Блатер ще се кандидатира за пети мандат

| от |

Президентът на ФИФА Сеп Блатер обяви, че ще се кандидатира за пети мандат на предстоящите избори за ръководител на световната футболна федерация догодина.

Блатер е начело на ФИФА от 1998 година насам, като става обект на все по-сериозни критики в последно време, особено след скандалния избор на Катар за домакин на Световното първенство през 2022 година. 78-годишният швейцарец обаче няма намерение да сдава поста и ще се кандидатира за пети пореден мандат. „Да, аз ще бъда готов и ще бъда кандидат. Моята мисия все още не е завършена. На последния конгрес в Сао Пауло получих огромна подкрепа от националните асоциации, които ме помолиха да продължа да бъда президент и в бъдеще“, обяви Блатер на футболна конференция в Манчестър днес.

След като спечели изборите през 2011 година, швейцарецът обяви, че това ще бъде последният му мандат, но в крайна сметка той ще се кандидатира за още един. Блатер на практика няма да има сериозна конкуренция на изборите догодина, след като президентът на УЕФА Мишел Платини обяви, че няма да се кандидатира за поста. За момента единственият конкурент на настоящия президент е Жером Шампейн, бивш заместник-главен секретар на ФИФА. Изборите за нов президент на централата ще се проведат в Цюрих през май месец догодина. /БГНЕС

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Наградите Еми 2017: Победителите

| от |

Снощи в Майкрософт тиътър в Лос Анжелис се проведе 69-тата церемония по връчването на наградите Еми – най-престижните отличия в областта на телевизията. Не е като да станахме свидетели на грандиозни изненади. Очаквахме „Историята на прислужницата“ да вземе наградата, въпреки силната конкуренция в лицето на „Короната“. Надявахме се на Раян Мърфи и „Вражда: Бети и Джоан“, но „Големите малки лъжи“ се оказаха по-големи от враждата между Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Няма да ви бавим повече. Ето списъкът с победителите в големите категории:

Най-добър драматичен сериал: „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

handmaid's tale  историята на прислужницата

Най-добър комедиен сериал: „Вице“ (Veep)

160826-fallon-julia-louis-dreyfus-tease_lveyiq

Най-добър лимитиран сериал: „Големите малки лъжи“ (Big Little Lies)

big little lies големите малки лъжи

Най-добра актриса в комедиен сериал: Джулия Луиз Драйфус, „Вице“

Най-добър актьор в комедиен сериал сериал: Доналд Глоувър, „Атланта“

Най-добра актриса в драматичен сериал: Елизабет Мос, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в драматичен сериал: Стърлинг К. Браун, „Това сме ние“

Най-добра актриса в лимитиран сериал: Никол Кидман, „Големите малки лъжи“

Най-добър актьор в лимитиран сериал: Риз Ахмед, The Night Of

Най-добър актьор в поддържаща роля в драматичен сериал: Джон Литгоу, „Короната“

Най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен сериал: Ан Доуд, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в поддържаща роля в комедиен сериал: Алек Болдуин, Saturday Night Live

Най-добра актриса в поддържаща роля в комедиен сериал: Кейт Маккинън, Saturday Night Live

Най-добър актьор в поддържаща роля в лимитиран сериал: Александър Скарсгард, „Големите малки лъжи“

Най-добра актриса в поддържаща роля в лимитиран сериал: Лора Дърн, „Големите малки лъжи“

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.