Брадатата Кончита налага новия световен ред

| от |

Лично мнение на Валери Найденов за в. 24 часа

69fa3e0b699c48ac2388a4d7e12fc22d

Путин сигурно е в нокдаун след музикалния удар на брадатата лейди от Евровизията… Както каза един руски телекоментатор: “Има информация, че Кончита е проект на ЦРУ, който има за цел да съсипе морала и духовните ценности в Русия”.

Каза го на майтап, разбира се. Но пък руският националист Жириновски никога не се майтапи: „Това е краят на Европа! Нещата подивяха. В Европа вече няма мъже и жени, има само “то”.

И това “то” посяга с меката си китка към православната душа и плът. Да излезе на брега Катюша!

Светът пак се обърна, деца. Едно време Западът разби културния код на комунизма с помощта на Елвис, “Ролинг Стоунс” и “Бийтълс”, които докарваха тълпите от влюбени тийнейджърки до групов оргазъм.

Днес Западът заплашва Русия със своя задник

Затова в Копенхаген триумфира брадатата дама, докато симпатичните близначки Толмачеви бяха освиркани. Те изглеждат като нормални момичета, всеки млад мужик би им предложил да се поразходят. А само преди десетина години Русия се опита да превземе Запада с невръстните псевдолесбийки от “Тату”. Това връщане към православния морал е знакът на новата епоха.

“Русия е заседнала в Средновековието! – каза знаменитият американски телезевзек Джон Стюарт. – Или както у нас бихме го определили – преди 40 години!”

Да, преди 40 години Щатите бяха средновековно мъжествена държава. Днес като че ли са се разделили на два сексуални архипелага. Има просветени райони, в които бракът е на мода само между еднополовите двойки. Хетеросексуалистите си съжителстват без брак. В други райони пък като че ли пътуват назад във времето. Четох за една гимназистка, която била прогонена от абитуриентския бал в Ричмънд заради предизвикателен минижуп. Роклята всъщност спазвала училищното правило за дължина, но пък краката на момичето се оказали прекалено дълги и блюстителките я изхвърлили.

Може пък Кончита Вурст да е покорила сърцата не с брадата, а с нежните си трели. Едното не пречи на другото. Аз вярвам, че всички събития в музиката, икономиката, геополитиката и дори биологията са свързани и се развиват в органично единство. Затова възприемам Кончита като знаменосец на новия световен и биологичен ред.

Ще кажете – добре де, дори в победата на Вурст да има политика, къде виждаш биологията? Обяснявам. Новият световен ред се налага с най-различни средства, сред които е и

една тиха генетична революция

Неотдавна бях в САЩ и се изумих от новите габарити на някои американци. През 60-те години, когато завърших там гимназия, по улиците рядко се срещаха дебелаци. Днес на всяка крачка може да се видят хора с формата на хималайски палатки. Това не са просто дебелаци, това са малки планети. Диаметрите на задните им части достигат 2-3 метра. Като че ли в САЩ хомо сапиенс бива изместван от хомо corporosus.

Причината явно е в храната. Ще цитирам едно изказване на доктор Антония Първанова, нашата все още евродепутатка: ”Научните опити показват, че 3 от хормоните в американските меса предизвикват рак, а други 3 предизвикват феминизиране на момчетата между 14 и 16 години. Биозащитниците в Европа се опасяват, че по силата на бъдещото търговско споразумение между ЕС и САЩ на европейския пазар може да проникне американско пилешко с хормони, киснато в белина, или говеждо, обогатено с хормони…”

Ето защо някои млади хора в САЩ трупат сензационни килограми и развиват цици – просто там новите хранителни технологии и гемеотата им променят хормоналната система. Когато един мъж се нуждае от сутиен, той някак си естествено минава под дъгата. Гей браковете в САЩ не са упадък на нравите – те са биологическа необходимост!

По-консервативната част от населението се съпротивлява неистово. През 60-те години рядко можеше да се види някой луд да търчи по улиците. Днес половината американски народ слага маратонки и тича преди работа, през обедната почивка и след работа, опитвайки се да спаси човешките си форми. Мъката е, че дори да си обратно ориентиран, пак гледаш да си красив, хомосексуалистите също предпочитат стройните партньори.

