Денят, в който Полша спря да съществува
На 17 септември 1939 Червената армия нахлува в Полша. Това е денят, в който страната губи своята изстрадана независимост. Травмата от това събитие е жива и до днес, твърди Бартош Дудек в коментара си за Дойче веле.
Още вечерта на 17 септември 1939 година полският президент Игнаци Мошчицки и цялото правителство на страната преминават в Румъния, където са интернирани. Така Полша, чието единство е възстановено едва през 1918 след 123 години разделение, на този ден престава да съществува като независима държава. С това се връща една стара полска травма. Германия и Русия си поделят съседна Полша – за пореден път, а мечтата на цели поколения поляци, които от 1795 г. се борят за свободата си в безброй въстания и битки, включително под чужди знамена, отново е разбита.
С подялбата на Полша Хитлер и Сталин преследват обща цел: да задушат за дълго време напред стремежа на поляците за свобода, да тероризират и поробят полския народ. За да постигнат тази цел е било необходимо да елиминират елита на страната и да установят в нея режим на терор. Така и става: през 1940 г. слугите на Хитлер създават концентрационния лагер Освиенцим, който първоначално е служел като лагер за унищожаване на полския елит и на съветски военнопленници, а по-късно е преустроен в лагер за избиването на евреите от цяла Европа.
На това място са избити хиляди представители на полската интелигенция, духовенство и аристокрация. Но и не само там – паралелно с това палачите на Сталин разстрелват в Катинската гора, край Харков и село Медное общо 22 хиляди взети в плен полски офицери, които по професия са били юристи и учители, научни работници и предприемачи, държавни чиновници.
„Защитниците“ на Полша
Подобна е и съдбата на стотици хиляди поляци от източната и от западната част на разделената държава – те са избивани, отвличани или прокуждани – едни в Третия райх, други в Сибир и Казахстан. Това е катастрофа, невиждана преди това в историята на страната, а загубите са такива, че оставят следи десетилетия след края на войната.
В комунистическа Полша събитията от 1939 се представяха по съвсем различен начин: твърдеше се, че на 17 септември 1939 г. Червената армия е нахлула в Източна Полша, за да „защити“ преобладаващото там белоруско и украинско население от „германските фашисти“ и „полските капиталисти“. И още: че на „демократични“ избори близо 100% от това население се било обявило за присъединяване към Съветския съюз. И днес – цели 75 години по-късно – тази тактика изглежда е сред любимия репертоар на управниците в Кремъл.
На 1 септеммври в Полша по традиция се отбелязва годишнината от нахлуването на Вермахта в страната. От 1989 насам стана добра традиция, на тези възпоменания да присъстват и официални представители на германското правителство. Засега е немислимо подобно нещо да се случи и на 17 септември – с участието на руски правителствени представители. Президентът Владимир Путин, който един единствен път (през септември 2009 г.) се включи в отбелязването на годишнината, не е споменал и дума за съветската агресия от септември 1939-та.
Докато днешна Германия с безпощадна яснота признава своята роля в това минало, руснаците чисто и просто я игнорират. Очевидно гордостта им пречи да направят подобна благородна стъпка. Също така ясно е, че за Москва Полша е прекалено малък и слаб съсед, с който тя не смята да се съобразява. Руското имперско съзнание не допуска подобно нещо.
С това обаче Русия пропилява един шанс, от който германците вече се възползваха: да изградят приятелски и освободени от всякакви страхове отношения със съседна Полша, които да бъдат от полза и за двата народа. Защото Полша и Германия днес са партньори и приятели в Европа – въпреки болезнената си обща история. Без истинско признание за вината обаче, тъмната страница от историята на взаимоотношенията между Русия и Полша, отворена през септември 1939 година, никога няма да бъде окончателно затворена.
