прави подходящи и за Нова телевизия. Междувременно научихме, че Би Ти Ви ще местят „120 минути” на Светослав Иванов в неделя. Ние обмисляме преместването на Сашо Диков в неделя, защото той прави много добри резултати срещу „120 минути”. Ако всичко това се случи по този начин, то мачът от българския шампионат по Нова ще е в събота.

- По-лесно ли ще е за Нова и за Би Ти Ви, че след затварянето на Корпоративна търговска банка TV7 очевидно отпада от битката на големите телевизии?

- Казвал съм го и преди. Във всяка източноевропейска държава с конкурентен телевизионен пазар има по две големи частни телевизии. Така е в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния. В България от 2008 има опити да се направи и трета голяма телевизия. Първо беше Про.бг, а след това и TV7. За двете телевизии безуспешно и срещу пазарната логика се инвестираха страшно много средства. Сега отново сме в ситуация, в която има само две телевизии, които се стремят към първото място. Като цяло това е положителна новина за пазара. Първо, разходите ще се нормализират, защото когато три телевизии се стремяха да станат №1, цените излязоха извън контрол. Рекламодателите отново ще знаят, че има две телевизии, с които да преговарят.

И най-важното, медиите отново ще са медии. Експериментът с TV7 беше по-скоро политически и икономически, опитваха се да контролират ситуацията чрез пийпълметрия и рекламни агенции. Сега на пазара отново имаме две медии, които не искат никакви бонуси извън него.

Що се отнася до КТБ, аз съм банкер по професия и мога да кажа, че познавам този пазар по-добре от телевизионния. Ако аз бях гуверньорът на БНБ, щях да се запитам, преди да се стигне до тази ситуация, как една банка расте с по 20-30 на сто на година, при положение че всички други го правят с най-много 1-2 процента.

За мен хората с влогове до 100 000 евро трябва да получат възможно най-скоро поне част от парите си. Знам, че във Фонда за гарантиране на влоговете има само два милиарда, което не би покрило всички депозити. Властите обаче не трябва да забравят, че за много хора тези 100 000 евро са всички пари, които те имат и са спестили.

Хората с влогове над 100 000 евро ще се наложи да поемат рисковете на пазара. Няма как да очакваш лихва от 8-10 процента и в това да няма риск. Надявам се в следващите 2-3 месеца нещата да се оправят. От информацията става ясно, че в КТБ са затворени около пет милиарда лева, което е около 7 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Това е твърде много.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

И Кели Макдоналд се раздели със съпруга си

| от |

Актрисата Кели Макдоналд се разделила със съпруга си, музиканта Дъглас Пейн, съобщи Асошиейтед прес.

Крейг Барки, пресаташето на актрисата, уточни, че Макдоналд и Пейн са се разделили преди няколко месеца, но се грижат заедно за двете си деца. Те биха искали правото им на личен живот да бъде уважавано.

Кели Макдоналд, която е на 41 години, стана известна с филма „Трейнспотинг“. Тя се е снимала също в „Госфорд парк“, „Няма място за старите кучета“, в сериала „Престъпна империя“.

Дъглас Пейн е басист на шотландската група „Травис“.

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.