Без бариери на евроизборите

| от |

Трипроцентната бариера, съществуваща в Германия, няма да важи за евроизборите. Това решение на конституционните съдии, очаквано с голямо вълнение, предизвика различни емоции – в зависимост от размера на партиите, предава Дойче веле.

court2_2336993b

Валидната в Германия трипроцентна бариера за участие в избори няма да важи при гласуването за Европейски парламент – отсече Федералният конституционен съд в Карлсруе, аргументирайки се с това, че по този начин се нарушават правата на малките партия. Именно няколко малки партии, както и над хиляди германски граждани внесоха жалба срещу въведената преди девет месеца трипроцентна бариера – и постигнаха успех. „Малките партии са солта и пиперът на демокрацията. Те имат много важна функция и затова пред тях не бива да има никакви ограничения“, казва Себастиан Франкенбергер, председател на Екологичната демократическа партия.

В момента в Европейския парламент се представени 162 партии. Поддръжниците на трипроцентната бариера /които са от утвърдените политически сили/ твърдят, че големият брой малки партии ще затормози още повече дееспособността на парламента – тъй като той е зависим от стабилните мнозинства. „Но мнозинствата се свиват все повече“, отбелязва председателят на парламента Мартин Шулц.

Бундестагът вече втори път се опитва да въведе бариера за изборите за Европейски парламент и втори път се проваля. Още през 2011 година Федералният конституционен съд обяви за протовоконституционна предишната бариера от пет процента, като я определи за „тежка намеса в принципите на изборното равноправие и равнопоставеността в шансовете на политическите партии, неоправдана нито в правен, нито в обществен план“.

Кои са печелившите?

Представителят на жалбоподателите Ханс Херберт фон Арним твърди, че през 2009 заради съществуването на бариерата са били загубени 2,8 милиона гласове, което би се равнявало на осем мандата за малките партии. Независимо, че и сега шансовете на малките партии не са много големи, те поне стават по-реалистични след решението на Конституционния съд. А списъкът на малките партии е дълъг. Наред с Екологичната демократическата партия, Партията на свободните избиратели и Пиратската партия, на представяне в европейски мащаб се надява и дяснорадикалната Национална демократическата партия.

„Така в парламента може да влезат и партии, които не отговарят на доминиращите в Германия политически нагласи“, каза Тим Байхелт, професор в европейския университет Виадрина, според когото последиците са лесно прогнозируеми. „При европейските избори през 1984 година за първи път в Европейския парламент влезе френската дяснорадикална партия „Национален фронт“. И именно по този начин се утвърди и в цяла Франция.“

Председателят на Екологичната демократическата партия Себастиан Франкенбергер не желае партията му да бъде поставяна на едно равнище с десните екстремисти от Националната демократическа партия. „За съжаление жалба подадоха и няколко екстремистки партии, които ние бихме искали да бъдат забранени. Но това е проблем на нашата парламентарна демокрация, която не успя да ги обяви за противоконституционни“, казва той.

Разни парламенти – разни цели

Но дали ограничителните бариери изобщо са легитимни и какво е тяхното влияние? Резултатът от изборите за Бундестаг, например, би трябвало в идеалния случай да доведе до съставянето на правителство и органичителните клаузи са въведени именно за улеснение на този процес. Тъй като колкото по-малко политически сили с голям брой спечелени гласове влезат в парламента, толкова по-лесно се образува коалиция. „Ограничителните клаузи изключват част от гласовете на избирателите от процеса, но целта е съставянето на правителство и тя стои над равнопоставеността в избирателното право“, казва Тим Байхелт.

На европейско ниво този проблем не съществува, тъй като Европейският парламент не избира правителство. „В този случай е много по-важно да бъдат взети под внимание всички гласове, отколкото да се сформира кабинет, т.е. конкуренция в целите няма“, изтъква професорът.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание
 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.