Да намериш свободата във Флоренция

| от Росица Нийм |

(…преди завръщането в България)

Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.ukможе да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. 

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

„Стига толкова“, казахме и приключихме един изчерпан бизнес. Да имаш пъб в Англия е изключилно трудна работа, особено когато не притежаваш сградата. Дори и успешен, пъбът унищожаваше живота и брака ни.

Така че, аз и Ранулф решихме да сложим край на това нещастие и да бъдем свободни отново.

За да отпразнуваме независимостта си и тази нова стъпка в живота си, непланирано резервираме малко бягство до Италия.

Пристигаме на летището в Пиза и пътуваме до Флоренция, където да прекараме три нощи. Август е, горещо и сухо лято кръжи над цяла Европа.  Над 30 градуса е и това е прекрасно – имаме нужда да си починем от всичко английско и Италия ни дава точно това. Флоренция е красива, макар и нито един фонтан да не работи, подари настъпилата суша.

Няма смисъл да говоря много за архитектурата, тъй като тя е по-величествена и по-прекрасна от всички съществуващи думи, с които мога да я опиша. Всъщност, много ми харесват жилищните сгради, които са добре запазени, но изключително прашни. Това им придава усещане за автентичност, което трудно се открива из туристическите райони.

Попадаме на ресторант, използван най-вече от работници в квартала. Имат превъзходно наливно италианско вино и храната им е най-вкусната, която ще опитаме през краткия си престой в страната – семпла, преливаща от ухания и свежест.

Бързо се сприятеляваме и със собствениците на малко кафене, в близост до централния пазар. Тяхната гостоприемност печели сърцата ни, особено като се има предвид, че постоянно ни поднасят безплатни вкусотии и напитки. И двамата обичаме да се потапяме в местния живот, когато пътуваме. Не сме твърде заинтересовани от музеи и атракции. Обичаме да виждаме истинските хора – как живеят, как мислят и с какво се занимават. Това кафене задоволява това наше желание, защото не е туристическо, а изцяло предвидено за обикновени хора. Имат си редовни клиенти, които пият лимончело по цял ден и семейства, които спират за чаша кафе и сладкиш. Там си говорим с много хора и за тези 3 дни се чувстваме част от италианската общност.

Градините „Боболи“ са невероятни.

Харесва ми колко са диви в някои от частите си. Ходим през тесни алеи сами, без никой наоколо. Минаваме през малка порта и изведнъж се озоваваме пред огромно езеро с ексцентрични и красиви скулптури. Прекрасно място да се скриеш от горещината на лятото.

Може би трябва да спомена нещо за хотела? Влизаме през вратата късно първата вечер.

Рецепционистът е белокос дядо и спи на стол с глава, кимнала на гърдите му. Ето ни и нас, стоим до него, тихичко се кискаме и нямаме идея как да реагираме. Подскача и се събужда от само себе си, пиян, но много, много сладък. Подписваме се, плащаме, взимаме ключа и тогава той ни казва: „Това тук е чистилището. Вашата стая е горе, в рая, а утре ще закусвате долу, под мен, в ада!“.

Избухваме в смях. Все още помня думите му от преди повече от 2 години. Хотелът иначе беше ужасен, защото резервирахме най-евтината опция.

Събуждаме се рано сутринта на последния ни ден във Флоренция и хващаме влак за Пиза. Ако и вие сте решили да откривате свободата си в Италия, моля, валидирайте си билетите за влака, за да не ви глобят. Е, нас не ни глобяват и пристигаме щастливи в Пиза. Имаме няколко часа за губене до полета ни и ги използваме възможно най-пълноценно.

Пиза е страхотна. Има по-хубава енергия от Флоренция и е учудващо по-малко туристическа.  Разбира се, освен около Наклонената кула, която, трябва да си призная, е възхитителна.

Храната също е по-хубава. Обядваме в малко ресторанче. Опитваме се да платим и се оказва, че картата е канселирана. Сервитьорите реагират със завидно спокойствие на секундата ни носят още 2 чаши вино, докато разговаряме с банката.

Това пътуване беше прекрасна почивка. Моментите на промени в живота не трябва да ни плашат, трябва да ни вдъхновяват. Тази почивка беше плод на едно точно такова вдъхновение – за ново начало към по-добър живот.

 
 

Финалът на седми сезон на Game of Thrones събира всичките ни любимци

| от Росица Нийм |

Този текст съдържа спойлери!

Този сезон на Game of Thrones събра на едно място някои отдавна забравени и разпръснати в екранното време и пространство персонажи. Видяхме срещата на Аря с вълка (за който не сме напълно убедени дали не е нейният), Санса и Бран са заедно в Зимен хребет, Джендри се завърна и още редица герои с предистория помежду си се събраха и тръгнаха на север от Стената. Но нищо от това не може да се сравни със срещата, която се задава в последния, седми епизод на този сезон. Премиерата на епизода е тази неделя, (27 август), трейлърът вече е тук. И определено се задава поредният култов епизод, който ще ни помете със своя мащаб.

Всички кралици и крале се събират в Кралски чертог. Е, почти всички. Санса например имаше своя шанс да присъства, но вместо това изпрати Бриен. Нека обаче споменем, кои са героите, които ще видим на едно място в Юга идната неделя. В трейлъра виждаме Церсей и Джейми Ланистър, Брон, Юрон Грейджой(по-точно флотилията му), Тирион Ланистър, Сер Джора Мормон, Под, а зад него е Мисандей, Сив червей, Варис, Теон, Джон Сноу, Давос, Хрътката и Бриен. Не виждаме Денерис, но се обзалагаме, че също е там, както и други познати лица.

Интересно е обаче как Сив червей и Неопетнените са избягали от Скалата на Кастърли. Няма да питаме. Просто ще се радваме, че любимият ни „неопетнен“ е жив и здрав. А колкото до мястото на срещата, става дума за Dragonpoint, която дълго време очаквахме да видим. Още през август стана ясно, че една от реалните локации на сериала е амфитеатърът в града Италика (Севиля, Испания). Така че най-вероятно и Денерис ще е там, иначе какво е Dragonpoint без дракони?

Епизодът, който все още няма име, е режисиран от Джеръми Подесва. Въпреки крайните си похвати, той направи някои от най-запомнящите се сцени в предишните сезони като битката на Тирион и Джора с Каменните хора, спасяването на Санса и Теон от Бриен, и освобождаването на Регал и Визерион.

Задава се голяма война.

 
 

История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната

| от Росица Нийм |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.

 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от Росица Нийм |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.

 
 

Дъщерята на Рийз Уидърспун работи през лятото в пицария

| от Росица Нийм |

Въпреки статута си на мегазвезда, актрисата Рийз Уидърспун се е погрижила дъщеря й Ава Филип да разбере как се изкарват парите, като работи в пицария през лятото, съобщи в. „Дейли мейл“.
Ава Филип е на 17 години. Тя е одрала кожата на майка си и изглежда отлично в работната си униформа – син панталон и бяла блузка. Задължението й в луксозната холивудска пицарията е да води клиентите до масите им.

Баща на Ава е актьорът Райън Филип. Двамата с Рийз Уидърспун имат още едно дете – 13-годишният Дийкън. Актрисата, която е лауреат на награда „Оскар“, сега е омъжена за Джим Тот, от когото има 4-годишен син Тенеси.

През януари Рийз Уидърспун изненада феновете си със снимка в Снапчат, на която е почти невъзможно да бъде различена от дъщеря си. По-късно тя я похвали пред сп. „Венити феър“, че Ава е „красива както външно, така и вътрешно“ и е „добра душа“.