Честит рожден ден, P!nk!

| от chronicle.bg |

Преди 37 години в малък град в щата Пенсилвания, в семейството на ветеран от войната и медицинска сестра, се ражда едно момиченце, което ще се превърне в истинска поп икона на американската музика. Алиша Бет Мур, по-известна като P!nk, расте с музиката на баща й, който често й свири на китара, мечтаейки да стане рок звезда. За добро или за лошо, Джеймс Мур-младши не става звезда, а след развода с майката на Алиша, бащата и дъщерята започват да прекарват заедно все по-малко време.

Навлизайки в тийнейджърските години, P!nk, тогава все още Алиша, намира връзката с баща си в музиката. Както и смисъла на живота въобще. Юношеството на бъдещата икона не е от най-леките: тя започва да пуши още на скромните 9 г., на 12 вече експериментира с различни видове дрога, на 14 се бори с алкохолната зависимост, прекратява обучението си в местната гимназия, често задържана в местния полицейски участък за различни вандалски и криминални прояви, разпространение на дрога, кражби и др.

След като на 15г. майката на Алиша я изгонва от дома й, бъдещата певица се мести при баща си и новото му семейство във Филаделфия.

През 1995 г. 16-годишната Алиша Мур, заедно с две други момичета — Криси Конуей и Шарън Фланагън, основават  женска R’n’B-група на име Choice. Демо на тяхната първа песен „Key To My Heart“ е изпратено в офиса на звукозаписната компания LaFace Records, Атланта, Джорджия. Президентът на LaFace Records — Ел Ей Рийд, е изумен от R’n’B-звученето на трите бели момичета. Той урежда полет на групата до Атланта и след прослушване сключва звукозаписен договор с тях, подписан от името на родителите им, тъй като до момента нито една от тях не е навършила пълнолетие. Момичетата се местят в Атланта, където в продължение на две години живеят под един покрив и записват първия си албум. През 1996 г. песента „Key To My Heart“ е включена в саундтрака на филма „Kazaam“.И това е само началото.

Предстои й тежък избор, когато президентът на LaFace Records я поставя пред ултиматум или да спре спонсорирането на групата, или Алиша да се отдели като самостоятелен артист. В крайна сметка, тя избира да поеме по пътя на кариерата си сама и не след дълго издава първия си самостоятелен албум под псевдонима P!nk и нова визия с къса, розова коса.

„Can`t take me home“ има над 2 млн. продадени копия и се изкачва до 21-ва позиция в класацията „Billboard 200″ за най-продавани албуми.

„Lady Marmalade“, част от саундтрака на филма Moulin Rouge, записан от Пинк, заедно с Кристина Агилера, Лил Ким и Мая, достига #1 по продажби в САЩ, Бразилия, Аржентина и редица европейски държави, 2x платинен статут в Австралия, платинен в Германия, Белгия, Холандия, Швеция, Норвегия и Швейцария, златен във Великобритания и Австрия, и сребърен във Франция. Песента печели и първата награда Грами в кариерата на Pink, в категорията „Най-добро групово вокално поп изпълнение“. Втората си награда Грами Пинк получава за сингъла Trouble през 2004г.

И може би ще ви разочаровам, но около личния живот на розовата фурия няма кой знае какви драми. В момента тя е щастливо омъжена за мотоциклетиста Кари Харт. След месеци спекулации за развод, през 2008 тя потвърждава това с песента „So What?“. През февруари 2010, Pink обявява че с Кари са заедно. На 2 юни 2011 се ражда и първото им дете – супер сладката Уилоу.

Малката позира за снимки за първи път едва на 1-седмична възраст и парите от първите й снимки бяха дарени на фондации, които се грижат за болни деца.

Припомнете си защо обичаме P!nk с галерията на Chronicle!

 
 

Суперкомпютър подобри рекордите за поставяне на медицински диагнози

| от chronicle.bg |

Китайски учени разработиха роботизирана система, която диагностицира цял спектър човешки заболявания.

Изкуственият интелект анализира симптомите на пациента, а след това поставя диагнозата и предлага оптималното лечение. Точността на компютърните диагнози е с 20 процента по-висока, отколкото при стандартните способи на диагностика.

Идеята за практическото приложение на разработката е компютърът да проверява симптомите на пациента и да поставя диагнозата, а след това лекар да я потвърждава.

Роботизираната система е способна за 4,8 секунди да постави диагнозите на 100 пациенти с точност 98 процента. Тя предлага също най-добрия начин за лечение. Програмата обединява данни от десетки милиони клинични случаи. На всеки две седмици тя се обучава да диагностицира ново заболяване.

В разработката на изкуствения интелект са участвали специалисти на китайския Национален изчислителен център.

 
 

Почина Величко Чолаков

| от chronicle.bg |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.

 
 

Има връзка между лудостта и гениалността

| от chronicle.bg |

Тясната връзка между лудостта и гения доказано съществува: и шизофренията, и биполярното афективно разстройство по-често се отключват при високо интелигентни хора с мощен творчески заряд.

Тази идея е изследване от редица учени, които самите са страдали от психично разстройство.

Кей Редфилд от медицинското училище Джон Хопкинс, която страда от БАР (биполярно афективно разстройство), казва, че тестовете за интелигентност, проведени на 16-годишни ученици от Швеция, сочат, че интелигентните деца са в по-висок риск от отключване на това заболяване.

Ван Гог и Джак Керуак са доказани гении с изразено себедеструктивно поведение. Носителят на Нобелова награда Джон Наш, когото познаваме от великолепата роля на Ръсел Кроу във филма „Красив ум“, също се е борил с шизофрения през целия си живот. Но никой не може да обори научните му достижения. Примерите са много.

Това, което не е ясно, е защо хората развиват тези заболявания.

Идеята за „лудия учен“ или „измъчения гений“ е нещо повече от романтична визия. Изследванията категорично сочат, че биполярното разстройство (посочено в старите учебници по психиатрия като „циклофрения“) и шизофренията корелират силно с интелигентността и творческата продуктивност, повдигайки въпроса: „Каква роля играе околната среда по пътя към психичната болест?“

Предвидени ли са тези психични „дефекти“ единствено за онези, на които се пада честта да бъдат гении и да променят човешкия живот? Къде е границата между дар и дефицит?
Предишни проучвания намекват за връзка между „лудостта“ и един конкретен ген, познат на учените като DARPP-32.