Без втора Аштън, моля!

| от |

Извади ли си ЕС поуки от избора на Катрин Аштън и какъв трябва да бъде новият „Върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността“? Някой като Щайнмайер или може би като Кристалина Георгиева?

Светът пред прага на Европа се разпада, съобщава Дойче веле. Кризата в Украйна и смразяването на отношенията с Русия, ислямистите-терористи в Ирак и в Сирия, както и изострянето на конфликта в Газа застрашават и сигурността на Европейския съюз. В продължение на години европейската външна политика бе по-скоро безпроблемна и се осъществяваше в определени геополитически рамки. Но тези времена вече са в миналото – има нови съюзи, нови заплахи и нови граници, констатират редица германски медии, които се опитват да изяснят критериите за подбора на нов „Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността“.

Сега външната политика на Европейския съюз има нужда от здраво ръководство. Затова решението за избора на следващия водещ европейски дипломат, което трябва да бъде взето на 30 август, е толкова важно. Бъдещият „Върховен представител на Европейския съюз по външната политика и политиката за сигурност“ ще има ключов пост за прокарването на европейските интереси: в следващите кризисни години той ще трябва да поддържа единството на Общността по отношение на външната политика и да постига консенсус между държавите-членки, ще трябва своевременно да разработва стратегии за новата европейска сигурност и същевременно ще трябва да действа на световната сцена като уважаван посредник от името на европейците.

Междувременно 42 известни политици, дипломати, учени и бизнесмени, сред които Джордж Сорос, бившият чешки външен министър Карел Шварценберг или председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер излязоха със специален призив към европейските правителствени лидери – да изберат „опитна личност“ за наследник на Катрин Аштън. Ръководени от загрижеността да не би на решението да повлияят „краткосрочни интереси“ или „квоти“, подписалите призива изтъкват, че „сега не е време за нововъведения“.

Определящи трябва да са единствено качествата на кандидата

Изискванията са високи. И затова за поста на главния дипломат на ЕС не бива да има пазарлъци. А нещата в момента изглеждат именно така. Правителствените ръководители искат да решат кадровия въпрос така, че да се спазят всички критерии – запад и изток, мъже и жени, нови и стари членки. Този вид политически фолклор може и да е определящ за регионалните парламенти, но не и в Брюксел. Това, което важи за определянето на шефа на една дърводелска фирма с десет работника, би трябвало да има валидност и за водещите позиции в Брюксел: решаваща трябва да е пригодността на кандидата. Европа не може да си позволи втора Аштън – сега постът наистина трябва да бъде зает от най-добрия! Във връзка с което правителствените ръководители от ЕС могат само да бъдат призовани – изберете Щайнмайер! Германският външен министър превъзхожда европейските си колеги по компетентност, опит, политически инстинкт, дипломатически усет и уважение.

Но дали е реалистично Франк-Валтер Щайнмайер да стане новият европейски водещ дипломат? Едва ли, поне не от днешна гледна точка. Социалдемократът се чувства отлично на сегашната си позиция – макар един апел към чувството му за държавническа отговорност в трудни времена вероятно би могъл да го накара да премисли нещата. Такъв призив обаче надали ще бъде отправен. Това се дължи съвсем не на последно място на аритметиката на европейските елити.

След като считаната доскоро за фаворитка италианска външна министърка Федерика Могерини явно няма да се квалифицира за този пост поради съпротивата на някои източноевропейски държави, би могло да се постигне единство по отношение на някоя друга личност. Спрягат се имената на българката Кристалина Георгива, на поляка Радослав Шикорски, холандеца Франс Тимерманс или фрацузойката Елизабет Гигу. Но никой от тях, с изключение може би на Тимерманс, не е от класата на Щайнмайер, никой от тях не би могъл да води и формира европейската външна политика така, както е би следвало.

