Бивш еврокомисар превръща Амстердам в столица на предприемачеството

| от |

С какво се занимават бившите еврокомисари? Един от тях – Нели Крус, заместник-председател на предишната еврокомисия с ресор цифрови технологии, ще продължи работата си в частния сектор. Целта: тя ще се опита да превърне Амстердам в столица на предприемачеството. Бившият еврокомисар ще оглави проекта StartupDelta в Холандия, който се създава с тази цел, съобщава онлайн изданието ZDNet, цитирано от money.bg.

Хенк Камп, който е министър на икономиката на Холандия, обяви, че страната има амбиция да увеличи значително броя на стартиращите компании, които да имат потенциала да се превърнат в голям успех. Интерес представлява и привличането на стартиращи компании от други държави, които да инвестират в Холандия и да създават работни места.

„С големия си опит и чар, Нели Крус е перфектният човек, който да увеличи и подкрепи развитието на тази международна амбиция. Заедно с Крус парламентът ще се заеме да даде възможност на ново поколение стартиращи компании да развият своя талант, да иновират и да създават работни места в страната. За следващата година и половина Крус ще бъде специален посланик на стартъпите“, коментира Камп.

StartupDelta ще обединява държавни и образователни институции, стартиращи компании, фирми, инвеститори и специалисти в различни области. Министерството на икономиката ще осигури условията за по-бързо започване на бизнес и неговото развитие. Предвижда се помощ при намирането на финансиране, нови условия за стартиращи компания извън Европа, които искат да прехвърлят дейността си в страната.

 
 

Наградите Еми 2017: най-добрите на Chronicle.bg

| от |

Само няколко часа ни делят от най-голямото телевизионно събитие на годината – Наградите Еми.

Въпреки отсъствието на „Игра на тронове“ тази година, битката довечера ще бъде оспорвана. Годината беше повече от успешна по отношение на сериали и всички големи платформи изглеждат като сериозни претенденти за статуетка.  Изненади няма да липсват – знаем, че това е коронният номер на тези награди.

А вие очаквате ли наградите Еми. Защото ние да – и то с огромно нетърпение. Може да не сме критици, нито мнението ни да има някаква тежест, но си имаме своите фаворити. Кои са те, можете да видите в галерията горе. А после кажете дали сте съгласни с нас.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.