Британски криминални истории (ЧАСТ 3)

| от |

Трета и финална част от британските криминални сериали, които може да сте пропуснали, а гарантирам, не трябва.

Първата и втора част може да намерите в линковете отстрани, за всеки, който е пропуснал да ги види, а му се гледат. 

Всеки един от сериалите може да откриете онлайн, а някои дори може да намерите по родната телевизия, ако гледате внимателно кабелните канали. Но преди това, нашата селекция ще ви помогне да отделите наистина добрите британски криминални сериали.

Ето я ги и тях в нашата част три.

Wallander/Инспектор Валандър

Когато британците решават да адаптират шведски сериал, те го правят много по-различно от американците. „Инспектор Валандър“ е типичен пример за това. Адаптация по криминален шведски сериал със същото име, шоуто разказва за мрачния депресиран инспектор Валандър, който успява да разреши дори и най-сложните случаи. А те почни винаги са такива. Същевременно той се бори с постоянното си безсъние, отчуждената си дъщеря и жена му, която го зарязва неочаквано. Кенет Брана играе главната роля и е част от продуцентското звено на сериала, а звездата на Том Хидълстън изгрява именно тук и работата по шоуто кара Брана да го извика на кастинг за първата част на „Тор“ и по този начин това му печели ролята на злодея Локи. Сериалът, макар и британски, е сниман в Швеция и е наистина великолепен, особено, ако харесвате мрачна и бавна телевизия. Може и да сте го виждали по телевизия AXN у нас, които го излъчваха доскоро. Сериалът има четири излезли сезона и пети на път, насрочен за тази година.

The Take/Тайната

Преди да бъде злодей в „Батман“, преди да стане Лудия Макс и преди Кристофър Нолан да го открие и покаже на цяла Америка, Том Харди играе в този великолепен мини-британски-криминален сериал. Сериалът, състоящ се общо от четири големи епизода, е базиран на романа на Мартина Коул – „Тайната“. Историята разказва за мафиота Фреди Джаксън, който излиза от затвора, научил семейна тайна. Той се изправя срещу брат си – Джими, изигран от Шон Евънс, и цялата си фамилия, за да получи онова, което смята, че му полага по право. Сериалът, както и романът, проследяват историята на мафиотската британска фамилия в период от няколко години и всеки фен на жанра, който го е гледал, казва, че е едно от най-добрите шоута на тази тематика.

The No. 1 Ladies’ Detective Agency/Дамска детективска агенция №1

Британецът Алекзандър Маккол Смит решава да напише история за чернокожата Прешъс Рамотсве, която след получаване на наследство от баща си, решава да изпълни мечтата си – да стане детектив. Така тя отваря първата в селото си „Дамска детективска агенция“ и приключенията й започват. Ролята на „африканската мис Марпъл“ поема певицата Джил Скот. Сериалът има само един сезон за съжаление, но пък е филмирал целият първи роман и отделните случаи в него. Шоуто е bitter sweet, изобщо не е „изцяло за жени”, както каза един приятел, когато му го препоръчах и Джил Скот, за която това е първа главна роля в сериал, е прекрасна.

Death in paradise/Убийства в рая

Британско-френска продукция, чийто първи и втори сезон се завъртяха по Fox Crime у нас. Прекрасният британски комик Бен Милър играе ролята на сприхав инспектор пратен от Скотланд Ярд да разследва убийството на своя колега на остор Сейнт-Мари в Мадагаскар. След като го разкрива, той, въпреки голямото му желание да си тръгне, е заточен там – на пясък и постоянно слънце, като шеф на тамошния полицейски отдел състоящ се от един следовател – прекрасната секси Камил Бордей и двама полицаи. Сериалът се снима на великолепния слънчев остров Гваделупа и е смешен, забавен, криминален и изключително приятен, особено за летните месеци. Впоследствие Бен Милър е сменен от актьора Крис Маршал, но това по никакъв начин не прави шоуто по-лошо. Ако сериалите тип „Мис Фишър“, „Мис Марпъл“ и изобщо класическата британска криминална проза ви харесват, то и този сериал ще ви допадне много. Четвърти сезон свърши в началото на тази година и шоуто вече е подновено за пети.

