Дяволът носи Prada… Ама вие сериозно ли?

| от |

Изключителни благодарности към Мария Георгиева, че се съгласи да разкаже за едва стартиралия ни сайт какво е да си главен редактор на модно списание в България. Нека заедно надникнем зад кулисите на едно от най-успешните печатни издания у нас и по света :

Аз съм главен редактор на ELLE България. В масовата представа това означава: поне две секретарки, на които перманентно да крещя; поне един шофьор, пред когото надуто да мълча; поне стотина роклички, обувки и каквото още се сетите от най-новите дизайнерски колекции, от които да си избирам всеки ден; поне трима фотографи, които да се молят пред вратата ми; поне трийсет редактори, които да треперят, когато ме видят… Поне едно от тях да беше вярно!

 photo 4

Единствено очилата ми са Prada – не ставам май за Дявола, а?

Преди няколко седмици пристига екип на bTV в редакцията на ELLE България, за да снима част от работното ми ежедневие. Редакторката иска да повтори сцената от „Дяволът носи Prada”. “Моля ви, влезте към кабинета си с токчетата, операторът да снима само краката ви“, казва ми тя. Учудих се не само защото не бях с токчета. Винаги съм си мислила, че поне колегите са наясно как изглежда една редакция в телевизия, радио, вестник, списание… в България. Явно обаче силата на киното ражда митове със скоростта на циганка! Еле па, когато става дума за най-голямото модно списание в света, носещо френската марка ELLE (чете се „Ел“, нищо че някои все още го наричат „Еле“). Има 44 издания по света, 6,6 милиона копия месечно, 21 милиона читатели.

Ами тогава да си поговорим открито за българската версия на Дявола! Ще започна от началната сцена:

 photo 3 (1)

Бюрото на Дявола :)

Влизам в офиса с токчета и всички треперят!

Истината в моя случай е точно 3%. На два месеца веднъж ми се случва да тръгна за редакцията с токчета. Обикновено съм с дънки и кецове. Аууу, ужас! Ами не – така се чувствам комфортно. Поради същата причина дългата ми коса е перманентно вързана в кок, защото ми пречи. Употребявам я няколко пъти годишно, когато имам повод. Суетата не ми е проблем и се гордея с този факт!

Секретарки нямам. Срещите си ги записвам сама (не е чак толкова сложно, все пак!). Кафето също си правя сама. Носят ми обяд, защото често имам толкова много работа, че не мога да мръдна от компютъра. Децата си прибирам сама от училище и детска градина, нямам домашна помощница – сама готвя, чистя, пера и гладя. Сама си карам и колата! И не ме е срам, напротив!

 photo 2 (1)

Купчината ELLE от Италия

В кабинета ми е тишина. И редакторите си запазват час!

Ако бях лекар, може би щеше да е точно така. Но аз даже нямам кабинет! Споделям една огромна стая с редакторите, дизайнерите и арт директорката. Всички сме едно голямо семейство. Понякога е истинска лудница, но това е част от чара на професията. Тишината не ни е присъща. Нито редът, въпреки че сме само жени – по бюрата ни са струпани издания на ELLE от 44 държави по света, които всеки месец получаваме. Най-много се радваме на китайската тухла от 1000 страници, но така и не се научихме да я четем.

 photo 1 (2)

Част от антуража ни за снимки в студиото

В офиса има огромна стая с последните дизайнерски колекции. Какво да си облека днес?

Би било чудесно, но засега и една закачалка ни върши работа. Част от дрехите са на нея, останалите – пръснати в огромни торби около бюрото на модния редактор. Но тя не е нашият Дядо Коледа, колкото и да го вярвате вие, колкото и да го мечтаем ние. С тези дрехи и аксесоари, които се обновяват по няколко пъти седмично, работим. А после ги връщаме. Ако случайно има и една микроскопична точица – остатък от сенки, пудра или каквото и да било по дрехата – плащаме я. Защото в България схемата е следната: модните редактори не разполагат с мостри (единствено H&M дават такива), предназначени само за фотосесии, а вземат дрехите от самите магазини. И пак там ги връщат. Честито на клиентите след това (а не на екипа на ELLE, както вие убедено вярвате)!

