Yes we can?

У дома Барак Обама е толкова непопулярен, че го наричат „най-слабия американски президент след Втората световна война“. При това някои от грешките, за които го държат отговорен, са чужди, пише в коментара си Геро Щлийс, цитиран от Дойче веле.

Барак Обама би трябвало всъщност да е един от най-популярните президенти в историята на САЩ. Безработицата се топи, курсовете на акциите скачат нагоре. Американските войници, участвали в кървави войни по света, най-сетне се завърнаха у дома, последната инициатива на американското правителство за опазване на климата среща международно одобрение, а дълго оспорваната здравна реформа постепенно започва да се приема от всички американци. Всичко това би трябвало да повиши популярността на американския президент.

Президентът като комикс

Реалността обаче е съвсем друга. Популярността на американския президент е на много ниско ниво, някои анкети дори го окачествяват като най-слабия президент след Втората световна война, а постиженията му не срещат голямо признание. Сред населението се затвърждава впечатлението, че този президент не е в състояние да постигне каквото и да било.

Нещо повече, в Америка дори стана модерно да се разказват вицове за него. Всичко това не само отравя политическата атмосфера в обществото, но и се разминава с истината. Защото Обама е по-добър от своето реноме. Много от неговите начинания са правилни и съдействат за отдавна необходимата промяна в политиката. Като се започне от здравната реформа и се премине през политиката по опазването на климата, та чак до някои дълбоки обществени промени като например узаконяването на еднополовите бракове.

Смущаващи гафове

Някои практически грешки и пропуски обаче оставят впечатлението, че Барак Обама не е много наясно с изкуството да се управлява. Гафовете около прилагането на здравната реформа са само един пример за това. Недостатъците в здравните грижи за ветераните от войните са другият пример. И в двата случая съответните министри трябваше да се разделят с постовете си, но в крайна сметка тези гафове хвърлиха тъмна сянка и върху президента. Републиканците, а и някои симпатизиращи им медии, се грижат за това, критиките срещу Обама да не секват.

Барак Обама също има принос за саморазрушителната конфронтация в Конгреса и в обществото. Много често той се се държи прекалено самонадеяно и арогантно към политическите си опоненти, вместо да се опита да сключи с тях компромисна „сделка“, изгодна и за двете страни. Поради това президентът явно няма да успее до края на своя мандат да реформира ретроградния имиграционен закон. Други проблеми, които очевидно ще си останат нерешени, са свързани с твърде либералния закон за притежание на огнестрелното оръжие, с несправедливата образователна система, както и със слабостта на средното съсловие.

Външна политика без концепция

Преди междинните избори през ноември републиканците засилват натиска си над президента и дори искат да го съдят, защото според тях Обама твърде често превишавал своите компетенции, заобикаляйки Конгреса. Независимо, че и двете партии са еднакво виновни за тоталната блокада във Вашингтон, всичко се приписва именно на Обама. При това положение не е изненадващо, че критиките към президента се пренасят и към външната му политика. Не само противниците, но и негови съюзници твърдят, че му липсвал ясен външнополитически ориентир.

Продължителното лавиране около въпроса за военен удар срещу Сирия и половинчатите действия срещу Путинова Русия го дискредитираха допълнително в очите на чуждестранните му съюзници. Все пак Барак Обама изтегли американските войски от Ирак и Афганистан и по този начин удовлетвори копнежите на своите сънародници, уморени от водените продължителни войни. Сегашната взривоопасна ситуация в Ирак, породена от победния ход на ИДИЛ показва обаче, че американците все още нямат концепция за бъдещето на тези страни.

Застигнат от реалността

В речта си пред кадетите от военната академия Уест Пойнт през май, Барак Обама увери, че бъдещата борба срещу международния тероризъм ще се води от цяла мрежа от съюзници и подкрепящи ги регионални сили. Събитията в Ирак обаче го изпревариха.

Предшественикът му Джордж Буш и неговите републиканци всъщност би трябвало да се червят от срам, гледайки невъзможността на иракската армия да се справи с терористите от ИДИЛ. В крайна сметка, именно по инициатива на Буш и сие навремето бяха разпуснати много армейски части, заради страхове, че те биха могли да се бият срещу американците. Но вместо Буш, под удара на критиките сега попада Обама.

Германия и европейските съюзници на Америка са сериозно загрижени от това развитие на нещата. Те стават свидетели на злощастното управление на един президент без късмет, но и на залеза на суперсилата САЩ. Предишната увереност на Барак Обама от „Yes we can“ отдавна се е изпарила. А що се отнася до бъдещето, Германия и европейците очевидно ще са принудени да залагат повече на собствените си сили и концепции.