Блус за VW Bus

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria ще бъде на пазара утре, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg 

Историята на VW Bus е едновременно история на възхода на Федералната република и на концерна Volkswagen. От малка лекотоварна транспортна машина някогашният Модел 2 се разви до предпочитан семеен автомобил. Какво е усещането при шофиране на трите поколения на „Були” със заден двигател и на модерния им наследник от 1990 г.?

T1_T4_Mutschler 010

Ето ги и тях – мечтата на любителите на далечни пътешествия (T2), желаното семейно превозно средство (T4), обекта на домогванията на многобройни спекуланти (T1) или просто „най-добрия Volkswagen изобщо”, както е можело да се прочете на страниците на auto motor und sport (бр. 4/1983) за Т3. Всички те принадлежат към серията Typ 2 (Модел 2), допринесла за успеха на VW с 9,4 милиона произведени екземпляра.

Днес, след 40 години, Т1 и Т2 ни изглеждат почти еднакви, като близнаци, Т3 също може да бъде разпознат като техен брат, докато T4 сякаш не е член на семейството. Това, разбира се, е както умишлено търсено, така и исторически обяснимо. Защото още Т3 е трябвало да стане съвсем различен. Но нека започнем от началото. Първият модел се появява на фона на следвоенната икономическа оскъдица – няма нищо, всичко е разрушено, както физически, така и душевно. Хората имат нужда от малък транспортен автомобил, който да им помогне да възстановят страната си. За щастие Бен Пон, холандски вносител на VW, видял през 1947 г. една лекотоварна платформа в завода, взел молив и нанесъл на хартията няколко щрихи. Това, което днес изглежда като наивна детска рисунка, две години след края на войната поставя начало на историята на един уникален успех. От 1948 г. започва проектирането, а през 1950-а вече се произвежда серийно новият Typ 2 (Модел 2, тоест вторият модел след „костенурката”; не трябва да се бърка с Т2, който е второто поколение на буса, произвеждано от 1967 до 1979 г.) – четвъртито като брикет пространство, оградено с ламаринени стени.

T1_T4_Mutschler 020

Базовата схема и голяма част от техниката са взети от „костенурката”. И така от конвейерите слиза точно този автомобил, от който са се нуждаели – евтино транспортно средство, с проста конструкция и лесно за ремонтиране.

Днес, когато седнете на мястото на водача, усещате, че ергономията не е играла никаква роля при разработването на Т1. Ако сте по-висок от 1,85 м, сте принуден да заемете прегъната поза и да клечите приведен напред зад почти хоризонталния волан, за да виждате пътя през разделеното челно стъкло. Сега трябва да натиснете докрай малко опърничавия педал на съединителя, да стартирате мотора и да чакате, докато боксерът в отдалечения на четири метра, почти лишен от шумоизолация кърмов сектор се успокои в равномерен празен ход. Задействаният посредством стоманени въжета съединител е лесен за дозиране, 1,5-литровият мотор реагира с известно равнодушие на промените в положението на педала за газта. Тогава T1 бавно започва да се движи.

Скоростта не се увеличава особено дори когато пришпорите докрай всичките 44 конски сили. Но това не е лошо, защото и бездруго имате достатъчно работа с волана. Кормилната уредба има доста широки разбирания за средно положение, тесните гуми следват дори най-малкия коловоз по настилката, а предавателната кутия с дълъг ход на лоста изисква от вас усърдни действия, за да не се превърнете напълно в препятствие за движението.

Ходовата част с колянови носачи на предния мост и люлеещ се заден мост с междинна предавка наистина изисква време за привикване, или, както пише сп. Das Auto, Motor und Sport през 1953 г., „при празна каросерия изначалният недостатък на непрогресивното окачване се проявява по присъщия си начин и това не може да бъде променено в никаква степен дори от най-сполучливото разпределение на теглото между мостовете.”

Просветление в Т2
Прехвърлянето в T2b се отразява много добре на изпитателя. Значително увеличената площ на прозорците, и преди всичко голямото панорамно челно стъкло в съчетание с уютното обзавеждане създават впечатлението, че в Т2 наистина се е съмнало.
Отвън Т2 все още прилича на своя предшественик, но многобройни промени подобряват значително неговите полезни качества. Именно те продължават да са най-важни за Модел 2, представен през 1967 г. – по времето, когато Volkswagen вече е разширил продуктовата си гама до пет моделни серии. Увеличеният с 50 кг полезен товар в случая може да бъде пренебрегнат, защото бусовете на VW често биват безнадеждно претоварвани – и успяват да го понесат. Много по-важно е увеличаването на вътрешното пространство. Каросерията е удължена отпред и отзад с по 100 мм, отворът на вратата е разширен със 70 мм, а височината на прага му е снижена със 73 мм. Отсега нататък можете да седите зад волана с високо вдигната глава.

