#BookClub: Момичето от влака

| от | |

От днес отваря Книжният клуб на Chronicle, в който четем и обсъждаме книги. Първото заглавие е „Момичето от влака“ на Паула Хоукинс.

Паула Хоукинс е британка, която преди да стане писател, е журналист в продължение на 15 години. В един момент решава да се откаже от кариерата си, за да пише романи. Дебютният й роман е „Момичето от влака“.

По пример на друга любима моя дебютантка от две години насам – Джилиан Флин, Паула прави фурор с книгата си, която става номер 1 бестселър във всякакъв вид класации, бива избрана за „най-добрия трилър на 2014-а“ в социалната мрежа за книги Goodreads, собственост на Amazon и съответно веднага след това „Момичето от влака“ е купена за филмиране. Продукцията вече в ход и се говори, че британката Емили Блънт ще изиграе главната роля – Рейчъл, момичето от влака.

Книгата на Паула Хоукинс е промотирана като следващата „Не казвай сбогом“ – дебютния роман на Джилиан Флин, за чиято адаптация на голям екран авторката, бивш кинокритик в Entertainment Weekly, получи първата си номинация за „Златен глобус“. Но за тези, които са чели или гледали впоследствие „Не казвай сбогом“, знаят, че това е една от малкото книги, които буквално ти удря два шамара в лицето – с обратите вътре и с финала, заради който имаше толкова много дискусии. Защото може би в книгите и филмите доброто винаги побеждава злото. Но в реалния живот това никога не е така, нали?

„Момичето от влака“ се доближава до „Не казвай сбогом“ дотолкова, доколкото Паула Хоукинс решава да използва гледните точки на своите персонажи, за да разкаже историята си. В нея става дума за Рейчъл Уотсън – жена на около 30 години, която е зарязана от мъжа си, има проблеми с алкохола и живее в сиво ежедневие без смисъл и без удоволствие, правейки едно и също всеки ден. Рейчъл хваща влака от апартамента, в който живее, за да пътува до Лондон. И всеки ден, пътувайки с един и същ влак на отиване и връщане, тя минава покрай старата си къща, където мъжът й живее с новата си жена. Рейчъл не може да гледа къщата си, но не отделя поглед от съседите Джес и Джейсън, или поне тя така ги нарича. В главата на Рейчъл двамата непознати са перфектната двойка. Докато един ден, след пиянска нощ, Рейчъл не се прибира със синини и огромна рана на главата, за да научи, че жената, която наблюдава от влака всеки ден е изчезнала безследно, а самата Рейчъл по някакъв начин е замесена в случая.

Паула Хоукинс избира да разкаже историята си от три гледни точки – тази на Рейчъл и нейното нещастие, на Ана – сегашната съпруга на бившия съпруг на Рейчъл и Меган – изчезналата жена, чиято история започва в миналото, за да може тя, Ана и Рейчъл да се срещнат в настоящия момент.

Хоукинс успява да изгради добро действие, макар и малко бавно. Книгата върви и се носи плавно, докато ти като читател успееш да намериш вярната посока след разбърканите спомени в главата на пияната Рейчъл. Това се случва някъде в средата на книгата. За съжаление и финалът не е чак толкова шокиращ, колкото много критици казват. Въпреки тези неща обаче, „Момичето от влака“ е един изключително добре написан трилър и дори, може да се каже, че по-скоро е историята за нещастието на една жена, не – на три жени… За любовта, тъгата и майчинството. Ако не беше промотирана като трилър, то книгата щеше да има много по-широк кръг от почитатели.

Филмовата адаптация на книгата започва да се снима след няколко месеца, като продуцентите вече обявиха, че вместо Лондон действието ще се развива в Ню Йорк. Дали това е добра идея, никой още не знае, но както е ясно, никоя адаптация на кино не е като книгата. Самата Паула няма нищо против смяната на локацията. Преди няколко месеца писателят Блейк Крауч ми каза, че идеята на една киноадаптация по книга, е тя да бъде различна от книгата, тъй като нея вече си я чел. Защо би искал и да я гледаш? Но хилядите адаптации по книги са доказали, че феновете искат точно обратното – те предпочитат филмовият екип да не си позволява волности върху книжния оригинал. Какъв ще е случаят с „Момичето от влака“ още не е ясно, но догодина ще видим. Ако Емили Блънт все пак остане в продукцията и играе Рейчъл, то ще й се наложи да говори с американски акцент… Въпреки че тя, както и авторката, са от Англия. Но това е Холивуд. Какво да се прави.

