Четири от най-великите бягства от затвори

| от |

1

Идеята за бягство от затвора е безкрайно интересна за човешката психика: обсебени сме от идеята и това е очевидно от постоянните препратки към такива ситуации в медиите. По темата са направени многобройни филми като “Изкуплението Шоушенк“, “Бягство от Алкатраз“, даже и сериала от 2005 година “Бягство от Затвора“. Темата се завърна в публичното пространство тази година, когато избягалият от затвора Робърт Вик се връща сам обратно. Избягалият не издържал на метеорологичните условия и установява, че е твърде студено, за да продължи да бяга и влиза в мотел, молейки касиера да се обади на полицията.

С няколко изключения, като това по-горе например, в наши дни се смята, че е по трудно от всякога да се избяга от затвора. Това допринася за общественият интерес по въпроса – когато някой направи нещо невъзможно е трудно да не се заинтригуваме.

Начините, по които хората са бягали от затворите през годините варират от сърцераздирателни до нелепи. Но в най-опростения си вид бунтовния триумф да надхитриш системата се превръща в страхотна история. Продължете да четете, за да се запознаете с четири от най-интересните бягства на всички времена – някои заради мащаба им, други заради странноста им.

4. Джон Дилинджър – Дървен Пистолет

2
Най-вероятно поне ви е познато името. Джон Дилинджър бил затворник през 20-те и 30-те години на 20 век. Той имал славата на псевдо Робин Худ, което се дължи на факта, че действията му се одобряват от широката публика.

Джон е роден в Индиана през 1903 г. и е интелигентно, но скучаещо дете. Първоначално започва с кражби на коли и оттам нататък се отдава на престъпния живот. Осъден е да лежи в Индиана Стейт Призън с две присъди – едната за грабеж на магазин, другата за нападение и побой.

През 1933, след осем години в затвора е пуснат под гаранция на свобода, но веднага решава да обере банка, което води до влизането му в окръжния затвор в Лима, Охайо. Докато чака присъдата си трима избягали приятели от бившия затвор му помагат да избяга и бандата започва да сее хаос, да ограбва банки и да стреля по полицаи.

При неизбежното им задържане Дилинджър е задържан в затвора в Краун Пойнт, Индиана и разбира се, успява да се измъкне и оттам. По-късно твърди, че е избягал с помощта на дървен пистолет, който сам е изработил и с който сплашва охраната и открадва две картечници.

3. Алфи Хайндс – Катинар

Alfie Hinds — Padlock
Алфред Хиндс, лежал през 1950-те е един от най-известните британски затворници. Животът му отрано е белязан от незаконни дейности и неуважение към властта – баща му работи като букмейкър във времена, когато тази професия е забранена. Като малък работата му била да усмирява минаващите полицаи с по десет шилинга. След смъртта на баща му живота на Хиндс става все по-нестабилен и е арестуван за първи път на 22-годишна възраст за отказ за подпомагане на полицията.

Алфи се записва в армията по време на втората световна но скоро дезертира, а след това е обвинен в кражба на бижута и е осъден на 12 години затвор през 1953. Успява да избяга по доста стандартен начин – изкачва оградата на затвора. Впоследствие се крие няколко години в Англия преди да бъде заловен отново през 1956г. Хиндс завежда дело срещу властите за незаконно задържане, вероятно изцяло за да улесни следващия си опит за бягсто – успява да внесе катинар в съдебната зала и заключва охраните, които го ескортират до тоалетната. Вярно, заловен е само след няколко часа, но опитът му е забележителен.

2. Хорас Гризли

2. Horace Greasley — The Repeat Offender
Една история за бягство от затвора, която се различава малко от нормата е тази на Хорас Гризли. Той е роден в Лестършир през 1901г. и работи като фризьор в бивша Чехословакия. Когато Хитлер нахлува в страната е мобилизиран. След само няколко месеца е взет в плен във Франция и в крайна сметка се озовава в лагер за военнопленници близо до Ламсдорф. Там той се среща с някой, който променя живота му изцяло – Роза Раубах, седемнадесетгодишната дъщеря на директора на каменоломната, към която е прикрепен лагера.

Раубах работел като преводач за германците и двамата се влюбват моментално. Успяват да се виждат почти една година, преди Гризли да бъде прехвърлен в друг лагер на около 60 километра разстояние. В този момент Гризли осъзнава, че единственият начин да продължи връзката им е той да се измъкне от лагер, което успява да направи неведнъж по време на петте години в които е заключен.

Той си разменял съобщения с момичето чрез членове на работнически партии, които се подстригвали при него. С помощта на приятелите си Гризли успява да се измъква от лагера няколко пъти седмичнo. От връзката му се възползвали и останалите в лагера, тъй като момчето им носело храна и парчета оборудване, от които в крайна сметка успяват да си сглобят радио. За съжаление скоро след като е освободен Гризли разбира, че Раубах е починала при раждане, заедно с бебето, но така и не се разбира дали той е бащата.

1. Великото бягство – Тунели

 

1. The Great Escape — tunnels
Може би най-известното бягство от всички е “Великото Бягство“ – на него се дължи създадения стереотип за копаене на тунели за бягство. По време на Втората световна война от лагер, намиращ се близо до полския град Заган се измъкват огромен брой затворници.

Бягството е изключително добре планирано и организирано. Решено е да се изкопаят три тунела, един от които обаче е открит от охраната, което забавя процеса. На 24 май 1944 опит за бягство правят над 200 затворници, от които обаче само 76 успяват да се измъкнат, тъй като на изхода на единия от тунелите имало охрана. От избягалите трима успяват да се приберат у дома  във Великобритания, 23 са заловени и 50 са екзекутирани от Хитлер. Макар и технически бягството да се води провалено, то успява да предизвика вълнения в цяла Германия, отклонява хиляди полицаи, членове на младежта на Хитлер и войници, което го превръща в едно от най-прочутите и вдъхновяващи бягства от затвора.

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.