Боно се е разминал невредим в самолетен инцидент

| от |

Фронтменът на ирландската рок група Ю Ту се е оказал голям  късметлия, след като се е разминал невредим в инцидент по време на двучасов полет към Германия, пише в. „Индипендънт“.

Музикантът е пътувал с частен Лиърджет 60 D-CGEO от Дъблин към Берлин заедно с четирима приятели, когато наближавайки  Германия, врата в задната част на самолета се е откачила  напълно.

„Инцидентът можеше да свали самолета. Боно е извадил голям  късмет“, казва неназован източник. Фронтменът на Ю Ту е пътувал към Берлин, за да приеме заедно с групата награда „Бамби“. Останалите членове на Ю Ту не са  били с него. Боно е взел по-ранен полет, за да присъства на  дипломатическо събитие с германския министър на икономическото  сътрудничество и развитие Герд Мюлер.

Случилото се е „стреснало“ фронтмена на Ю Ту и останалите  пътници, но въпреки случилото се пилотът е успял да приземи самолета на летището в Берлин. Германските авиационни власти  разследват инцидента.

 

С БТА

 
 

Глиобластома: смъртна присъда ли е тази диагноза?

| от chronicle.bg, по Washington Post |

Миналата седмица сенаторът на Аризона, Джон Маккейн, беше диагностициран с глиобластома – един от най-агресивните видове рак на мозъка. Новината дойде като шок за всички американци. Маккейн е един от обичаните политици на САЩ. Водещи американски политици в момента изказват подкрепата си към Маккейн в борбата с болестта.

Какво обаче стои зад сложното название „глиобластома“?

Глиобластомата е агресивен вид рак, от който преди време починаха сенатор Едуард Кенеди и Бо Байдън, синът на бившия вицепрезидент на Америка Джоузеф Байдън.

Какви са нейните характеристики и възможните методи за лечение?

Глиобластомата е най-често срещаното злокачествено образувание на мозъка. Около 12 400 нови случая се очаква да възникнат през 2017 г. според American Brain Tumor Association. Заболяването е последната и най-опасна от 4-те вариации на атроцитомата – тумор, който се образува в звездообразните клетки, формиращи съединителната мозъчна тъкан. Понястоящем попада в списъка на нелечимите ракови заболявания.

Около 23 хил. възрастни, повечето мъже, ежегодно биват диагностицирани с различни видове рак на мозъка, по данни на сайта cancer.net. Заболяването засяга повече пациенти в третата възраст и по-малко млади. За разлика от повечето видове рак, злокачествените мозъчни тумори не се разпространяват в други части на тялото. Тяхната „атака“ се състои в засягането на функциите на тялото и съзнанието, в зависимост от това кои части от мозъка са засегнати.

Симптомите на глиобластомата най-често са припадъци, силни главоболия, замъглено зрение и съзнание. Ако туморът засяга частите от мозъка, които отговарят за физическата сила пациентът може да изпитва слабост в мускулите, проблеми с говора, понякога двойно зрение, и дори неспособност за разбиране на това, което чува. Често обаче тези симптоми са разпознати, когато вече е прекалено късно.

Въпросът, около който няма единодушно мнение, и над който медицината още работи, е как може да се лекува глиобластомата? Оперативният метод е единият вариант. При него се премахва колкото е възможно по-голяма част от тумора. Но микроскопичните ракови клетки засягат и здравата мозъчна тъкан около тумора, неподатливи са на премахване, и в по-късен етап слагат началото на ново злокачествено новообразувание. За премахването на тези клетки обикновено пациентите се подлагат на 6-седмична орална химиотерапия и лъчетерапия.

Понякога, при по-възрастните хора, курсът на лечение е скъсен до три седмици. След края на периода пациентите се подлагат на химиотерапия – процедурите се повтарят няколко пъти в месеца, в продължение на половин година.

