Чий е Крим?

| от |

Полуостров Крим е по-особена украинска провинция. Историята, географското й положение и населението се различават от тези в останалата част на страната. Всички тези фактори са от значение за бъдещето на този регион, пише Дойче веле.

0,,17463873_401,00

Скити и гърци са господствали над Крим, също както и римляни, хуни, венецианци, османци и естествено – руснаци. Човек би могъл да си помисли, че жителите на полуострова могат спокойно да приемат всякакви политически обрати. Всъщност обаче те са разделен на два враждебни лагера. Едните се радват на новото правителство в Киев, а други се страхуват. Първоначално имаше протести на кримски татари. След това въоръжени лица издигнаха руското знаме над парламента на автономния украински регион. По своята история Крим се различава коренно от останалите украински провинции. Етническите украинци са малобройни и не играят значима роля в политическо отношение.

Полуостровът е свързан с Украйна само чрез осемкилометрова ивица на север. Площта на полуострова е 26 000 квадратни километра, а населението наброява почти два милиона души. Двата големи града на полуострова са столицата Симферопол и автономният Севастопол. Курортният град Ялта пък става известен със срещата между Сталин, Чърчил и Рузвелт след края на Втората световна война – среща, на която е решено политическото поделяне на Европа.

Завинаги „руски“

Векове наред Крим е родина на номадски народи от Централна Азия. Татарите, които и днес живеят тук са дали и името „Крим“, което означава „крепост“. Всичко се променя през 1783 година, когато Екатерина Велика анексира полуострова и го обявява „оттук нататък и за всички времена“ за руски. Целенасочено императрицата заселва етнически руснаци. И днес автономната република Крим е единствената част от Украйна, в която руснаците имат значително мнозинство. Руските царе правят от Севастопол пристанище на руския черноморски флот, каквото е и до днес. Кримските татари са изтласкани във вътрешността на полуострова и към Централна Азия или днешна Турция.

Ислямската религия свързва татарите с турците, общи корени има и между езиците им. И до днес в Турция има голяма диаспора на кримски татари. През 1942 година, когато германските войски навлизат в Крим, около 20 000 татари застават на страната на Вермахта и се бият срещу руснаците. За това по-късно татарите плащат кървава цена. Сталин депортира почти всички кримски татари в Централна Азия. Смята се, че близо половината от общо 200 000 кримски татари са загинали по време на депортациите. Между 1944 и 1979 година на Кримския полуостров на практика няма никакво татарско население. Едва през 1989 година им беше официално разрешено да се завърнат. Днес татарите съставляват 10 до 12 процента от населението на Крим.

През 1954 година наследникът на Сталин, Никита Хрушчов присъединява Крим към Украинската съветска република. Украинският произход на Хрушчов тогава кара мнозина руснаци гледат с недоволство и подозрение на присъединяването на Крим към Украйна. В огромната съветска империя обаче, националността не играе почти никаква роля. Няма русници, няма украинци. Официално всички са съветски граждани. В Крим съветското съзнание явно е дълбоко вкоренено и до днес. В допитване, проведено през 2008 година, близо 15 процента от анкетираните обявяват културната си идентичност като „съветска“. Те обаче, все пак, си остават малцинство: повече от половината от хората, живеещи на полуостров Крим, се самоопределят като руснаци. Едва 8,3 процента от анкетираните се обявяват за украинци в културно отношение.

В продължение на дълго време културните сблъсъци в Крим бяха не между руснаци и украинци (както сега във въстанието срещу Янукович), а между християните /руснаци и украинци/ и сунитско-ислямските татари. Много от жителите на Крим и до днес смятат, че през 1942 година всички татари са били колоборационисти. През последните години мнозина руски политици и медии често предупреждаваха за опасността от надигане на ислямизма сред татарите. Но масово радикализиране, каквото съществува например в Кавказ, така и не се появи на полуостров Крим.

Ислямът не е проблемът

Все пак кримските татари не страдат толкова от някаква религиозна дискриминация, колкото от социална и икономическа изолация. И до днес те на са получили никакво обезщетение за изоставените си земи и имущества по времето на Сталинските депортации. Според украинското право татарската общност има право на парцел за строежа на своя централна джамия. Кримските татари обаче се бориха за това си право цели 10 години. Едва през 2011 година им беше даден парцел в околностите на Симферопол.

Все по-често татарите влизат в конфликти с „руските казаци“ – това са отделни групички на руски националисти в Крим. Някои от тези „казашки дружинки“ приличат на паравоенни формировения. Този неприятен опит в отношенията с казаците, маргинализацията и споменът за депортациите тласкат кримските татари към подкрепа на украинските революционери. Татарите вероятно не знаят какво могат да очакват от украинците. Но последното нещо, което биха си пожелали е присъединяването на Крим към Русия.

 

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Kои са най-опасните за мъжете пози в секса

| от |

Разгорещяването в леглото носи не само удоволствие, но е свързано и с рискове – ново проучване разкрива кои са най-опасните за мъжете сексуални пози, пише в. „Дейли стар“.

За целите на изследването, публикувано в сп. „International Journal of Impotence Research“, авторите му са оценили нивата на риск, свързани с различни пози в секса. Специалистите са изследвали 90 мъже на средна възраст 39 години, получили „фрактура на пениса“ по време на полов акт. Оказало се, че най-висок риск – в 41 процента от случаите, крие т.нар. „кучешка“ поза. Следва традиционната „мисионерска“ поза, отговорна за 25 процента от травмите на мъжкия полов орган. На трето място е позата „ездачка“.

Експертите отбелязват, че термините „счупен пенис“ и „фрактура на пениса“ са до известна степен подвеждащи, тъй като в мъжкия атрибут няма кост и реално органът не може да се счупи. Въпросните термини по-скоро касаят неприятно и силно болезнено огъване на пениса. То се случва само при ерекция и се състои в разкъсването на специфични тъкани. Първият признак за „счупен пенис“ е характерно „изпукване“, придружено от силна болка. Впоследствие атрибутът се подува.

Не всички подобни травми изискват хирургична намеса. Понякога са достатъчни налагането на пениса с лед и почивка. При всички случаи обаче пострадалият мъж трябва да се консултира с лекар, тъй като ако травмата не се лекува правилно, съществува риск от увреждане в дългосрочен аспект.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.