И още нещо да вметна: вече всеки фотограф е оборудвал студиото с хартиен скоч и ножица за подлепване на обувки, ако случайно модният редактор си е забравил този важен материал. Обувките обикновено са най-ценни – с тях не се ходи, само се позира!

SŽminaire ELLE international

Рокля Armani и обувки Paul Smith – веднъж годишно за панаирите на суетата – годишните конференции на главните редактори на ELLE

Правят ни подаръци.

Тъй вярно! Последният ми подарък беше бутилка минерална вода. Не е смешно – цял половин литър! Лайфстайл редакторката ми пък веднъж получи чук. Съвсем истински! Пращали са ни още самобръсначка с две кивита, торта с обувка (която не се яде, не се и носи), тебешири и всякакви джунджурии, които са ни забавлявали искрено. Вярно е, че понякога получаваме и по-големи подаръци, но обикновено най-големите си ги правим сами – питайте кредитните ни карти :)

 photo 1 (1)

Цветните проби от корици и фотосесии са по стените на редакцията

На ревютата в Париж сме винаги на първия ред.

Факт! Единственият, който няма как да оспоря. Нормално е първите редове на Седмиците на модата да са запазени за най-голямото модно списание. По-точно за главните редактори на ELLE. Модните са малко по-назад. Другият факт, който не мога да отрека, е че пътуваме често извън България – малко повече от средностатистическия българин, но доста по-рядко отколкото колегите от големите издания на ELLE като британското, немското, американското, бразилското…

 photo 2

Денимът е най-най-любимата ми бизнес униформа!

В главата са ни само парцалки.

Честно ли? Писнало ни е от тях. Понякога не можем да си доставим дори средностатистическото удоволствие от шопинга, защото ни се налага по цял ден да работим сред дрехи, обувки, аксесоари, сенки, червила и какво ли още не…

Много повече се радваме на специалните си проекти и сериозните интервюта, които вадят на преден план далеч по-стойностни неща. Тези дни например приключихме един проект с талантливи хора с физически недъзи – художничка с детска церебрална парализа, сляп певец, глухоняма танцьорка, спортистка със синдром на Даун… Миналия месец направихме ексклузивно интервю с кубинеца Ерик Равело, който шокира света с една от най-креативните кампании в защита на децата – снимки на деца, „разпнати“ символично на кръст (в един от кадрите дори с обвинение срещу педофилията във Ватикана). Преди това, когато всички заговориха за мастектомията на Анджелина Джоли, не пуснахме съмнителна анонимна история с жена, която заради рака е загубила гърдите си (както направиха много други списания), а открихме канадката Кели Дейвидсън, която три пъти е водила битки с рака. Илюстрирахме интервюто й с реални снимки на разголения й гръден кош, където вместо гърди има красива татуировка. А докато всички обсъждаха топлес изявата на Таня Илиева от протестите, си направихме труда да поровим в историята и да открием разсъблечената Лада Карагьозова от зимата на 1997 г. и да потърсим причината защо голите моделки имат по-голям медиен успех на протестите по света.

Гордея се с момичетата, които работят в ELLE България, защото го правят наистина с акъла на жени, за които модата е забавление, а животът има ценности, за които трябва да се говори и пише. Всеки месец!

 photo 4 (1)

Корици от всички издания на ELLE по света

Знаменитостите ни козируват.

Няма да им го спестя – някои направо ни побъркват. С глезотия обаче, а не с подмазване. Има дни, в които се прибираме от студиото или интервю с мисълта, че трябва да ни се плащат „вредни“. Затова си направихме ритуал – торта след приключването на труден брой (добре де, след всеки брой!).

Закъсненията от час или два няма да ги споменавам – обичайна практика са. Дори задържането на самолет заради звездно успиване ни се е случвало на два пъти. Най-страшно е с каприза, наречен фотошоп. Повечето го искат в изобилие, но в крайна сметка не го получават, защото противоречи на политиката ни. Може би затова и един от най-трудните ни проекти беше да снимаме звезди без грим и фотошоп. И след това да им покажем, че в тези снимки има много повече чар, отколкото в позьорските фотошопирани кадри.

 photo 1

В Trump Towers се намира редакцията на ELLE. Не бързайте да завиждате – на турското издание, където често ходя.