Средната продължителност на живота след приключване на лечението е от 12 до 16 месеца, твърдят експертите. Но периодът винаги е различен при всеки пациент и на това влияят много фактори. Най-важният от тях е, къде в мозъка е разположен туморът и какви щети нанася по организма. Не повече от 30% от засегнатите живеят повече от две години и едва 10% живеят повече от 5 години. По данни на учените има пациенти, живели от 15 до 20 години след лечението, но това са изключения.

Възрастта играе ключов фактор при продължителността на живота. По-младите пациенти имат по-голям шанс. След това идва физическото състояние на пациента преди поставянето на диагнозата, и молекулярната структура на тумора.

В последните години се говори за имунотерапията и други модерни методики за лечение на глиобластомата. Нови методи, които подсилват имунната система, могат да подпомогнат лечението на някои видове рак, като меланома (вид рак на кожата), рак на белите дробове и рак на пикочния мехур. Въпреки че медицината непрестанно тества резултатите от имунотерапията при глиобластомата, засега тя не се нарежда сред методите на лечение.

Друг метод за лечение включва устройство, което праща променлив електрически ток в скалпа. Някои медицински центрове го използват, но той още не е масово разпространен. При него главата на пациента трябва да е обръсната, на нея се поставя въпросното устройство, наподобяващо каска, и то трябва да бъде носено в продължение на 18 часа. Това прави процедурата трудна и болезнена, особено при по-крехките пациенти.

Сенатор Едуард Кенеди беше диагностициран с глиобластома през май 2008 г., три дни след като получи мозъчен удар. Той незабавно се подлага на тричасова операция в Университета в Дюк. Умира през август 2009 г. на 77 години. Бо Байдън, най-големият син на вицепрезидента на САЩ, и главен прокурор на щата Делауеър, беше диагностициран през 2013 г, след което се подложи на операция, химиотерапия и лъчетерапия преди да се върне обратно на работа. Той умира пред май 2015 г. на 46 години.

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

Кара Делевин играе в новия филм на Люк Бесон

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2015 г. Кара Делевин обикаляше телевизионни студиа, за да направи промоция на филма „Хартиени градове“, в който се е снимала. Младата жена току-що бе обърнала една страница – бе приключила с манекенството, за да се посвети на киното.

Две години по-късно тя се превъплъти в образа на Лорелин в суперпродукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“, която днес излиза по екраните в САЩ, а следващата седмица във Франция. Навремето 24-годишната британска актриса се появи в американското сутрешно телевизионно предаване „Добър ден, Сакраменто“ и водещият я попита дали е чела книгата на Джон Грийн, по коята е адаптиран филмът на Джейк Шрайър. Тя отговори, че не само я е чела, но и написала разказ по темата.

„Винаги ще се намерят такива хора – каза сега тя на пресконференция в Бевърли хилс, докато представяше новата лента на Бесон, адаптирана по френски комикси. – Смятам, че това ми предоставя възможност да бележа територията си и да покажа, че съм се справила със задачата си. Работя усърдно и съм решила да докажа на онези, които имат някакви предубеждения, че грешат.“

Кара започва кариерата си като манекенка и бързо става един от най-търсените модели. Тя участва в дефилетата на модна къща „Бърбъри“ и става нейно лице. Истинското й увлечение обаче е киното.
Кариерата й на актриса започва с участие във филма „Ана Каренина“ (2012), в който изпълнява ролята на принцеса Сорокина. Следва участието й в няколко успешни филма, сред които „Отряд самоубийци“, излязъл по екраните през 2016 г.

Когато търсел актриса, която да изпълни ролята на смелата Лорелин, женското алтер его на Валериан, Бесон избрал Делевин. „Тя случайно станала манекенка, защото скаут й казал, че е фотогенична – разказа режисьорът. – Кара постигна успех като манекенка, защото е забавна, но според мен е родена актриса. Бях изумен от способностите й и смятам, че я чака много дълга актьорска кариера.“