Арматурното табло и уредите са оформени по-привлекателно, седалките са по-стегнато тапицирани и се регулират по-добре – така вече не са нужни толкова усилия за привикване. Двулитровият боксер (от 1975 г.) в предоставения от лекотоварното подразделение VW Nutzfahrzeuge автомобил на снимките стартира с лекота. Ръчната спирачка се освобождава с лост като бастун и при потегляне почти веднага настъпва успокояващото усещане, че агрегатът отзад има достатъчен запас от сили. Двулитровият боксер натоварва коляновия си вал с цели 143 Нм – тоест с 41 повече, отколкото при Т1, – но субективното възприятие е за доста по-голяма сила. При подаване на газ T2b повдига към небето своя нос с високо разположени мигачи, водачът язди точно над предния мост върху леко люлеещите се вълни на усещането за благополучие.

Мост с най-модерна конструкция на VW
Най-голям напредък обаче Т2 показва, когато му се наложи да се отклони от правата линия. Новият заден мост с коси носачи е с най-модерната тогава конструкция в концерна – и това е голяма крачка напред. С него Т2 предлага лишен от напрежение комфорт и позволява динамично шофиране, както и изтощителни преходи през пустини и джунгли. На шофирането с голяма скорост в завой автомобилът реагира с леко недозавиване, което чрез внимателно подаване на газ може да бъде превърнато в презавиване.

Ходовата част и по-широкият набор от полезни качества стават причина в средата на 70-те години Т2 да спечели нови целеви групи – семейства и търсачи на приключения. Друг фактор е въвеждането на по-големия VW LT, който предлага повече полезен товар и пространство за клиентите от различни браншове. Но каква е трябвало да бъде по-нататъшната съдба на Модел 2?
Във VW проиграват различни сценарии, разработват и отхвърлят различни концепции – за да се спрат в крайна сметка отново на изнесения напред волан и разположения отзад мотор. Една от причините е, че касите на концерна бездруго са претоварени от прехода на автомобилната гама към конструкции с преден двигател. Въпреки това инженерите полагат много усилия – и довеждат познатата схема до върха на нейните възможности.

Най-добрият и най-скъп VW

В сп. auto motor und sport от 1983 г. можем да прочетем изрази като: „Камион с техника от Формула 1” и „най-добрия Volkswagen изобщо” – и това по времето, когато наследените от Т2 боксерни мотори с въздушно охлаждене вече са излезли в пенсия. Защото през 1982 г. е започнала успешната ера на боксерите с водно охлаждане. Върхова версия е 2,1-литровият двигател WBX с мощност 112 к.с. Той е идеално подходящ за стегнатото окачване на Т3, който с междуосието си от 2406 мм – само 6 милиметра повече, отколкото на „костенурката” – предлага комфорт на возене като при лек автомобил от горния сегмент на средния клас. Той е пътнически автомобил в образа на лекотоварен; в интериора с първокласното оборудване Multivan почти не откриваме твърда пластмаса, която може да се почиства с пароструйка. T3 Multivan се е изкачил до върха на ценовата листа и е най-скъпият модел на VW. През 1987 г. версията с боксерния мотор със 112 к.с. струва 31 481 марки. С малко допълнително оборудване бързо може да се надхвърли и границата от 40 000 марки – например с предпочитания от мнозина повдигащ се покрив за повече от 4600 марки.

С Т3 обаче е достигнат и краят на един славен път. Необходима е изцяло нова разработка. Парите вече са налице благодарение на бестселърите Polo, Golf и Passat – и още през 1984 г. решението е взето: на мястото на Т3 не само може, но и трябва да дойде Т4. Защото Ford Transit, Mercedes MB 100, а и конкурентите от Далечния изток с Mitsubishi L300 и Nissan Vanette, са показали, че следваната от близо 35 години конструктивна схема вече няма бъдеще.

„Були” за два милиарда марки
Моделът, който се появява в салоните на търговците през 1990 г., изпълнява очакванията за модерен лекотоварен автомобил. Двигателят и задвижващият мост отпред, по-голямото и по-добре използваемо товарно пространство с ниски прагове за товарене, както и възможността за по-дълги междуосия, са цяло щастие за майсторите от различни занаяти и за големите семейства. Ходовата част лежи уверено и се държи убедително на пътя; като изключим ефектите от доста високия център на тежестта, Т4 може да се управлява като съвременен лек автомобил – но с много по-добър обзор. Освен това с по-дебели стабилизатори подчертаната склонност на Т4 към накланяне в завои може да бъде смекчена доста ефикасно.

Има обаче и един малък недостатък: отново при старта на производството липсва подходящ двигател. На приятелите на Модел 2 им е много трудно да се разделят с работещите почти без вибрации боксери. Те трудно се примиряват със силно чукащите, слабовати атмосферни дизели с 60 и 78 к.с. Не ги привличат и лакомите бензинови мотори с мощност от 67 до 110 к.с.