Моля гей активистите да не се обиждат. Те самите много държат да се знае, че хората се раждат хомосексуалисти, т. е. че ориентацията е заложена в човешката биология, а не в социалната среда. Така че моята теория напълно подкрепя тяхната теза и оборва лъжите на социолозите и психолозите. Всичко е в хормоните, а хормоните са в храната и там те работят за алтернативната кауза. Така че модерните хранителни технологии пораждат нов и нов гей електорат, който се стреми да се глобализира, като превзема териториите отвъд океана. И всичко се случва на хормонално ниво.

Признавам, че тук придавам ново и неочаквано измерение на геополитиката. Но Европа, която десетилетия наред се бореше срещу американската храна, вече се предаде и сега ще подпише капитулацията си.

Сега кръстоносният генномодифициран поход е под стените на руското православие. Неслучайно шведският външен министър Карл Билд заяви: “Православието е главната заплаха за западната цивилизация”. Преди 40 години на никой швед не би му хрумнала подобна идиотщина, защото всички знаем, че православната църква и на мравката сторва път. Вината не е в православието, а в диетата на православното население, което поради своята изостаналост все още си гледа кокошки и картофи в двора, без изобщо да подозира, че тези кокошки и картофи са “органични”.

Погледнете картата. Общо 9 страни в Европа досега са узаконили гей браковете и всичките са на атлантическото крайбрежие, където американските монополи вече са стъпили здраво, а народът се е откъснал от селските си корени. И обратно, в Източна Европа 10 държави определят брака като съюз между мъж и жена в своите конституции. България е сред тях, но докога? Ако конституцията се пишеше днес, тя гарантирано щеше да въведе едно по-отворено разбиране за брака.

Очевидно гей настъплението се движи от запад към изток, от града към селото (на село хората сами си гледат храната) и от протестантството през католицизма към православието, което на всичкото отгоре пости кажи речи една трета от годината. А строгият пост прочиства организма от чуждите елементи, сред които и дамските хормони в мъжката плът. Тази теория обяснява и хомофобията на арабите, които предпочитат овчето месо

За разлика от бройлерите, овцете все още пасат на воля, цял ден се скитат по поляните и хрупат билки на чист въздух. Затова в Близкия изток няма никакъв дефицит на тестостерон. Напротив, спонтанните съпротивителни движения стават все по-свирепи. Погледнете какво се случи в Сирия. Първо се разбунтуваха недоволни граждани, после бяха изместени от “Ал Нусра”, филиал на “Ал Кайда”, който от своя страна бе изместен от “Ислямската държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ). Тези пък са три пъти по-свирепи от Бин Ладен със зъбобол. Наложи се лично Айман Зауахири, шефът на Ал Кайда, да ги предупреди: “Спрете да режете безогледно глави! Който не спре, ще му отрежа главата!”

Но да се върнем в Русия, която още не може да се съвземе от брадатия славей. Истината е, че Кончита само засилва козовете на Путин, защото украинските сепаратисти са провинциалисти, и все още не разбират новата западна култура. А и украинските месокомбинати са много назад с технологиите, те още работят със старите съветски технологии.

Петър Велики обръсна насила болярите, но не и мужиците. Това успя да постигне чак в наше време победителката на Евровизията, брадатата дама Кончита Вурст. Твърди се, че след финала на Евровизията продажбите на бръснарски ножчета в православния свят са скочили десетократно. В момента в руската глубинка се печатат плакати с бойния призив:

“Ти! Обръсна ли се гладко тази сутрин?”Брадатата Кончита…

 
 

Doctor Who е жена? И къде да я гледате, преди да я гледате в шоуто

| от |

Това ли е началото на края, в което красивите мъже със секси акцент в киното и телевизията ще бъдат заместени от еквивалентни им жени, които ще правят нещата почти като тях, ама не точно? Това е въпросът, който всеки нормален фен на Doctor Who си задава в последната една седмица, след като беше обявено, че 13-тият Доктор ще бъде жена. Първата в историята на най-дълго излъчваното британско шоу.