На гости :)

Заплатите ни са астрономически.

Щом не ни подаряват Prada, Armani и Chanel през ден, значи ние получаваме толкова много пари, че можем да си ги купуваме в изобилие. В някои държави наистина е така, но у нас от модно списание никой не е забогатял. За справка – кредитните ни карти, които често остават на червено, защото и ние сме жени, и ние искаме (понякога!) да се поглезим. В редакцията е истински празник, когато пристигнат доставките ни от онлайн намаленията. И не носим непременно последните дизайнерски колекции, а всичко, което за нас е синоним на стилно, практично и изгодно. Защото сме все още в България.

За финал ще ви издам: единствено диоптричните ми очила са Prada. Купих си ги с намаление, но не защото марката ми е култ, а защото това беше единственият модел рамка, подходяща за астигматизма ми.

И ако след всичко това продължавате да вярвате, че Дяволът в България носи Prada, аз пак ще ви питам: ама вие сериозно ли?!

 
 

Шеги по адрес на Тръмп на наградите „Еми“

| от |

Започна церемонията по раздаване на музикалните награди „Еми“, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Звездите едва бяха преминали по червения килим в Лос Анджелис, когато политиката бързо „нахлу“ в шоуто. Президентът на САЩ Доналд Тръмп бързо се озова на прицела на шегите, а бившият прессекретар на Белия дом Шон Спайсър изненадващо се появи на церемонията.

Тръмп бе най-голямата телевизионна звезда през последната година, обяви водещият Стивън Колбер. Той шеговито обвини наградите „Еми“ за избирането на милиардера за президент на САЩ. Ако Тръмп бе спечелил „Еми“ за шоуто „Стажантът“, се обзалагам, че нямаше да се кандидатира за президент на САЩ, подхвърли Колбер.

Водещият пусна откъс от предизборни дебати, на който Тръмп казва, че е трябвало да спечели „Еми“.

За разлика от президентските избори обаче, отбеляза Колбер, наградите „Еми“ отиват за победителя от народния вот.

 

Той намекна за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Кандидатът на републиканците спечели мнозинство в изборната колегия, но иначе получи по-малко гласове на избиратели от своята съперница, демократката Хилари Клинтън.

Актрисата Кейт Маккинън пък благодари на Клинтън, когато получи наградата за най-добра поддържаща женска роля.
Шон Спайсър, който подаде оставка като прессекретар на Белия дом през юли, допусна, че церемонията може да привлече рекордна телевизионна аудитория. Този негов коментар бе посрещнат с мълчание.

През януари първият прессекретар на Белия дом при президентското управление на Тръмп се нахвърли на репортерите, обвинявайки ги, че са подценили броя на хората, присъствали на церемонията по встъпването в длъжност на президента.
На нея видимо имаше по-малко хора, отколкото при полагането на клетва от неговия предшественик Барак Обама в началото на втория му мандат. Самият Тръмп влезе в спор с медиите, които отбелязаха този факт.

По всяка вероятност церемонията по раздаване на наградите „Еми“ ще придобие тази година политически привкус, тъй като победителите и други звезди често използват качването си на сцената, за да произнесат пламенни речи по злободневни теми, отбелязва Ройтерс.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!

 
 

Роджър Уотърс с нов концерт в България през 2018 г.

| от |

Роджър Уотърс, част от легендарните Pink Floyd ще изнесе нов концерт в България. Той ще е през 2018 г. и ще бъде част от европейската част от турнето му Us+Them.

Все още няма конкретна дата за страната ни, но на официалната страница на 74-годишния музикант е обявено, че ще обиколи Стария континент от Португалия и Русия, като ще свири общо в 23 държави.

Сред изброените е и България. В турнето Us+Them Уотърс ще свири песни на Pink Floyd от албумите The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, Animals и The Wall.

До момента няма потвърждение, кой ще организира шоуто на Уотърс, но наскоро съсобственикът на „Sofia Music Enterprises“ Димитър Ковачев-Фънки обяви в свое интервю, че компанията му води преговори с Уотърс. Именно СМЕ организира грандиозното първо гостуване на Роджър Уотърс през 2013 г. на ст. „Васил Левски“, част от турнето The Wall.