Yes we can?

| от |

У дома Барак Обама е толкова непопулярен, че го наричат „най-слабия американски президент след Втората световна война“. При това някои от грешките, за които го държат отговорен, са чужди, пише в коментара си Геро Щлийс, цитиран от Дойче веле.

Obama Participates In Observance Of Veterans Day At Arlington Nat'l Cemetery

Барак Обама би трябвало всъщност да е един от най-популярните президенти в историята на САЩ. Безработицата се топи, курсовете на акциите скачат нагоре. Американските войници, участвали в кървави войни по света, най-сетне се завърнаха у дома, последната инициатива на американското правителство за опазване на климата среща международно одобрение, а дълго оспорваната здравна реформа постепенно започва да се приема от всички американци. Всичко това би трябвало да повиши популярността на американския президент.

Президентът като комикс

Реалността обаче е съвсем друга. Популярността на американския президент е на много ниско ниво, някои анкети дори го окачествяват като най-слабия президент след Втората световна война, а постиженията му не срещат голямо признание. Сред населението се затвърждава впечатлението, че този президент не е в състояние да постигне каквото и да било.

Нещо повече, в Америка дори стана модерно да се разказват вицове за него. Всичко това не само отравя политическата атмосфера в обществото, но и се разминава с истината. Защото Обама е по-добър от своето реноме. Много от неговите начинания са правилни и съдействат за отдавна необходимата промяна в политиката. Като се започне от здравната реформа и се премине през политиката по опазването на климата, та чак до някои дълбоки обществени промени като например узаконяването на еднополовите бракове.

Смущаващи гафове

Някои практически грешки и пропуски обаче оставят впечатлението, че Барак Обама не е много наясно с изкуството да се управлява. Гафовете около прилагането на здравната реформа са само един пример за това. Недостатъците в здравните грижи за ветераните от войните са другият пример. И в двата случая съответните министри трябваше да се разделят с постовете си, но в крайна сметка тези гафове хвърлиха тъмна сянка и върху президента. Републиканците, а и някои симпатизиращи им медии, се грижат за това, критиките срещу Обама да не секват.

Барак Обама също има принос за саморазрушителната конфронтация в Конгреса и в обществото. Много често той се се държи прекалено самонадеяно и арогантно към политическите си опоненти, вместо да се опита да сключи с тях компромисна „сделка“, изгодна и за двете страни. Поради това президентът явно няма да успее до края на своя мандат да реформира ретроградния имиграционен закон. Други проблеми, които очевидно ще си останат нерешени, са свързани с твърде либералния закон за притежание на огнестрелното оръжие, с несправедливата образователна система, както и със слабостта на средното съсловие.

Външна политика без концепция

Преди междинните избори през ноември републиканците засилват натиска си над президента и дори искат да го съдят, защото според тях Обама твърде често превишавал своите компетенции, заобикаляйки Конгреса. Независимо, че и двете партии са еднакво виновни за тоталната блокада във Вашингтон, всичко се приписва именно на Обама. При това положение не е изненадващо, че критиките към президента се пренасят и към външната му политика. Не само противниците, но и негови съюзници твърдят, че му липсвал ясен външнополитически ориентир.

Продължителното лавиране около въпроса за военен удар срещу Сирия и половинчатите действия срещу Путинова Русия го дискредитираха допълнително в очите на чуждестранните му съюзници. Все пак Барак Обама изтегли американските войски от Ирак и Афганистан и по този начин удовлетвори копнежите на своите сънародници, уморени от водените продължителни войни. Сегашната взривоопасна ситуация в Ирак, породена от победния ход на ИДИЛ показва обаче, че американците все още нямат концепция за бъдещето на тези страни.

Застигнат от реалността

В речта си пред кадетите от военната академия Уест Пойнт през май, Барак Обама увери, че бъдещата борба срещу международния тероризъм ще се води от цяла мрежа от съюзници и подкрепящи ги регионални сили. Събитията в Ирак обаче го изпревариха.

Предшественикът му Джордж Буш и неговите републиканци всъщност би трябвало да се червят от срам, гледайки невъзможността на иракската армия да се справи с терористите от ИДИЛ. В крайна сметка, именно по инициатива на Буш и сие навремето бяха разпуснати много армейски части, заради страхове, че те биха могли да се бият срещу американците. Но вместо Буш, под удара на критиките сега попада Обама.

Германия и европейските съюзници на Америка са сериозно загрижени от това развитие на нещата. Те стават свидетели на злощастното управление на един президент без късмет, но и на залеза на суперсилата САЩ. Предишната увереност на Барак Обама от „Yes we can“ отдавна се е изпарила. А що се отнася до бъдещето, Германия и европейците очевидно ще са принудени да залагат повече на собствените си сили и концепции.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.