Британски цветя в саксия

| от |

Много преди BBC да направи „уникално“ разследване за Слънчев бряг, нашите кореспонденти и тайни агенти на острова бяха пуснати по следите на британските „цветя в саксия“. Един материал на Бистра Блажева, Юлия Кошаревска и Александър Смилков.

С настъпването на есенният политически сезон, във Великобритания решиха да подновят евтината пропаганда – да спасим Острова от бедните емигранти.

Един от най – дейните политици във въпросната пропаганда е небезизвестният Найджъл Фарадж, популярен с националистическите си, расистки и анти-европейски изцепки. Което е доста забавно като се има предвид, че майка му е белгийка, а самият той е женен за германка.

UKIP leader Nigel Farage-1521974

Кой е всъщност Найджъл Фарадж?

Фарадж е един от основателите на UK Independence Party (UKIP), след като напуска Консервативната партия или по точно бива изключен от нея след подписването на Договора от Маастрихт. През 2006 става лидер на UKIP, която води до успех в изборите за Европарламент през 2009, като получава втори резултат, подкрепен от повече от два милиона гласоподаватели, побеждавайки Лейбъристите и Либерал Демократите.

През май 2013 на местните избори UKIP и Фарадж надминаха дори собствените си очаквания, спечелвайки 23% от гласоподавателите за общински съветници, заставайки на 2 точки зад управляващата Консервативна партия и с 9 точки преднина пред Либерал Демократическата партия спечелвайки 147 места в общините. И ако доскоро членове и депутати на Консервативната партия го наричаха „палячо” то сега им е като „трън в задника” с който трябва да внимават за бъдеще.

Интересното е, че политическите му послания са предимно насаждане на омраза и нетърпимост към всички, които не са англичани. Използва евтина пропаганда и ако средностатистически британец вече е гледал този филм първо с индийците, после с пакистанците, поляците и прибалтийските републики, то за средностатистическият емигрант тази тема става все по-чувствителна. Ако се питате дали г-н Найджъл Фарадж се притеснява от тази опасна игра, която е подел ще ви кажа – ни най-малко. Да ви напомня на г-н Сидеров или г-н Местан в България?

Любопитен факт е, че неговата кариера започва като учител 1981 година в Южна Англия и не след дълго бива уволнен за насаждане на фашистки лозунги сред учениците си. Явно националистическата му страст не е отскоро.

Nigel+Farage

Защо България и Румъния са двете държави в неговата добре скалъпена пропаганда?

  1. И двете държави са най-бедните в Европа.
  2. Населението и на България и на Румъния са предимно бели по цвят на кожата и християни. Никой не може да каже, че насажда междуверска нетърпимост или че бие „негрите”.
  3. Тук ще спомена само България – слаба дипломация и никаква реакция от страна на последните няколко правителства.

Гореизброените три точки осигуряват комфортна среда на г-н Фарадж.

Ако в крайна сметка се питате дали го интересува как живеят британците, ще ви кажа – не, не го интересува. Единственото което го интересува е да успее да спечели няколко места в Европарламента и да се готви за следващите парламентарни избари. До тогава ние българите ще сме му удобното плашило, с което да плаши средната класа в Англия или поне тези, които не знаят за какво става въпрос. Другите, които са наясно, знаят, че просто става дума за пари.

И докато Бистра ни разказваше кой е Фарадж, Юлия вече се беше добрала до интервю с член на UKIP.

След няколко месеца упорити опити да разговарям с някой представител на UKIP – английската партия, която е известна преди всичко с това, че очаква с нетърпение цунами от българи и румънци да залее Острова, най-сетне се намери един, който се съгласи да се видим. Казва се Марк и е президент на UKIP обществото в University of the West of England, Бристол.

ukip

Съпартийците му имат навика да не се държат особено нормално с журналисти. Някои дори биха казали, че те по принцип нямат навика да се държат нормално. За това и получих няколко препоръки да си взема бодигард за интервюто. Е, Марк, изглеждаше плашещо нормален и дори ми каза, че се радва, че Фил Колинс, който беше обяснил как чужденците трябва да се държат в изолационни центрове, се е отказал да говори с мен.

Мани, мани.

