Бял кон колабира на оживен булевард в центъра на Скопие

| от |

Можете да познаете, че се намирате на Балканите, когато на оживен булевард в центъра на столицата, насред оживения автомобилен трафик видите каруца, натоварена често с предмети, които въображението ви никога не би могло да си представи. Често тя е теглена от един единствен кон.

От македонското сдружение за защита на животните Анима мунди разпространиха снимка с бял кон, останал без сили насред Скопие. Възможността това да се случи и в София е голяма. А опасностите, които биха могли да възникнат, явно не притесняват особено никого – нито общините, нито МВР, още по-малко собствениците.

0bc7c2e4a2de4346ad8cd59d3c13a09b

 

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Златното момче на нова Великобритания

| от |

Тази година той ще навърши 28 години и се е запътил към върховете на по-доброто кино, което в наши дни е рядкост. Избира роли внимателно, изглежда различно и не се срамува да прави неща, които някои биха намерили за прекалени. Може би, защото е британец или защото знае какво прави.

Тайрън Еджъртън е един от вълнуващите млади актьори, които Великобритания праща към Америка и посява в киното, където той има шанс да разцъфне, ако има талант. А той има доста.

Роден в Чешир, Англия, когато е дете Тайрън се мести в Уелс със семейството си, защото имат такива корени и дори името му е вдъхновено от келтите. На техния език то означава „гръм“.

В момента актьорът живее в Лондон и иска да направи голяма кариера в киното, защото го обича. Първият филм, който вижда на кино е „Бамби“ и няколко години по-късно разбира, че иска да се занимава именно с това, след като играе в „Сън в лятна нощ“.

От този случай минават години и днес Тайрън има няколко награди зад гърба си, GQ го нарича „един от най-добре облечените британци за 2015-а“ и участва във филм с Колин Фърт. Както се казва планът му да стане известен актьор очевидно работи. Днес Тайрън има 9 филма и сериала зад гърба си и четири в процес на правене. Освен това е момчето, което ще изиграе Робин Худ в най-новата продукция за крадеца герой.

Освен, че може да играе Тайрън пее и танцува и може да го видите в два от неговите филми, в случай, че не вярвате. Иначе го препоръчваме в ролята, която го направи звезда – Егси в guilty pleasure шпионската комедия Kingsman – нейната втора част вече е по кината.

Междувременно ви черпим и с останалите му роли. В галерията горе.

 
 

Студентите с високо самочувствие получават по-добри оценки

| от |

Студентите с високо самочувствие получават по-добри оценки, отколкото по-неуверените в способностите си техни връстници със същото ниво на знания, предаде ТАСС.

Изводите направиха в свое изследване проф. Анатолий Пересецки от Висшето училище по икономика в Москва, Русия и проф. Ян Магнус от Амстердамския свободен университет в Холандия.

„Студентите, които разчитат на по-висок успех в университета, действително го постигат. Откритията опровергават твърдението, че уверените в добрите резултати студенти се учат по-лошо. На фона на високите очаквания, те имат и по-големи амбиции, борбеност, постоянство и следователно – вероятност да успеят“, казаха от пресцентъра на руския университет.

В проучването бяха включени около 600 студенти от втори курс, които са се обучавали в периода 2011-2015 г. в Международния институт за икономика и финанси във Висшето училище по икономика.