Де Хеа не работи в неделя

| от |

Английските медии пуснаха карикатура на вратаря на Манчестър Юнайтед Давид де Хеа. На нея испанският национал пуска порта под рамката, на която пише: „Sorry, closed on sunday“ (б.р. – съжалявам, затворено в неделя).

Рисунката е направена заради изумителната форма, в която се намира стражът на „червените дяволи“. От началото на сезона той буквално отчайва противниковите нападатели, а в неделното дерби с Ливърпул, спечелено от Юнайтед с 3:0, Де Хеа спаси и невъзможното.

i396687_w480

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

КАК ДА: се излекуваме от есенните болести

| от |

Гриповете еволюират по-бързо от айфоните. Есента дойде вчера, а с нея, разбира се, ще дойде и нов щам на някоя подла зараза. Хората масово съветват: Не пий, вредно е. Не яж сладко, вредно е. Не яж месо, вредно е. Но като се разболееш, всички казват: Ето ти ракия с мед и пилешка супа.

И понеже знаем, че докато не се разболеете няма да ви дреме за превенции от грипа – затова ви предлагаме няколко начина да лекувате след като неминуемo това стане.

 

Много лимони. Така и така животът ви поднася достатъчно лимони – яжте. В тях има витамин Це, който е полезен. Ако някой понечи да вземе вашите лимоните, кажете му „Хей, не пипай тези лимони. В тях има аскорбинова киселина“. Това е химическото название на витамин Це – хем няма да го лъжете, хем човекът ще се уплаши и ще остави плода намира.

 

Третирайте се все едно сте махмурлия. Здрава храна, сън, ограничени контакти, витамини, вода, кисело мляко… Абе какво ви обясняваме, вие ли не знаете.

 

Всякакви домашни зимнини. Причината да умираме стари и грохнали е защото дедите ни са бухали мръвки директно от кокала и са пили мляко директно от вимето. Не са имали фервекс. Тогава е нямало аптеки, откъде ще намерят фервекс. (Това беше шега за читателите ни с по-нисък стандарт. Медия сме – трябва да има по нещо за всички.)

 

Ходете с маска. Не искате да сте маймуната, от която тръгна СПИН, нали. Не е срамно да ходите с маска, когато сте болен. Дори за някои хора е по-срамно да ходят без.

 

Спортувайте. Да живееш здравословно е като да държиш на пиене – има гордост, ама няма кеф. Но тук се изхвърлихляме малко, да. Под „спортуване“ имаме предвид разходка на чист въздух. Идете до съседите, които ненавиждате.

 

Забележете, че не ви подтикваме да пиете класическия цяр за всичко – ракия. Това е така, защото ние нямаме грам съмнение (нито пък 100 грама), че ще направите така. Просто ви предложихме с какво да я гарнирате. Тази статия можеше спокойно да се казва „Какво върви с ракия“.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.