Трябва да изминат пет дълги години, докато се появи идеалният задвижващ агрегат за „Були” – от 1995 г. нататък мощните и икономични редови петцилиндрови TDI мотори с техните леко свирещи турбокомпресори извикват у феновете сълзи на радост. Най-после Модел 2 е стигнал където трябва – в новите времена. Като сбор от качества 2,5-литровите мотори с от 88 до 151 к.с. и от 195 до 295 Нм са недостижими и днес.

Разходите за разработката в размер на два милиарда марки са една много добра инвестиция за VW. Т4 дълги години остава без конкуренция. Следващата крачка е направена през 1996 г., с „голямото продуктово обновяване”, при което предната част на Caravelle и Multivan бива удължена с 80 мм и така ги дистанцира от лекотоварните версии на Т4. Непонятно е обаче защо VW не предлага Multivan с дълго междуосие. 40-те сантиметра повече биха му се отразили доста добре. Но едва Т5 Multivan ще може да изпълни и това желание.

Текст: Кай Клаудер
Снимки: Харди Мучлер

Заключение
Ако предпочитате да се възхищавате на вашия „Були”, вместо да го карате, по-добре си купете Т1. За онези, които искат и да излизат на редовни разходки с него, по-подходящ е Т2. За всички, които търсят единствено максимално удоволствие на пътя, T3 с мотор WBX е без конкуренция. А модерният Т4 е точният избор, ако се нуждаете от верен спътник във всекидневието.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ VW T1

Двигател
Четирицилиндров четиритактов боксерен мотор с вентилаторно въздушно охлаждане, разположен надлъжно отзад, с корпус от електрон, цилиндри от сив чугун, цилиндрови глави от лека сплав. Диаметър на цилиндъра х ход на буталото 83 x 69 мм, работен обем 1493 см³, степен на сгъстяване 7,5 : 1, централно разположен разпределителен вал, задвижван с ангренажно зъбно колело, два клапана на цилиндър, задействани чрез повдигателни пръти и кобилици, колянов вал с три основни лагера. Мощност 44 к.с. при 4000 об./мин, макс. въртящ момент 102 Нм при 2200 об./мин, един карбуратор с вертикален поток Solex 30 PICT.

Силово предаване
Задвижване на задните колела, еднодисков сух съединител, задействан с въжена система, частично синхронизирана четиристепенна трансмисия, по желание автоматик с хидравличен преобразувател (от август 1965 г.).

Каросерия / ходова част
Самоносеща каросерия от стоманена ламарина, независимо окачване, отпред с колянови надлъжни носачи и напречни торсионни ресори, отзад люлеещ се мост с надлъжни носачи и напречни торсионни ресори. Маслени амортисьори и хидравлични барабанни спирачки Simplex на четирите колела, джанти 3,5 x 16, гуми 5,50-16.

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина 4290 x 1750 x 1940 мм, междуосие 2400 мм, тегло 1140 кг, полезен товар 930 кг, резервоар 40 л.

Динамични характеристики/ разход
Ускорение от 0 до 100 км/ч за 32 сек, максимална скорост 105 км/ч, разход 9,7 л/100 км.
Период на производство / тираж
От 1950 до 1967 г., 2,3 милиона екземпляра.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ VW T2b

Двигател
Четирицилиндров четиритактов боксерен мотор с вентилаторно въздушно охлаждане, разположен надлъжно отзад, картер и цилиндри от сив чугун, цилиндрови глави от лека сплав. Диаметър на цилиндъра х ход на буталото 94 x 71 мм, работен обем 1971 см³, степен на сгъстяване 8 : 1, централно разположен разпределителен вал, задвижван с ангренажно зъбно колело, два клапана на цилиндър, задействани чрез повдигателни пръти и кобилици, колянов вал с три основни лагера. Мощност 70 к.с. при 4200 об./мин, макс. въртящ момент 141 Нм при 2800 об./мин, два карбуратора с вертикален поток Solex 34 PDSIT.

Силово предаване
Задвижване на задните колела, еднодисков сух съединител, задействан с въжена система, синхронизирана четиристепенна трансмисия, по желание автоматик с хидравличен преобразувател.

Каросерия / ходова част
Самоносеща каросерия от стоманена ламарина, независимо окачване, отпред с надлъжни носачи и двойни напречни торсионни ресори, отзад двушарнирен мост с триъгълни носачи и торсионни ресори. Маслени амортисьори и хидравлични барабанни спирачки (от 1970 г. отпред дискови), на четирите колела, джанти 5,5 J x 14, гуми 185 R 14 C.

