Четири болести по-страшни от Ебола

| от |

От известно време слушаме за Ебола по новините, със смъртните случаи и  разпространението и може би за пръв път медиите са сравнително обективни и не подценяват проблема.  Навсякъде се говори за сериозността на болестта и дори най-големите оптимисти са леко наплашени.

И все пак, това не е най-лошото, което ни се е случвало. Представяме ви 4-те болести, от които трябва да се страхувате доста повече, отколкото от Ебола.

Грип или Инфлуенца 

scary-diseases-spanish-flu

Да, знаем, че е обикновена хрема. Какво е направила хремата, освен да ни измъква от училище ли?

Имате предвид освен пандемията от 1918-1920г., която убива повече хора от цялата Първа световна война и може би и от Втората? Около 36 000 души умират годишно от хрема. Още по-лошо. За разлика от Ебола, обикновената хрема може да достигне до вас не само чрез контакт със заразен и се разпространява значително по-бързо.

Малария

scary-diseases-mosquito

Маларията е като онзи човек, който винаги се стреми към повече в работата си. Микропаразитът, който се пренася чрез комари, се промъква при жертвите си и ги поваля до такава степен, че нямат сили да попречат на следващ комар да ги ухапе и да продължи пренасянето на заразата. Представете си колко трябва да сте болни, за да не бъдете в положение да се защитите от.. комар.

Разбира се, както повечето болести, и маларията може да убива. Годишно около 200 милиона човека се разболяват от болестта, а от тях 600 000 умират.

MRSA или Стафилококова инфекция

scary-diseases-mrsa

Това чудовище сме го създали сами. Толкова сме се борили с инфекцията, че тя вече е почти резистентна към каквото и да е лечение.

Обикновено хората се разболяваха от болестта заради лошата хигиена в болници, но напоследък се наблюдава и разпространена сред хората такава.  В последните години в САЩ от болестта умират повече хора отколкото например от СПИН. Начините на заразяване са много, включително ръкостискане или пипане на дръжки в обществена тоалетна.

 

Всички болести, причинявани от Приони

scary-diseases-prion-brain

Нека си починем малко и се насладим на последните си мигове, в които не знаем какво са разпространените болести от приони.

Ако трябва да изберем теорията за еволюцията или да вярваме на Библията за създаването на света според прионите, нито едното не би било правилно. Първо, те не биха отстояли на естествения подбор и второ, ако са създадени от някого, то той определено не е любящ Бог-баща.

Прионите са малки протеини. И това е. Не са паразити или бактерии или вируси, тъй като всички изброени имат по-сложна структура от прионите. Ако прионите бяха кораб, то най-простият вирус би бил космическия кораб Enterpriseот научнофантастичния сериал.

Въпреки че са малки и прости, прионите не могат да бъдат убити. Огън, белина, радиация, всички познати на човека средства за елиминаране тук са безполезни. Прионите просто си седят безполезни, но когато се активират, причиняват болести, които дори доктор Хаус би намерил странни.

Скрейпи (болест по овцете), алеутска болест , хронична изтощаваща болест, куру, болест на Кройцфелд-Якоб (CJD), синдром на хроничното изтощение (CWD), фатално фамилно безсъние (FFI), синдром на Герстман-Щрауслер-Шайнкер (GSS) и спонгиформна енцефалопатия ( „луда крава“) са причинени от прионите.

Погледнете само фаталното фамилно безсъние.. В момента, в който пред болестта е сложена думата фатално, нещата не отиват на добре. В общи линии спираш да спиш, после полудяваш и умираш. А допълнителен бонус е, че не можеш да откриеш приомите в мозъка си преди да се разболееш от нещо. Така че те могат и в момента да си играят с мозъка ти… Спи спокойно

Или пък не.

 
 

Роджър Уотърс с нов концерт в България през 2018 г.

| от |

Роджър Уотърс, част от легендарните Pink Floyd ще изнесе нов концерт в България. Той ще е през 2018 г. и ще бъде част от европейската част от турнето му Us+Them.

Все още няма конкретна дата за страната ни, но на официалната страница на 74-годишния музикант е обявено, че ще обиколи Стария континент от Португалия и Русия, като ще свири общо в 23 държави.

Сред изброените е и България. В турнето Us+Them Уотърс ще свири песни на Pink Floyd от албумите The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, Animals и The Wall.

До момента няма потвърждение, кой ще организира шоуто на Уотърс, но наскоро съсобственикът на „Sofia Music Enterprises“ Димитър Ковачев-Фънки обяви в свое интервю, че компанията му води преговори с Уотърс. Именно СМЕ организира грандиозното първо гостуване на Роджър Уотърс през 2013 г. на ст. „Васил Левски“, част от турнето The Wall.

 
 

И Кели Макдоналд се раздели със съпруга си

| от |

Актрисата Кели Макдоналд се разделила със съпруга си, музиканта Дъглас Пейн, съобщи Асошиейтед прес.

Крейг Барки, пресаташето на актрисата, уточни, че Макдоналд и Пейн са се разделили преди няколко месеца, но се грижат заедно за двете си деца. Те биха искали правото им на личен живот да бъде уважавано.

Кели Макдоналд, която е на 41 години, стана известна с филма „Трейнспотинг“. Тя се е снимала също в „Госфорд парк“, „Няма място за старите кучета“, в сериала „Престъпна империя“.

Дъглас Пейн е басист на шотландската група „Травис“.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.