Wire in the Blood/Струна в кръвта

Британската писателка Вал Макдърмид започна да набира популярност у нас наскоро, особено след участието си в литературната поредица „Проектът Остин“, в който популярни автори правят нов прочит на романите на Джейн Остин. Препоръчвам нейната версия на „Абатството Нортангър“. По повод него, Макдърмид казва: „Обичам да си представям, че съществува някаква паралелна вселена, в която Джейн Остин си връща, пресъздавайки по своему Тони Хил и Карол Джордан“. Защо пиша това? Защото тази й реплика има директно отношение към сериала тук. „Струна в кръвта“ е адаптация по най-известната поредица на Макдърмид – серията й книги за психолоа Тони Хил и полицай Карол Джордан. Сериалът, кръстен на втората книга от поредицата, се радва на страхотна популярност на Острова цели 6 години. По пример на сериала „DCI Banks“ и тук всеки два епизода са базирани на различен роман, като следват логиката на издаване. Книжната поредица вече излиза и у нас, а филмовата й версия може да намерите дълбоко заровен в интернет.

 
 

„Живите мъртви“ се завръща на 23 октомври

| от chronicle.bg |

Осми сезон на „Живите мъртви“ стартира премиерно на 23 октомври по каналите на FOX извън САЩ.

Новият сезон на хитовата продукция ще се излъчва в 180 територии и феновете могат да станат свидетели на така очакваната премиера на 23 октомври едновременно в целия свят.

Както и в предишните сезони, новата осма част на сериала ще включва 16 епизода, които ще се излъчат на две части. Първите осем епизода стартират през октомври, а останалите – през февруари 2018.

The Walking Dead Y8

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.

 
 

За Робин Уилямс между смеха и тъгата

| от chronicle.bg |

Не сме сигурни дали днешната дата ни носи повече тъга или радост. Днес си припомняме за един гений, който озари света на киното и този на всички зрители с неподправеното си присъствие.

Преди 66 години, на 21 юли 1951 г., се ражда Робин Уилямс. Само по себе си това е повод за празник за всички киномани по света. Почти всяко поколение от тази година нататък е отраснало с някой от неговите филми. Някои са гледали „Добро утро, Виетнам“, други „Добрият Уил Хънтинг“, а откакто на екран излиза „Мисис Даутфайър“, едва ли има някой, който като дете да не се е превивал от смях на абсурдите, които Уилямс прави в този филм.

Неминуемо обаче на днешната дата изпитваме и огромна тъга. Поне тези от нас, които наистина обичат киното. Защото Робин Уилямс е, и винаги ще си  остане, велико явление в световното кино. Със смъртта му през 2014 г. угасна смехът, развеселявал милиони хора. Но това не е най-същественото. Той не беше и никога няма да бъде актьорът, който просто ни развеселява, когато ни е тъжно. Той е онзи човек, който ни кара да погледнем с други очи на нещата и ни дърпа нагоре. Робин Уилямс ни показа как да се смеем, когато отвътре ни идва само да плачем. Това правеше и самият  той през целия си живот. Затова винаги ще го обичаме!

На днешната дата подбрахме най-добрите филми на Робин Уилямс според нас. Винаги е подходящото време за тях, независимо от време и настроение (в галерията горе).

 
 

Кит Харингтън и Роуз Лесли не са сгодени

| от chronicle.bg, БТА |

Кит Харингтън не е предлагал брак на приятелката си, актрисата и негова бивша екранна партньорка в „Game of Thrones“ Роуз Лесли.

Представител на 30-годишния Харингтън е опровергал за в. „Метро“ публикацията на сп. „Life and style“, че актьорът е организирал романтична вечеря на свещи, по време на която е помолил своята изгора да стане негова съпруга.

Имената на Кит Харингтън и Роуз Лесли за първи път бяха свързани през 2012 г., когато актьорите играеха Джон Сноу и Игрит. Екранното им партньорство продължи във втория, третия и четвъртия сезон на хитовата поредица.

Харингтън, който все още е част от актьорския състав на любимия ни сериал, преди е споделял, че Роуз Лесли е най-големият му дар от сериала.