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина 4505 x 1720 x 1955 мм, междуосие 2400 мм, предна/задна следа 1395/1455 мм, тегло 1270 кг, полезен товар 980 кг, резервоар 60 л.
Динамични характеристики/ разход
Ускорение от 0 до 100 км/ч за 17 сек, максимална скорост 127 км/ч, разход 11,6 л/100 км.
Период на производство / тираж
От 1967 до 1979 г., 3,9 милиона екземпляра.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ VW T3 MULTIVAN 2.1

Двигател
Четирицилиндров четиритактов боксерен мотор с водно охлаждане, разположен надлъжно отзад, блок от сив чугун, цилиндрови глави от лека сплав. Диаметър на цилиндъра х ход на буталото 94,0 x 76,0 мм, работен обем 2109 см³, степен на сгъстяване 9 : 1, един централно разположен разпределителен вал, задвижван с ангренажен ремък, два клапана на цилиндър, задействани чрез повдигателни пръти и кобилици, колянов вал с три основни лагера. Мощност 92 к.с. при 4500 об./мин, макс. въртящ момент 154 Нм при 2800 об./мин, електронна система за впръскване на бензин VW Digifant, регулируем катализатор.

Силово предаване
Задвижване на задните колела, еднодисков сух съединител, синхронизирана петстепенна трансмисия, по желание автоматик с хидравличен преобразувател.

Каросерия / ходова част
Самоносеща стоманена каросерия, независимо окачване, отпред с двойка напречни носачи на колело и стабилизатор, отзад с коси носачи; винтови пружини и телескопични амортисьори отпред и отзад. Отпред дискови, отзад барабанни спирачки, джанти 6J x 14, гуми 205/70 R 14.

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина 4600 x 1845 x 1960 мм, междуосие 2460 мм, тегло 1395 кг, полезен товар 995 кг, резервоар 60 л.

Динамични характеристики/ разход
Ускорение от 0 до 100 км/ч за 14,5 сек, максимална скорост 150 км/ч, разход 12 л/100 км.
Период на производство / тираж
От 1979 до 1992 г., 1,9 милиона екземпляра (всички варианти).

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ VW T4 1.9 D MULTIVAN

Двигател
Четирицилиндров четиритактов редови мотор с водно охлаждане, разположен напречно отпред, блок от сив чугун, цилиндрова глава от лека сплав. Диаметър на цилиндъра х ход на буталото 79,5 x 95,5 мм, работен обем 1896 см³, степен на сгъстяване 22,5 : 1, горно разположен разпределителен вал, задвижван с ангренажен ремък, два клапана на цилиндър, задействани с чашкови повдигачи, колянов вал с пет основни лагера. Мощност 61 к.с. при 3700 об./мин, макс. въртящ момент 127 Нм при 1700–2500 об./мин, система за впръскване на гориво Bosch.

Силово предаване
Задвижване на предните колела, еднодисков сух съединител, синхронизирана петстепенна трансмисия, по желание автоматик с хидравличен преобразувател.

Каросерия / ходова част
Самоносеща стоманена каросерия, независимо окачване, отпред с двойка напречни носачи на колело и стабилизатор, торсионни ресори, отзад с коси носачи; винтови пружини и телескопични амортисьори отпред и отзад. Отпред дискови, отзад барабанни спирачки (от 1995 г. дискови), джанти 6J x 15, гуми 195/70 R 15

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина 4655 x 1840 x 1940 мм, междуосие 2920 мм, тегло 1695 кг, полезен товар 1080 кг, резервоар 80 л.
Динамични характеристики/ разход
Ускорение от 0 до 100 км/ч за 18,9 сек, максимална скорост 128 км/ч, разход 7,9 л дизел на 100 км.
Период на производство / тираж
От 1990 до 2003 г., ок. 1,9 милиона екз. (всички варианти).

kor 05.indd

 

В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също:

  • Основателни ли са претенциите на новата C-класа на Mercedes – сравнение с конкурентите Audi A4, BMW Серия 3 и Volvo S60
  • Японският бестселър в Европа Nissan Qashqai пристига във своето ново издание
  • Другата Бавария срещу Британия – този път  Audi A1 1.4 TFSIсрещу Mini Cooper
  • Как двама журналисти си представят удоволствието на шофирането с помощта на шест различни автомобила
  • За шофирането под открито небе: Audi A3 Cabrio, VW Golf Cabrio и Opel Cascada
  • Успехите на Audi или още за „напредъка чрез техника“ на компанията
  • Дълбокото съдържание на BMW в компактна форма: BMW M235i
  • Рисковете пред все по-интензивното свързване на системите на автомобила в мрежата
  • BMW представи първите серийни лазерни светлини и още много новости в тази област
  • Как един Land Rover може да се превърне в рали автомобил
  • Анализи от автомобилните спортове
 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.