Без европари за третия лъч на метрото?

| от |

Разширението на софийското метро е приоритетен проект и търсим начин отсечката до летище „София“ да бъде финансирана. Това заяви вицепремиерът Зинаида Златанова на изслушване в парламентарната комисия по европейските въпроси. С изказването си тя не отрече, че пари за строеж на третия метродиаметър на софийското метро в оперативна програма „Транспорт“ не са предвидени.

Златанова подчерта, че управляващите ще търсят пари за продължението на подземната железница. По думите ѝ, възможност за финансиране на следващия етап е, да се вземат средства от Европейския фонд за регионално развитие.

„В следващия програмен период за ОП „Транспорт“ са предвидени 1.6 млрд. лева, а би трябвало да са поне 2 млрд. лева“, коментира бившият транспортен министър и депутат от ГЕРБ Ивайло Московски. Той обясни, че от така планираните пари, 1 млрд. лева отиват за ЛОТ 3 на „Струма“, който е от задължителните за Брюксел проекти, а останалите 600 млн. лева вероятно ще са за жп линията Септември – Елин Пелин – София, който също е приоритетен за ЕК. Така метрото може да бъде включено в програмата, но само като текст без финансово покритие.

„ЕК определи столичният метрополитен за един от десетте най-успешни проекти с еврофинансиране. Ако са умни управляващите, ще го включат сега, защото има пълна проектна готовност и така 2014 г. няма да остане нулева откъм еврофондовете“, смята Московски. Той подчерта също, че в оперативната програма няма и лев за „дигитална България“, тъй като тя, освен за пътища, е и за съобщения и информационни технологии.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

КАК ДА: се излекуваме от есенните болести

| от |

Гриповете еволюират по-бързо от айфоните. Есента дойде вчера, а с нея, разбира се, ще дойде и нов щам на някоя подла зараза. Хората масово съветват: Не пий, вредно е. Не яж сладко, вредно е. Не яж месо, вредно е. Но като се разболееш, всички казват: Ето ти ракия с мед и пилешка супа.

И понеже знаем, че докато не се разболеете няма да ви дреме за превенции от грипа – затова ви предлагаме няколко начина да лекувате след като неминуемo това стане.

 

Много лимони. Така и така животът ви поднася достатъчно лимони – яжте. В тях има витамин Це, който е полезен. Ако някой понечи да вземе вашите лимоните, кажете му „Хей, не пипай тези лимони. В тях има аскорбинова киселина“. Това е химическото название на витамин Це – хем няма да го лъжете, хем човекът ще се уплаши и ще остави плода намира.

 

Третирайте се все едно сте махмурлия. Здрава храна, сън, ограничени контакти, витамини, вода, кисело мляко… Абе какво ви обясняваме, вие ли не знаете.

 

Всякакви домашни зимнини. Причината да умираме стари и грохнали е защото дедите ни са бухали мръвки директно от кокала и са пили мляко директно от вимето. Не са имали фервекс. Тогава е нямало аптеки, откъде ще намерят фервекс. (Това беше шега за читателите ни с по-нисък стандарт. Медия сме – трябва да има по нещо за всички.)

 

Ходете с маска. Не искате да сте маймуната, от която тръгна СПИН, нали. Не е срамно да ходите с маска, когато сте болен. Дори за някои хора е по-срамно да ходят без.

 

Спортувайте. Да живееш здравословно е като да държиш на пиене – има гордост, ама няма кеф. Но тук се изхвърлихляме малко, да. Под „спортуване“ имаме предвид разходка на чист въздух. Идете до съседите, които ненавиждате.

 

Забележете, че не ви подтикваме да пиете класическия цяр за всичко – ракия. Това е така, защото ние нямаме грам съмнение (нито пък 100 грама), че ще направите така. Просто ви предложихме с какво да я гарнирате. Тази статия можеше спокойно да се казва „Какво върви с ракия“.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.