“Благодетелите“ на Куба

| от |

Първо Путин, а след това и Си Цзинпин – Русия и Китай задълбочават отношенията си с Куба. Двете големи държави обаче са далеч от мисълта да правят подаръци – те искат да печелят и да разширят влиянието си в региона, пише Дойче веле.

 

Китайският президент Си Цзинпин посети неотдавна Куба – и то не само столицата Хавана, а и „героичния“ Сантяго де Куба, където на 26 юли 1953 година избухна кубинската революция. Си Цзинпин обаче изобщо не отбеляза годишнината от кубинската революция, причината за посещението му бе доста по-прозаична – Китай иска да участва в разширяването на пристанището в Сантяго де Куба.

Социалистическото братство вече не играе никаква роля в китайската външна политика – става дума за суровини, търговия и геополитическо влияние. Както, впрочем, подхожда съвсем не само Китай. Съветският съюз в продължение на години подкрепяше Куба, но покрай разпада на Варшавския договор, колабира и кубинската външната търговия. В края на 90-те години пък ролята на платежоспособна опора бе поета от ръководената от Уго Чавес Венецуела, но междувременно самата тя е зависима от външна помощ.

Т.е. пътят за нови „меценати“ е чист. Куба, която е една от най-бедните страни в региона, има спешна нужда от външни инвестиции. По официални данни, средната заплата на един държавен служител възлиза на 15 евро. 90 процента от трудоспособното население работи в държавния сектор. Безработицата расте, има проблеми в снабдяването с хранителни продукти, а прогнозата за стопанския ръст през 2014 година е доста скромна – 1,4 процента. Валутните постъпления са главно на базата на износа на захар, тютюн и „медицински услуги“- лекари, които режимът изпраща в чужбина. Плахите реформи, инициирани от новия президент Раул Кастро, до момента не дават почти никакав резултат.

Русия се завръща

„Нищо чудно“, казва икономистът Елиас Амор. „Реформите са само прах в очите. Режимът на Кастро иска да печели време, докато се появи някой нов „меценат“, или поне източник на пари, който да осигури благосъстояние“, казва той. По време на визитата си преди две седмици руският президент Владимир Путин на бърза ръка опрости 90 процента от дълговете на Куба или 26 милиарда евро. Според Елиас Амор обаче това е само символичен акт, тъй като Куба никога не е възприемала Русия като кредитор и от десетилетия не е плащала вноските си по заемите.

Чрез активното си присъствие в Куба, Русия иска да дразни САЩ, смята политологът Гюнтер Майхолд. Кубинският адвокат и критик на режима Гомес Манцано споделя това мнение. „Русия разчита на неограничената подкрепа на Кастро срещу САЩ и Запада. И сметките ѝ излизат. Куба е изцяло на страната на Москва относно анексията на Крим и украинската криза“, казва той.

Куба обаче не може да изхранва населението си само с антиамериканските си обвързаности. И продължава да търси инвеститори. Последните 2,6 милиарда евро, които Куба дължи на Русия, трябва да бъдат използвани за инфраструктурни проекти на острова. Но времената на подаръците отминаха – Куба трябва сама да набави тези пари. Русия и Китай се изявяват по-скоро като инвеститори, отколкото като благодетели.

Големите планове на Бразилия и Китай

„Китайците са твърде прагматични, за да финансират властта на Кастро без нещо в замяна“, убеден е Гомес Манцано, според когото Китай залага по-скоро на бъдещото отваряне не страната в икономически план. В крайбрежието на Куба има 20 милиарда тона петролни залежи. Международни петролни концерни от Испания, Норвегия и Малайзия вече са започнали пробни сондажи. Към тях се присъединяват Китай, Русия и Бразилия. Въпреки това засега Куба не може да покрива и собственото си потребление.

Бразилия вече изгражда огромно пристанище в близост да Хавана на стойност 700 милиона евро. Китай пък влага десетократно повече в строежа на рафинерия. При посещението си в Куба Си Цзинпин обяви и нови инвестиции за разширяването на пристанището в Сантяго де Куба и за някои по-малки проекти. „Като голяма търговска сила, Китай се интересува от нови пристанища, където корабите ще могат да бъдат разтоварвани и товарени с нови стоки без да акостират в американски пристанища“, казва политологът Майхолд. Гомес Манзано отива още по-далеч. „Вероятно китайците се надяват в края на мандата си президентът Обама да отмени ембаргото. Тогава те ще могат да правят изгоден бизнес с Куба.“

Очертава ли се и историческо сближаване със САЩ?

Търговското ембарго съществува от над 50 години и забранява търговията на американски фирми с Куба. Но явно няма да продължи вечно. „Кубинците искат да установят отношения със САЩ, не искат повече да минават за сателит на Москва“, смята Майхолд.

Отмяната на ембаргото е опция и за американския президент Обама, който вече смекчи някои от санкциите. През 2012 година делегация на американския Конгрес посети Куба. А по време на траурната церемония за Нелсън Мандела, Барак Обама и Раул Кастро си подадоха ръце. Кастро заявил, че сближаването с Америка било възможно, но кубинската система оставала неприкосновена.

Така Раул Кастро потвърждава и наблюденията на Гомес Манцано. „В Куба има промени, но в най-добрия случай това са „реформички“ в икономически план. Изобщо не става дума за истинско отваряне на страната към света. А на хоризонта нов меценат не се задава“, заключава той.

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?