Цветна изненада : спирката на ТЕЦ-а с нов облик

| от |

Предпоследният ден на годината започва с една малка изненада от нашите приятели от Destructive Creation.

Пробната им мобилна работилница вече е в действие. Вместо с бус – занемареното място идеално за преобразяване бе открито посредством автобус 79. Материалите бяха превозени по същия начин, което автоматично изключи възможността да бъде поставена и пейка, но всяко нещо с времето си – все пак проектът още не е стартирал.

А ето как изглежда спирката на ТЕЦ-а и как е изглеждала преди :

1545902_618492344876604_211498871_n

 

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.