Междувременно аз осъзнах как, когато стане въпрос за някой негов боен другар, започвам да туитя на латиница, за да не се налага да влизам в ненужни разговори след като Google преводачът си каже думата. Абсолютно безсмислено от моя страна, имайкки предвид колко богат на изрази, неподлежащи на превод, е българският език.

Бързата работа – срам за майстора. 

Марк започнал да се интересува от политика само преди година, но веднага припознал себе си във възгледите на UKIP.

Когато си затвориш една врата, пробваш да разбиеш друга.

Всички чужденци, запознати с положението на Кралството, се притесняват какво ще се случи с него, ако излезе от ЕС. Все пак повече от 50% от външната му търговия е със страни от ЕС. UKIP обаче са готови да се обърнат към широкия свят, а не да се ограничават само до някакви си 27 страни. Искат да развият още по-добри отношения с бившите колонии и да отворят обятията си за Китай, Бразилия и други.

Оставам, ама ми се заминава.

Какво ще стане с нас, студентите, и с висококвалифицираните имигранти е въпрос, чиито отговор не бяхме чули до сега. Е, няма да ни връщат вкъщи, при вкусната храна и хубавото време. Те просто искат да сложат лимит и критерии за подбор на пришълците от Европа. (Ние пък още не сме се сетили да ги пращаме на психологични тестове преди да се заселят по селата…)

Мечка страх, мене – не!

В България може и да се чуват гласове за това, че разрешаването на пушенето на обществени места било назадничaво и как трябвало да взимаме пример от Европа. UKIP обаче взeмат пример от Балканите и също искат да разрешат пушенето на определени за това места. Не се притесняват от негативни реакции, въпреки че, както казва младежкият им лидер в Бристол, „Ако си запалиш цигара на улицата в моя роден град, всички ще те гледат осъдително.”

Който не работи, не трябва да яде.

Заради големите социални помощи, които се раздават във Великобритания, има огромен брой млади хора без работа и извън образованието, които се наслаждават на живот по-добър от този на доста работещи. Какво би направила UKIP, за да спре тази тенденция? Ще инвестира парите, които ще спести от ЕС в създаването на нови работни места. UKIP май не забелязва, че и сега има не малко свободни позиции, но мотивацията за работа в някои групи на обществото е нищожна, а правителствени стратегии за увеличаване на активността сред младите изглеждат ненужни на Марк. „Нима държавата може да се намеси във възпитанието на младите,” пита той.

Четвърта власт

Марк знае, че картинката, която британските медии рисуват за първи януари 2014, когато, според тях, 29 милиона българи и румънци ще „наводнят” Острова е нерeалистична. Съветва ме да не вярвам на медиите.

Фурнаджийска лопата

Марк се съгласи, че:

–          Видеото на Фараж в България не е представително и може да пробваме отново да го поканим. (Има ли смисъл като няма значение?)

–          Кампанията на UKIP всъщност е била причината по-голямата част от хората  от двете балкански страни да разберат, че ако отидат във Великобритания в момента биха били подложени на ограничения за работа, но пък от 2014, ако отидат там, ще бъдат посрещнати с дебела пачка помощи (което не е така!). Без тази пропаганда едва ли много българи и румънци въобще щяха да се замислят да хванат самолета, за да се полутат на Лутън.  (Да би мирно седяло, не би чудо видяло.)

–          Европейската отстъпката за Обединеното Кралство, заради която всяка страна членка (дори и ние със съседите) плаща пари на Великобритания, не е добра идея. (Болен здрав носи.)

И така да обобщим:

Блага дума, железни врати и устата на UKIP отваря.

Една птичка пролет не прави – за това ти трябват малки фуражчета.

А английските медии говорят врели-некипели.

 MP-George-Galloway

Освен Фарадж, популярен у нас, британската флора има и други свои представители. За един от тях ни разказва Александър Смилков.

Джордж Галоуей – бивш лейбърист, който е изгонен от партията заради позицията си относно войната в Ирак, като дори публично критикува Блеър за инвазията. Всъщност историята му с Ирак и Саддам Хюсеин е доста стара, още от началото на 90-те, когато Галоуей е гост на Хюсеин и публично хвали качествата му на лидер. По-късно става ясно, че Галоуей е получавал средства по програмата Петрол срещу храни (познато?), но парламентарната комисия в САЩ има доказателства само за получаване на средства в сметката на една от бившите му жени и следователно не могло да се каже дали се е облагодетелствал от тези пари.

