Даниела Кънева: Индира Ганди обичаше и дълбоко уважаваше България

| от |

Индира Ганди е един от най-извисените хора, които е създавал човешкият род, особено в нашата съвременност.

Индийците по начало са хора и общност, която не се налага, за разлика от други източни цивилизации, не държи непременно да разберете кои са те. Винаги ги оприличавам на Ганг, която си тече бавно и спокойно и се влива в Бенгалския залив. Ако я забележите добре, ако не я забележите, проблемът е ваш. Индира Ганди е от онези така извисени личности на нашето съвремие, които никога не са искали да бъдат забелязани. Но съдба, тя поема ролята на първородния син в едно патриархално индийско семейство и не само тя, но и нейното поколение са в страна с много водачи по силата не на техните лични амбиции, а по силата на техните качества, на тяхното познание, на тяхното отношение към света и хората. Огромно значение има за съвременния облик на независима Индия цялото това поколение хора и е много интересно, че по онова време, когато тя излиза на световната сцена, нямаше жени с нейния ореол. Така че и като жена, и като ръководител на една така необятна и авангардна страна тя има голямо значение за съвременния свят, особено за района на Югоизточна Азия. Ако има някоя до ден-днешен демократична и независима държава в света, това е Индия. И това се дължи на светоусещането, на чувството за дълг и отговорност към хората и към света на такива хора като Индира Ганди.

Онези сили в света, които нямаха нужда от хора като Салвадор Алиенде, Улф Палме, Индира Ганди и Раджив Ганди…, ги премахнаха. Светът днес би бил друг, ако тези страни, големи цивилизации бяха ръководени от хора, които можеха да внесат по-многополюсен вариант в международния ред.

Винаги съм подозрителна към жените, когато излязат на попрището на мъжете, защото във всеки един случай те трябва да са мъжки жени. Но Индира Ганди внушаваше много сила и строгост като министър-председател на тази необятна страна.

Бях писала много за Индия още в БТА, но за секунди представите ми се промениха. Снимахме филм в Индия и още с пристигането си под звуците на траурен ритуал попаднахме на церемония в памет на Санджай Ганди – по-малкия син на Индира Ганди. Той беше много ярък млад индийски политик. Дни преди това той се беше разбил с малкия си реактивен самолет съвсем наблизо до българското посолство в Делхи.

Успяхме да влезем на церемонията. Примолих се на личния й секретар като му казах, че не можем да си тръгнем без поне 1 минута с нея пред нашата камера, беше почнал 45-дневен траур. На церемонията бяха дошли представители на всички щати – една невероятно многолика общност от хора на мястото, където преди 30 години тя беше убита със 17 изстрела от личната й охрана, Индира Ганди стоеше пред тях в бялото си сари – това е траурният цвят на Изтока.

По едно време тя тръгна към мен, това са около 30-40-50 метра през поляната бавно, бавно посред ритуала и каза: „Здравей, Даниела, кажи какво мога да направя за теб“. Това беше мигът, в който всичките ми представи за тази строга, силна, могъща жена в световната политика рухна. Коя съм аз, просто един български журналист, а тя беше един човек – водач на такава огромна страна, който беше понесъл най-тежката загуба в живота си. В този миг тя ме питаше с какво може да ми помогне. И аз й отговорих: „Г-жо Ганди, знам, че сте понесли най-жестоката загуба, която може един човек да понесе, но, моля ви се, аз не мога да си тръгна без 30 секунди от вас“. Тя каза: „Вървете, чакайте ме в посолството“. На 17-тия ден ми даде интервю, голямо. Изящна жена – крехка, женствена, хубава, която е поела ролята на силен, стабилен и прозорлив водач на една велика страна. И така започна нашата връзка. Тогава заснехме и филма „Матаджи Индира“ /“Майка Индира“/.

Индира Ганди много уважаваше и обичаше България, тя приемаше нашия посланик покойния Точо Точев преди съветския. Когато я попитах защо, тя ми каза: „Няма малки и големи държави. А България е най-добрият ни приятел“. „Защо“ я попитах – „Защото за българите Индия не е само гола статистика“.

България и Индия са свързани отдавна. Георги Раковски е смятан в Индия за пророк. На негово име в Централно Делхи има училище. /А пък в София имаме училище, носещо името на „Индира Ганди“/. Раковски е един от първите, които е писал още преди Махатма Ганди да започне своите походи, че „Индия е на индийците“.

Махатма Ганди е признат за една от трите най-велики личности на миналия век, заедно с Нелсън Мандела. Мисля, че до тях се нарежда и Индира Ганди, която е много интересен случай в световните отношения. Жена, която идва от такова общество. Просветител. Индия е една земя, на която човек може да се натъкне на такива извисени духом хора. Страна с много обич, много доброта, с изключително авангардно отношение към живота и света, към Вселената, към човека. Добре че я има Индия и добре е, че има такива личности като Индира Ганди. /БГНЕС

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Еротични книги в добро кино

| от |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.