ЕС беше без стратегия, убедителност и пробивна сила

Опитът с досегашната върховна представителка за външната политика Катрин Аштън би трябвало да бъде достатъчно предупреждение за правителствените ръководители. Тя нямаше никакъв външнополитически опит и никакъв международен авторитет. Тя се заплате в бюрократичната паяжина на европейските институции и въпреки важните частични успехи при ядрените преговори с Иран и при сближаването между Сърбия и Косово не успя да придаде на европейската външна политика стратегическа убедителност, обща линия и пробивна сила. Това трябва да се промени.

За Европейския съюз като цяло не може да се каже, че се представи добре в актуалната кризисна политика: той изглеждаше нерешителен, разединен и без компас. Например в случая с Украйна: в началото развитието на нещата в Киев бе оценено погрешно от Европейския съюз, Аштън се ангажира твърде малко с проблема и оставяше все повече възможности за солови акции на отделните външни министри, които на свой ред биваха наблюдавани с подозрение от техните колеги. Единна стратегия за Русия и Украйна и до днес няма. Ако пък се отправи поглед към Сирия и Ирак – там Европейският съюз реагира със закъснение на жестокостите, извършвани от терористичната група „Ислямска държава“.

Аштън обикаляше Азия, докато язидите в Северен Ирак биваха избивани и френският външен министър Лоран Фабиюс трябваше да се моли за свикването на кризисна среща на европейските външни министри. Срещата се състоя, но отправи най-вече едно послание: при оказването на подкрепа на кюрдите всяка държава от Европейския съюз е свободна да действа както си пожелае. Нима това помага, за да бъдат разбити джихадистите? И какво може да предприеме Европейският съюз след една продължителна фаза на бездействие и безучастно наблюдение на ставащото в Сирия и Ирак? Това са настоятелни въпроси, които европейската външна политика трябва да си постави. За което е нужен силен първи дипломат. Някой като Щайнмайер.

 
 

Шеги по адрес на Тръмп на наградите „Еми“

| от |

Започна церемонията по раздаване на музикалните награди „Еми“, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Звездите едва бяха преминали по червения килим в Лос Анджелис, когато политиката бързо „нахлу“ в шоуто. Президентът на САЩ Доналд Тръмп бързо се озова на прицела на шегите, а бившият прессекретар на Белия дом Шон Спайсър изненадващо се появи на церемонията.

Тръмп бе най-голямата телевизионна звезда през последната година, обяви водещият Стивън Колбер. Той шеговито обвини наградите „Еми“ за избирането на милиардера за президент на САЩ. Ако Тръмп бе спечелил „Еми“ за шоуто „Стажантът“, се обзалагам, че нямаше да се кандидатира за президент на САЩ, подхвърли Колбер.

Водещият пусна откъс от предизборни дебати, на който Тръмп казва, че е трябвало да спечели „Еми“.

За разлика от президентските избори обаче, отбеляза Колбер, наградите „Еми“ отиват за победителя от народния вот.

 

Той намекна за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Кандидатът на републиканците спечели мнозинство в изборната колегия, но иначе получи по-малко гласове на избиратели от своята съперница, демократката Хилари Клинтън.

Актрисата Кейт Маккинън пък благодари на Клинтън, когато получи наградата за най-добра поддържаща женска роля.
Шон Спайсър, който подаде оставка като прессекретар на Белия дом през юли, допусна, че церемонията може да привлече рекордна телевизионна аудитория. Този негов коментар бе посрещнат с мълчание.

През януари първият прессекретар на Белия дом при президентското управление на Тръмп се нахвърли на репортерите, обвинявайки ги, че са подценили броя на хората, присъствали на церемонията по встъпването в длъжност на президента.
На нея видимо имаше по-малко хора, отколкото при полагането на клетва от неговия предшественик Барак Обама в началото на втория му мандат. Самият Тръмп влезе в спор с медиите, които отбелязаха този факт.

По всяка вероятност церемонията по раздаване на наградите „Еми“ ще придобие тази година политически привкус, тъй като победителите и други звезди често използват качването си на сцената, за да произнесат пламенни речи по злободневни теми, отбелязва Ройтерс.

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/