Защо това е нужно? Никой не знае. Дали това е добро? Отново ще получите същия отговор.

Половата подмяна на персонажи започна още от новата версия на „Ловци на духове“, мина през „Бандата на Оушън“ и финишира на малкия британски екран. И да, това е едва началото! То би било добро и интересно като промяна, ако не носеше в себе си дъх на самоцелност и претенция, каквото лъщи и мирише, така както миришат неприятните парфюми.

Нуждата от равенство и тъжна безполовост се влива в така наречения ентъртеймънт, с бавни, но сигурни крачки.

Някои хора и фенове реагираха остро на появата на младата британка Джоди Уитакър в ролята на 13-тия Доктор в Doctor Who. Някои бяха шокирани, а онези възпяващи равенство, безсексие и безполовост, провъзгласиха британците за откриватели на топлата телевизионна вода.

Истината е, че избирането на женски образ, който да замести мъжки във вселената на Doctor Who e нещо, което е правено вече, при това успешно и феновете го знаят. Най-големият архи-злодей и нечовешки копелдак Мастъра беше мъж дълги години, преди в неговите обувки да влезе подлата Миси (в ролята чудесната шотландка Мишел Гомез).

Телевизията познава и други такива промени – Уотсън стана жена, както и Мориарти. Благодарим, за което NBC!  Но истината е, че на екип на Elementary им се получи добре. Не блестящо, но прилично. Което най-вероятно се дължи най-вече на Луси Лиу и Натали Дормър, които влизат в ролите.

Но да се върнем на Doctor Who. За първи път от близо 60-годишната история шоуто си позволява да промени пола на основния си персонаж. То е правило всякакви глупости – някои успешни, други не – и е доказало, че нищо не е в състояние да го спре.

Новият Доктор бележи и появата на нов шоурънър в редиците на сериала. Стивън Мофат, който водеше сценарния екип от няколко години насам, поел щафетата но Ръсел Т. Дейвис, изпява лебедовата си песен на финала на тази година. С оттеглянето на 12-тия Доктор и Питър Капалди в ролята му, Мофат дава капитанското място на сценариста Крис Чибнал. Именно тогава Джоди Уитакър официално влиза в обувките и ТАРДИС-а на Доктора.

След нова година Doctor Who ще бъде направо чисто нов, както се случи преди време, когато Мат Смит пое ролята от Дейвид Тенант. Всяка регенерация на Доктора е трудна за зрителите и феновете, а някак вярваме, че тази специално ще бъде най-хард. Още не знаем дали идеята жена да бъде Доктора е добра, но знаем, че леко ни плаши.

Самата Джоди Уитакър е приятно момиче, което прави големите си крачки към по-комерсиалното кино. И докато я чакаме като Доктора, в галерията горе може да видите няколко нейни роли, които й се получават добре.

 
 

Сара Хъкъби Сандърс е новият прессекретар на Белия дом

| от chronicle.bg |

Мястото на подалия оставка прессекретар на Белия дом Шон Спайсър ще бъде заето от неговия заместник Сара Хъкъби Сандърс, предаде Fox News.

„Заместник прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс ще поеме неговите задължения“, заяви новоназначеният директор-комуникации на Белия дом Антъни Скарамучи.

Спайсър подаде оставка в знак на протест срещу назначаването на Скарамучи.

Шон Спайсър сподели пред ABC News, че се чувства „облекчен“, след като подаде оставка от поста на прессекретар на Белия Дом. На въпрос за причините за оттеглянето си той отговори, че „организационно Белият дом има нужда от ново начало”.

Спайсър беше много популярен сред журналистите в Съединените щати, които често му се подиграваха. Прочу се още в самото начало на работата си, когато преувеличи броя на хората, дошли на встъпването в длъжност на президента Тръмп.

Пресконфренциите му бяха осмивани от комедийните програми в Америка, а в отговор Спайсър започна да се появява все по-рядко пред телевизионните камери.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.