#BookClub: Зимен списък за четене

| от | |

Зимата е настъпила над града, като тежките ботуши на някой тийнейджър петолевка на паважа. Макар реално сняг да няма, то студеното време вече ни приканва да прекарваме по-малко време по улиците на града и повече у дома на топло.

Освен това празниците наближават, а с тях и времето за подаръци. Книгата винаги е един добър подарък. Бъдете сигурни. Ако търсите нещо такова, се надяваме нашият списък за четене да ви помогне в избора.

Ето го и него:

„Ясновидци“, Либа Брей

Повечето хора, които са чели поредицата на Либа Брей за магьосници, вълшебници и ясновидци, разбира се, я наричат „моето guilty pleasure“. Към това добавяме факта, че госпожа Брей има много приятен стил на писане и е позиционирала действието на книгата си в началото на века. Време, по което хората, които харесват Фицджералд, „Великият Гетсби“ и джаза милеят.

„Малкият приятел“, Дона Тарт

Реално това е втората книга на Тарт, която тя пише в кариерата си. Въпреки това, знаем, че ако харесвате „Тайната история“ и „Щиглецът“ – носител на „Пулицър“, ще искате да имате и тази. Дона Тарт е от авторите, които, ако обичате литературата, трябва да прочетете задължително. Освен дълбоки истории, Тарт предлага изпипана проза, интересни персонажи и много, много добър и умен диалог.

„Тайната на „Ред Хаус“, А.А.Милн

Хората познават А.А.Милн от историите му за Мечо Пух и неговия Кристофър Робин, за когото той ги пише и ги измисля. Малко от тях знаят обаче, че авторът е писал и книги за големи. С чувство за хумор и няколко мистерии вътре. Това е една от тях и можем да кажем, една от най-приятните му творби за възрастни.

„Ема“, Алекзандър Маккол Смит

Известни и модерни автори преразказват по нов начин най-добрите произведения на царицата на красивата проза и любовните истории – Джейн Остин. „Проектът Остин“ е удоволствие, както за този, който е почитател на мадам Остин, така и за тези, които не са така запознати с нейното творчество. Това е третата книга от проекта, а авторът е непогрешимият мистър Смит, който ни спечели преди години с „Неделният клуб по философия“.

„Неестествени твари“, истории подбрани от Нийл Геймън

Ако страшното и модерно фентъзи има крал, то това е Нийл Геймън. В този великолепен сборник ще намерите над 15 истории писани от известни автори и журналсти, всички те страшни и с неочаквани обрати, подбрани от Геймън. Самият той е и автор на един от разказите. Истинско книжно бижу.

„Братовчедката Рейчъл“, Дафни дю Морие

Мадам дю Морие е най-известна с две неща – тя е автор на „Птиците“ и „Ребека“ и Алфред Хичкок е най-големият й почитател. Естествено, че е филмирал почти всичките й неща. А както е известно на киноманите сред вас, Хичкок има непогрешим вкус за истории. Новата страшна книга на Дафни дю Морие не прави изключение.

„Парижкият сладкар“, Лора Мадлен

Две паралелни истории разказват случки за любов, мистерия и предателство, и двете обвързани чрез една красива френска сладкарница. Вкусен като сладкиш от някое парижко бистро, дебютният роман на Лора Мадлен си заслужава всяка хапка… извинете, страница.

„Освен този живот“, Патрик Нес

Вчера Патрик Нес предизвика стълпотворение на Панаира на книгата у нас. Да, той е приятен, умен и потаен мъж, който пише изключително добре. Това пък е един от последните му романи и като повечето му творби смесва утопията с фентъзите. Разбира се, по елегантен и доста приятен начин.

„Хари Потър. Книга за оцветяване“

Книгите за оцветяване за големи са станали толкова популярни, че да пропуснем да представим поне една, ще е жалко. Нашият избор се пада върху магическият свят на Хари Потър.

„Чернооката блондинка“, Бенджамин Блак

Филип Марлоу, един от детективите на миналия век, който е истинско бижу за литературата, получава нов прочит и възраждане. Стилът на Реймънд Чандлър е запазен, а Филип Марлоу е дообогатен.

 

 
 

Досиетата CHR: Актрисата Шанън Ричардсън и писмата й с рицин

| от chronicle.bg |

„Това писмо е нищо в сравнение с това, което ви готвя, господин Президент. Ще трябва да убиете мен и семейството ми преди да се доберете до оръжията ми. Всеки, който приближи до къщата ми, ще бъде застрелян право в лицето.“

Годината е 2013-та а получателят на съобщението е не кой да е, а президентът на САЩ Барак Обама. Освен него подателят изпраща подобни писма и до кмета на Ню Йорк, Майкъл Блумбърг и Марк Глейз, директор на организация на против незаконното притежание на оръжия.

