Чий е най-големият… Александър?

| от |

Само за три години управляващите в Македония успяха да превърнат столицата на страната в исторически Дисниленд, се казва в репортаж на германската телевизия АРД, цитиран от Дойче веле. С доза ирония авторите представят проекта „Скопие 2014″.

Spomenik Aleksandar Veliki 0719

„Чий е най-големият… Александър? Как чий? На македонците, разбира се. Височината му е цели 23 метра!“ Така започва репортажът на германската обществено-правна телевизия АРД за проекта „Скопие 2014″, излъчен преди броени дни. В него се посочва, че само за три години македонското правителство превърна столицата на страната в нещо като исторически Дисниленд – с 20 нови постройки и близо 100 нови статуи.

Според авторите на инициативата „Скопие 2014″, такава била волята на народа. „Този проект отразява желанието на населението. Той не е идея на правителството“, твърди в репортажа архитектът Вангел Божиновски.

Бедна държава със скъпи статуи

 makedonija-skopie-triumfalnata-porta-makedonija_6e57617354

Защо да не си построим Триумфална арка? Или пък да имитираме исторически архитектурни стилове? Няма място ли? Че няма значение. Явно организаторите на проекта разсъждават точно така, коментират авторите на репортажа. Те са разговаряли с архитекта Деян Йовановски, който е един от най-големите противници на проекта. „Всеки ден тук изниква нещо ново и грозно“, оплаква се той. „За мен като архитект е направо обидно да ходя в центъра на града. Не мога да проумея, че съм принуден да живея в такъв кошмар – сред тази така наречена „архитектура““, казва Йовановски.

От репортажа научаваме още, че Македония е една от най-бедните страни в Европа. Там безработицата е близо 30 процента. Въпреки това производството на статуи бележ бум. Критиците на проекта изчисляват, че правителството вече е похарчило половин милиард евро за лъвове, коне и всякакви национални герои. Но нали все пак Македония е „люлката на цивилизацията“! Тази информация бива изпратена в текстово съобщение на мобилния телефон на всеки, стъпил на македонска земя и ползващ услугите на чуждестранен мобилен оператор – заедно с информацията за таксата за роуминг.

Строеж в името на идентичността?

В репортажа се посочва, че един от идейните бащи на проекта „Скопие 2014″ е Вангел Божиновски. Симпатичен мъж, който с удоволствие публикува във Фейсбук националното знаме и покани за онлайн покер игри. „Няколкостотин паметници за град като Скопие всъщност не са много“, казва той пред камерата на АРД. „Преди този проект ние мислехме, че сме някакъв интернационален народ без собствена идентичност. Сега македонците виждат и разбират какво съкровище им е завещала историята“, гордее се Божиновски.

Градската управа на Скопие опровергава информациите, че искала да прекръсти града на „Александрия“. Това били злонамерени инсинуации. В края на репортажа думата взима професорът по археология Никос Чаусидис. Той казва следното: „Ако цялата тази архитектура бъде подложена на психоанализа, то бързо ще лъснат всичките комплекси на нашата страна.“

Авторите на репортажа възкликват: Ех, Скопие, Скопие, твоето съществуване си струва дори и само заради заглавия в медиите от рода на „Златният пенис е опакован!“, „Статуята на Прометей се сдоби с гащи!“ или пък „Планира се 30-метрова статуя на майка Тереза!“. Впрочем, носителката на Нобелова награда за мир наистина е оттук. А и кой би се зарадвал повече на един гигантски паметник, ако не най-скромната жена на света? В центъра на Скопие място има колкото щеш!

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.