Бори се срещу бедността, не срещу хората!

| от |

Ромите могат да се интегрират успешно. Показват го хора в Берлин, които не се интересуват от актуалната медийна истерия в Германия и доказват, че и „мигрантите по бедност“ имат шанс, ако им се даде такъв, пише Дойче веле.

В Германия има роми от България и Румъния, които преживяват от просия и престъпност. Тъкмо те будят най-силните емоции на отрицание сред местното население и сред някои политици от християндемократическия лагер. Твърде много хора обаче забравят, че и тези роми могат успешно да бъдат интегрирани в обществото. Консултантското бюро на неправителствената организация „Югоизточна Европа“ помага на онези от тях, които живеят по паркинги, в каравани или разнебитени бараки. Предлага им и образователни програми.

„Някои от тях ще получат професионална квалификация, а може да стигнат и до университета. Всичко е възможно, стига да им се даде шанс“, казва гордо Босилка Шедлих, ръководител на организацията. Тогава младежите ще се присъединят към групата на образованите роми, работещи като лекари, инженери или учители.

И в Германия има добре интегрирани роми с висше образование от България и Румъния. Хора, които Шедлих с радост представя като положителен пример, за да се противопостави на предразсъдъците сред обществото и политиците: „Много от тях обаче не желаят да признаят, че са роми“, казва тя и дава примар с познат лекар в луксозен квартал на Берлин. Той крие ромския си произход, защото се страхува, че берлинските му пациенти ще избягват кабинета му. „За съжаление расизмът в Германия също се среща“, казва Шедлих.

0,,17118233_401,00

От съборетина до престижен проект

Всички журналисти, които търсят „положителни примери“ за интеграция на източноевропейските роми неизбежно се сблъскват и с проекта на Бенямин Маркс в берлинския квартал Нойкьолн. Маркс с удоволствие разказва историята. През 2011 година, като ръководител на жилищен проект на католическата общност в Аахен, трябвало да направи експертиза на един „проблемен блок“ в Берлин, в който живеели много роми.

Гледката била ужасяваща: в задния двор на порутената сграда се трупали планини боклук, а децата играели сред гонещите се плъхове. Бенямин Маркс купил сградата и започнал да я ремонтира. След това къщата била кръстена на името на Арнолд Фортюн – пастор, който по времето на Втората световна война спасявал роми от концлагерите.

Вътрешният двор на сградата междувременно има спретнат вид. По рано тук е било сметище. Художници от квартал Нойкьолн са изрисували външните стени. Санирането на 137-те жилища е процес, който продължава и днес. Когато някое семейство се изнесе, жилището веднага се ремонтира. А списъкът на чакащите е дълъг. За последното жилище са се записали 100 кандидати. Интересът е голям, защото наемите са поносими.

Бенямин Маркс обаче не приема нови ромски семейства, за да не се превръща сградата в гето. Той е убеден, че проблемите на миграцията по бедност могат да бъдат решени само ако не се допуска струпването на проблемните групи на едно място: „Трябва да се борим срещу бедността, а не срещу хората“, допълва той.

Скромно социално издигане

Ана-Мария Бергер споделя мнението на Маркс. Социалната работничка е дошла в Берлин преди няколко години от Румъния. Тя преподава немски на ромите от „Арнолд Фортюн“, помага им да кандидатстват за работа. Домоуправителят е назначил 12 роми, за да поддържат чистота на блока и вътрешния двор. Останалите работят като чистачи в супермаркети и киносалони, или в строителството.

Някои от по-младите роми през последно време са станали дори помощник-продавачи в търговската мрежа. А това означава и известно социално издигане. Това е важно за повечето жители на блока „Арнолд Фортюн, защото им дава пример за подражание. „За някои тази сграда е трън, от който искат да се отърват час по-скоро“, казва Бенямин Маркс, визирайки някои консервативни политици в Германия и отношението им към „мигрантите по бедност“. „За останалите – този блок е късче надежда“, казва той.

 

 
 

Еротични книги в добро кино

| от |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

„Kingsman: Златният век“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка

| от |

Шпионската комедия „Kingsman: Златният век“ измести хоръра „То“ от първото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 39 милиона щатски долара, съобщиха световните информационни агенции.

В продължението на филма от 2015 г. на режисьора Матю Вон отново участват звездите Тейрън Еджъртън и Колин Фърт, като към тях се присъединяват Чанинг Тейтъм, Холи Бери, Джулиан Мур, Джеф Бриджис. Филмът е направен повече за публиката, отколкото за кинокритиците.

„То“ продължава да събира голяма публика. Приходите от филма по творбата на Стивън Кинг през уикенда са 30 милиона долара. Така той стана най-печелившият хорър на всички времена, ако не се отчита инфлацията – общо 266,3 милиона долара . През 1973 г. „Екзорсистът“ спечели 232,9 милиона долара в Северна Америка. Ако се вземе предвид инфлацията, сумата ще се равнява на 1 милиард долара през 2017 г.

„Lego Ninjago: Филмът“ дебютира с приходи от 21,1 милиона и зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка. На четвърто е „Американски убиец“ с 6,3 милиона долара, следван от „Всички мои мъже“ с 3,3 милиона долара. На шесто място също с 3,3 милиона долара е психотрилърът „Майка“ на Дарън Аронофски с Дженифър Лорънс, който не успя да привлече зрителския интерес и през втората си седмица по екраните.

 
 

Дженифър Лопес дари 1 милион долара на Пуерто Рико

| от |

Дженифър Лопес дари 1 милион долара в полза на бедстващите в Пуерто Рико по време на кампания в щата Ню Йорк за набиране на средства за острова, разрушен от циклона Мария преди пет дена.

Певицата е родена в Ню Йорк, но родителите й са пуерториканци. Тя обясни, че дарението ще бъде предадено на няколко благотворителни организации и увери, че ще продължи да работи с други латиноамерикански звезди, за да помогне на бедстващия остров.

Циклонът взе най-малко 33 жертви в Пуерто Рико и Доминика, няколко дена след като оттам премина ураганът Ирма. Пуерто Рико беше залят от поройни дъждове и наводнения. Електрозахранването е прекъснато, като това може да продължи месеци. Телекомуникационните връзки почти изцяло са унищожени.

Условията за живот в Пуерто Рико непрекъснато се влошават след преминаването на циклона Мария. Хората чакат с часове на опашки, за да купят храна и бензин.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.