Но нищо не е такова, каквото изглежда. Подателят е 35 – годишната актриса Шанън Ричардсън от Тексас. Макар да участва за кратко в сериалите The Walking Dead и The Vampire Diaries, тя става известна с изпращането на писма, намазани с рицин до висши държавници, сред които президентът Барак Обама.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Шанън и Нейтън Ричардсън; Getty Images

А мотивът е далеч по-прост и банален отколкото изглежда – отмъщение. Съпругът, Нейтън Ричардсън,  подава молба за развод и тя решава да му го върне. Един майски ден, след като той отива на работа, тя изпраща писма до въпросните личности, като планът й е да обвини съпруга си за деянието. Отива на 90 километра от жилището си в Ню Бостън – в Шривпорт, Луизиана, и изпраща три намазани с рицин писма. След това отива в полицията и съобщава за извършеното, според нея от мъжа й, престъпление. Жената наивно си мисли, че нито едно от писмата няма да бъде отворено в администрацията на държавния глава поради съображения за сигурност, но това ще бъде достатъчно, за да обвинят съпругът й.

Сметките й обаче излизат криви. След около месец тя е разкрита и започва съдебен процес. През юли 2014 г. присъдата е произнесена – 18 години затвор за притежание и произвеждане на високотоксично вещество.

По време на разпитите заявява, че не е лош човек и не е искала да нарани никого. Това обаче не смекчава обстоятелствата и не прави постъпката й по-приемлива за разследващите. След забелязани неточности в отговорите й, те задълбават oще. Става ясно, че Шанън Ричардсън е купувала семена и продукти по Интернет, за да произвежда рицин. Веществото е изключително опасно и води до болезнена смърт при поглъщане, инжектиране или вдишване на изпаренията му. По-късно самата тя признава, че е купувала семена от растението рицин, опитвайки се от тях да извлече токсичната течност. Всичко това е купувано през профили и сметки на името на съпруга, за които той не е знаел.

Първоначално я грози максималната присъда, но след направени самопризнания, тя е „смекчена“ на 18 години  затвор. Освен тях, жената трябва да плати глоба от 367 хил. долара.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Getty Images

Случаят с Шанън Ричардсън е  типичната история в стил Агата Кристи. Съпружеска двойка, която  е в процес на развод.  Жената решава да вземе нещата в свои ръце и да отмъсти. Фактът, че се изявява като  актриса прави нещата една идея по-екстравагантни. Имаме и типичните за дребните престъпници  недомислие и наивност, че не само ще им  се размине, но и планът им ще проработи. Но явно никой не бива да подценява американското правосъдие. Прокурорът на Тексас твърди, че това е най-странния криминален случай на територията на щата.

 
 

Почина Джон Хърд, бащата от „Сам вкъщи”

| от chronicle.bg |

Американският актьор Джон Хърд е починал на 72-годишна възраст.

Хърд нашумя най-вече с ролите си в „Сам вкъщи“ и „Гладиатор“, но записа още над 150 участия в Холивуд във филми и телевизионни сериали.

Причина за смъртта на Хърд все още не е оповестена. Тялото му е било открито в хотелската му стая в Пало Алто, Калифорния, а той е отседнал там след операция на гърба.

Актьорът изигра бащата на главния герой в „Сам вкъщи“ и това си остава най-разпознаваемото му превъплъщение, но в редица други филми се утвърди като майстор на поддържащите роли.

За появата си като корумпиран детектив в сериала „Семейство Сопрано“ Хърд беше номиниран за „Еми“.

Той оставя три деца след смъртта си.

 
 

Кустурица ще прави филм в Китай

| от chronicle.bg |

Режисьор е подписал с базираната в Хонконг Dirty Monkey Films Group.

Емир Кустурица ще снима следващият си филм в Китай. Той ще бъде базиран на текстове на Фьодор Достоевски от 19 век, като в момента се работи по сценария.

„Филмът ще разказва за моралните дилеми от книгите на Достоевски, но ще се развива в друга среда“, сподели Кустурица. „Идеята е да покажем основните аспекти в текстовете на руския писател от гледна точка на китайското общество и така да приближим идеите на руския писател до съвременната ни реалност.“

Според сръбския режисьор още неозаглавеният филм ще се развива в съвременен Китай, а главният персонаж ще е жена, която има проблеми със зрението и се нуждае от скъпо лечение във Франция.

Премиерата на последния му филм, „On the Milky Road“ с Моника Белучи, се състоя на филмовия фестивал във Венеция миналата година.

 

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.