Също така Галоуей публично подкрепя Хамас, Палестина и въобще всичко, което е против Израел и САЩ. След напускането на лейбъристите, той основава партия Респект и е избран за депутат от Брадфорд на последните избори, където 26% от населението е азиатско, т.е. Пакистан, Индия, Бангладеш и други мюсюлмански страни. Брадфорд има най-бързорастящото като брой младо население в Британия извън Лондон, като това са предимно азитци. Галоуей никога не е обявявал публично дали е приел исляма, но последните му 3 брака са с мюсюлмани и то все по ислямски обичай. Освен това е подкрепян от ислямистки партии в Британия, а по време на кампанията преди няколко години из цял Брадфорд имаше стикери, знамена и флагчета на Респект. Има разбира се и бели симпатизанти, но основната част от електората му, по мое наблюдение, са азиатци.

Правният факултет на University of Bradford миналата година получи покани за вечеря, организирана от Респект, на която са поканени местните правни фирми. Понеже аз учех в Брадфорд, реших да отида от любопитство. Тогава модерна тема беше Арабската пролет и революциите в Северна Африка. Бил съм на няколко партийни сбирки/конференции в България, но такова нещо не бях виждал досега. Естествено, с качването си на трибуната Галоуей започна със Салам Алейкум; обръща се към хората с „братя и сестри“. Изобщо не крие заиграването си с религиозната карта, поне не и на подобни сбирки. Речите напомнят на нещо средно между лидер на секта и Хитлер – говори бавно и тихо и когато стигне до нещо съществено постепенно повишава тон и накрая направо започва да крещи като обезумял. Поема дъх и повтаря процедурата. Луда работа, но не може да му се отрече, че има качества на оратор. Приказките бяха против намесата на Запада в Либия, малко плюене по Израел и после още малко против САЩ и „криминалното правителство“ на Британия.

Нарича победата в Брадфорд „британската пролет“, но победите му се ограничават само до там, на изборите в Rotherham миналата година Респект печели едва 8%. Клоуните от UKIP и BNP са къде-къде по-голяма заплаха за трите големи партии, така че най-вероятно Галоуей няма да получи повече слава.

А, и на всичкото отгоре не ходи в Парламента, имаше статистика как е отсъствал от поне 80% от сесиите. Направо е готов да си го доведат в България я от БСП, я от ДПС. Няма само Бинев да си води клоуни от UK.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Новите и старите на седмицата на модата в Милано

| от |

Нови таланти, търсещи своето място редом до утвърдени марки като „Москино“ и „Армани“, се очакват с интерес на започващата днес Седмица на модата в Милано, предаде Франс прес.

Програмата на модната фиеста включва около шестдесет ревюта и стотина презентации. Седмицата на модата в Милано ще започне с представянето на колекцията пролет/лято 2018 г. на модна къща „Гучи“, която процъфтява благодарение на дизайнера Алесандро Микеле, заел поста творчески директор в началото на 2015 г.

Очаква се през следващите няколко дни модните подиуми в Милано да греят във всички цветове на дъгата, както и завръщането на 90-те години в модните линии под формата на панталони с ниска талия и прави сака. Вертикалните райета също ще отбележат солидно присъствие.

Сред очакваните с интерес нови таланти е британският дизайнер Пол Съридж. Той ще представи първата си колекция, откакто тази година зае поста творчески директор на модна къща „Роберто Кавали“.

В Милано ще дебютират и съпрузите Люси и Люк Майер – новите творчески директори на модна къща „Джил Сандер“.

За първи път на Седмицата на модата в Милано ще се представят марките „Албино Теодоро“ и „Шийна“, както и младият южнокорейски лейбъл „Дъ-сириус“, впечатлил модния свят с футуристичните си творения.

Милано няма да е Милано без „тежката артилерия“ в модата – „Фенди“, „Ферагамо“, „Версаче“, „Прада“, които отново отчитат подем в продажбите след няколко трудни години, белязани от отдръпването на азиатския пазар, валутната нестабилност и терористичните нападения в Европа.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.