Боят ли се украинците от гражданска война

| от |

Руският президент размаха призрака на гражданската война в Украйна, пише Дойче веле. Трик ли е това на Путин в играта му на котка и мишка със Запада или Източна Украйна наистина е застрашена от кървава разправа?

grande_carte_ukraine_V5-bg2-2-59a66

Операцията на украинските спецчасти срещу проруските сепаратисти в източните райони на страната засили реториката и от двете страни: заместник-началникът на Украинската служба за сигурност (контраразузнаването) Василий Крутов заплаши проруските милиции с унищожение, ако не сложат оръжие, а шефът на Съвета за национална сигурност и отбрана Андрей Парубий увери, че украинската армия е готова да защитава страната на фронта. В телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел руският президент Владимир Путин предупреди, че ескалацията в Украйна тласка страната към гражданска война. Веднага на помощ на Киев се притече Вашингтон, който категорично отхвърли вероятността за гражданска война в Украйна, която Путин така драматично описва.

Кой и защо налива масло в огъня?

Щефан Майстер от Европейския съвет за външните отношения се съмнява, че Путин е загрижен за Украйна. Точно обратното – чрез подкрепата си за проруските сили Москва всъщност допринася за развитието на конфликта. В този смисъл не само украинското правителство, но и Москва тласка Украйна към гражданска война, допълва той в интервю за ДВ. Майстер смята, че като размахва призрака на гражданската война в Украйна, Путин всъщност цели да налее още масло в огъня.

От седмици Русия се опитва да представи украинското правителство като неспособно да се справи с положението и да наложи ред в страната. По този начин Путин стреля и по ЕС, опитвайки се да засили натиска срещу Брюксел, казва Майстер. Според него Русия няма никакъв интерес от успокояване на обстановката в Украйна: „В Москва наричат това „контролирана дестабилизация“, чиято цел е да направят САЩ и ЕС склонни на компромиси, за да запази Русия своето силно влияние в Украйна“.

Колко голяма облаче наистина е опасността ситуацията в Източна Украйна да излезе извън контрол? Кореспондентът на ДВ Маркус Реер е пропътувал за някоко дни над 500 километра в размирните райони на Изток и не споделя драматичната оценка на Путин. „Никъде не забелязах големи вълнения сред народа, затова и не вярвам в пророкуванията за гражданска война“, казва той. Журналистът определя акциите на проруските сили по-скоро като малки островчета на напрежение сред нормалния делник на хората: „Само на няколко метра от окупираните от сепаратистите сгради животът си тече съвсем нормално и никой не мисли за бунт срещу централната власт в Киев“, казва кореспондентът. Неговите наблюдения показват още, че във вечерните часове в Донецк се събират не повече от две хиляди души, а в някои други градове – по няколкостотин или едва няколко десетки демонстранти.

Измамно спокойствие в Харков?

На 40 километра от руската граница е Харков. Там от няколко седмици насам има струпване на украински и руски танкове, насочени един срещу друг. В самия град обстановката е много по-спокойна от тази Донецк, но в атмосферата се усеща напрежение, казва за ДВ Марио Радемахер, преподавател в местния Педагогически университет в Харков. „Хората се чувстват несигурни, защото им е трудно да преценят дали Путин е решил да присъедини и района около Харков към руската сфера на влияние“, казва германският учен. От разговорите си с местни хора той е научил, че най-много ги притесняват икономическите измерения на кризата: безработицата в района расте, а много фабрики биват затваряни, включително защото Русия вече не изкупува продукцията им.

Увеличава се делът на хората, които нямат какво повече да губят, а това засилва гнева срещу украинските власти, защото те са неспособни да решат икономическите им проблеми. Много от тях преминават на страната на демонстрантите, вярвайки, че Русия ще им осигури по-високи заплати и пенсии. Сред т.нар. „сепаратисти“ има и много гневни миньори, останали без работа, след като Русия спря да изкупува въглищата, добивани от местните мини.

На този фон Марио Радемахер очаква ескалация на напрежението и в Харков. Вече се разпростаняват слухове, че в края на месеца се очакват бунтове и проруски демонстрации като тези в Донецк. „Много хора са стегнали куфарите си и са готови да напуснат града, ако в него навлязат руски войници или военизирани части без отличителни знаци“, уверява Радемахер. Експертът за Източна Европа Щефан Майстер също се опасява от разделение в украинското общество. Той смята, че Източна Украйна в много по-голяма степен от Крим е застрашена от сериозен обществен конфликт между проруски настроеното население и предимно младите местни хора, които по никакъв начин не желаят сближаване с Русия.

 

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)