„Момичето от влака“ е вече по книжарниците. Издава изд. Enthusiast, 15 лв.

Снимки: Getty Images, Goodreads, John St John/Flickr

 
 

Game of Thrones, сезон 7, епизод 5: Времето лети

| от chronicle.bg |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 5.

Почти не е за вярване колко бързо се развива действието в този сезон на „Игра на тронове“. Събития и действия, които преди отнемаха часове, дни и месеци, този път минават като мигване на окото. Най-доброто, което можем да направим, е да се хванем здраво, както Денерис се държи за Дрогон, и да се наслаждаваме на видяното.

Последният епизод може да не беше най-зрелищният, но определено не му липсваше динамика. В него станахме свидетели на няколко важни разкрития, които ще се развиват занапред и получихме редица деликатни смигвания от сценаристите за това какво предстои в следващите епизоди. Теориите на феновете естествено не закъсняха и вече всеки има своя версия са предстоящото.

Ние ви предлагаме обзор на това какво  се случи в Eastwatch и нека всеки си направи своя теория. В галерията горе. 

 
 

Не е нужно да посетите Бразилия, за да пиете добро кафе

| от Chronicle.bg |

Да кажем, че ви се пие хубаво, ама наистина хубаво кафе. Най-добрата ви опция е да заделите няколко хиляди лева, да си вземете един месец отпуск, да хванете самолета до Мюнхен, оттам да се прекачите на полет до Сао Пауло, после да хванете още един самолет до Рио де Жанейро, да седнете в легендарното заведение „Garota de Ipanema” и да си поръчате бразилско кафе.

Много добра опция, наистина, но има някои дребни пречки. Хилядите левове, няколкото полета, месецът отпуск и невъзможността да се случи на момента.

Има и друг начин обаче. Например, да опитате Catuai do Brasil – лимитирана серия кафе от NESCAFÉ® Dolce Gusto® – с Арабика от бразилски произход. Пуснете си нещо в стил Jazz & Bossa Nova Instrumental Music и се отдайте на своето бразилско пътешествие.

Самото кафе е доста разпознаваемо – то е наситено с ароматни флорални нотки и с отличаващо се деликатно тяло.

На местен южноамерикански език* Catuai означава “много добър” и в случая небцето ви напълно ще се съгласи с това твърдение.

Още с първата глътка от Catuai do Brasil се усещат флоралните нотки, които могат да ви помогнат да си визуализирате гледката на синя вода и кацащи самолети, която се вижда от хълма Корковадо. Както и за летните, бразилски бури, в които палмите се огъват до земята, а дъждът се излива с литри и заглушава всеки друг шум.

DolceGusto_puzzle boxes_168x155cm_Preview

Важно е да се отбележи, че Catuai do Brasil идва в херметически затворени капсули, които запазват свежестта на кафето, а и машините NESCAFÉ® Dolce Gusto® са истинско произведение на изкуството.

Елегантни, футуристични, смели, красиви, функционални, те могат да бъдат онзи акцент в кухнята ви, който ще кара всички гости да ви питат „Уау, какво е това?“

И накрая – тайната на доброто еспресо се съдържа в четири елемента. Не, не вятърът, водата, огънят и въздуха, а блендът на кафето, кафемашината, правилната поддръжка на кафемашината и човекът, който го приготвя. И когато всички елементи са налице, остава да пожелаем „Приятно пътуване до Бразилия“!

CATUAI DO BRASIL 43765458 BG GIRONA 3D PACK

*Тази статия е изготвена с любезното съдействие на Нестле България АД.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.

 
 

Как да получаваме по-голям сладолед

| от chronicle.bg, БТА |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.