Беше ли Путин прав за Сирия?

| от |

Ишаан Тарур, в. „Вашингтон пост“

Каква разлика само за една година! По това време миналата година Западът се готвеше за военни действия срещу режима на Башар Асад, който бе обвинен в използване на химически оръжия срещу собствения си народ. До такава намеса така и не се стигна, не на последно място заради това, че общественото мнение в страни като Великобритания и САЩ бяха против нова намеса в Близкия изток.

Сега Съединените щати обмислят разширяване на въздушните удари по бойците на групировката „Ислямска държава“, която действа в Ирак и Сирия – бойци на терористична организация, която е водеща във войната срещу Асад.

териториите, завладени в Ирак от организацията „Ислямска държава“, продължителните репресии и избиването на религиозни малцинства там и в Сирия с право бяха осъдени от цял свят. „Не съм защитник на режима на Асад“, каза Райън Крокър, бивш американски посланик в Сирия. „Що се отнася до сигурността обаче, („Ислямска държава“) е най-голямата заплаха“.

Иронията на момента е трагична. За някои това не е кой знае каква изненада. Мнозина предупреждаваха преди време администрацията на Обама (и други правителства) да не настояват Асад да си отиде, от страх кой ще запълни вакуума.

Един от тези критици бе руският президент Владимир Путин, който предупреди САЩ да не се намесват в Сирия. В статия за в. „Ню Йорк таймс“ миналия септември той писа: „Военен удар ще увеличи насилието и ще отприщи нова вълна на тероризъм. Това може да подкопае многостранните усилия за уреждане на иранския ядрен проблем, израелско-палестинския конфликт и допълнително ще дестабилизира Близкия изток и Северна Африка. Може да изкара от равновесие цялата система на международното право и ред“.

Някои от кризите, които Путин изброи, се влошиха така или иначе, независимо от американското действие или бездействие. Но неговата настойчивост произлизаше от тълкуване на конфликта в Сирия, което бе по-хладнокръвно от интерпретациите, към които се придържаха отначало някои хора във Вашингтон. „Днес в Сирия не става дума за борба за утвърждаване на демокрацията, а за въоръжено противопоставяне между правителството и опозицията в една многоконфесионална страна“, писа Путин и допълни, че на хартия светския режим на Асад, въпреки злодеянията си, е стабилизираща сила в сравнение с това, което вероятно ще го замени.

Путин осъди увеличаващия се брой ислямистки кадри сред сирийските бунтовници: „Не може да не ни безпокои, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни, но и стотици бойци от редица западни държави и дори от Русия. Кой може да гарантира, че те тези бандити, придобили опит, няма да се озоват след това в нашите страни?“. 

Това притеснение днес публично се споделя от американски и европейски длъжностни лица, които са разтревожени от значителното присъствие на европейци в редиците на групировката „Ислямска държава“. Смята се, че британски джихадист, говорещ с лондонски акцент, е извършил шокиращата екзекуция на американския журналист Джеймс Фоули.

Фактът, че вниманието на Запада толкова драматично се измести от убийствата, извършвани от режима на Асад, към тези, извършвани от екстремисти, биещи се срещу Дамаск, показва колко сложна е войната, вследствие на която рухват граници и има политически сътресения в страни от целия Близък изток.

Казаното дотук не оправдава задължително Путин, който през последната година се превърна в лошо духче, създаващо проблеми на либералния световен ред. Както моят колега Адам Тейлър написа тази година, статията на руския президент звучи неловко за Москва на фона на агресивната й намеса в Украйна. Трудно е да повярваме в тържествените думи на Путин за непокътнатостта на международните системи, имайки предвид спорното анексиране през март от неговото правителство на суверенна украинска територия и продължаващата обструкция на опитите за дипломатическо уреждане украинската криза в Съвета за сигурност на ООН.

Други, скептични към позицията на Путин за Сирия, посочват, че Москва несъмнено има интереси, свързани с режима на Асад, който дава на Русия достъп до военноморска база в Средиземно море и е редовен купувач на руска военна техника.

През март 2011 г. в сянката на продемократичните въстания в Тунис и Египет, сирийски демонстранти излязоха по улиците. Техните до голяма степен мирни демонстрации бяха потушени с твърда ръка и насилие от силите за сигурност. В последствие въстанията прераснаха в конфликт, а сега – в междурелигиозна война, която отне живота на най-малко 191 000 души, както посочи ООН тази седмица.

Някои във Вашингтон твърдят, че ако правителството на Обама бе започнало да въоръжава и подсилва „умерената“ сирийска опозиция по-рано, екстремистките сили, които гледаме по новините, нямаше да се сдобият с такова влияние и сила. Както обаче специалистът по Близкия изток Марк Линч обясни в „Маймунска клетка“ (блог на „Вашингтон пост“), това е изпълнено с надежда, наивно предположение. Трудно е да си представим сценарий, в който по-пряка американска намеса в сирийския конфликт с цел свалянето на Асад, нямаше по някакъв начин да се окаже изгодно за ислямистките фракции, замесени в конфликта.

Повече от три и половина години по-късно няма връщане назад – много вода изтече, и много кръв се проля. Струва си обаче да вземем предвид за какво настоя правителството на Путин малко след като насилието започна. В статията си за „Ню Йорк таймс“ Путин напомни на читателите, че „от самото начало Русия се бори за мирен диалог, който да помогне на сирийците да разработят компромисен план за собственото си бъдеще“. Този „план за бъдещето“, настояваха руснаците, трябва да включва преговори между правителството и опозицията – нещо, което опозицията тогава  напълно отхвърли.

През ноември 2011 г. външният министър на Путин, Сергей Лавров, разкритикува други чуждестранни сили, включително САЩ, че не притискат опозицията да седне на масата за преговори с режима на Асад. „Чувстваме отговорност да направим всичко възможно да започнем международен диалог в Сирия“, каза Лавров на среща в Хавай на външните министри от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.

Арабската пролет бе в своя разцвет и американски длъжностни лица смятаха смяната на режима в Сирия за свършен факт. Изглежда, сметките се оказаха съвсем грешни. Сега конфликтът е твърде развит, крайно поляризиран, в много напреднала фаза, а страданието и травмата за милиони сирийци са прекалено големи, за да има вариант за помирение. Много вероятно е Русия просто да е опитвала да представи в по-добра светлина престъпленията на режима на Асад, повтаряйки като папагал призивите на Дамаск за диалог, които опозицията дълго време смяташе за неискрени. Шансовете за такова сближаване на един по-ранен етап, от днешна гледна точка, изглеждат лъч светлина в мрака, който след това погълна Сирия. /БТА/

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Как да разкараме приятелите си за 10 дни

| от |

Приятелството е като автомобила: вътре ти е уютно и сигурно, но ако не инвестираш в него и не го поддържаш, ще те остави в най-неподходящия момент.

Мнозина считат, че приятелството е важно за добруването на душата и спазват основните принципи на доброто приятелство. Звънят на приятелите си, не ги критикуват излишно, не им надуват главите пр. Ако сте от онези, другите, които имат приятели в излишък и искат да се отърват от тоя-оня, прочете долните съвети.

Те ще ви помогнат да се отървете от всеки, който е имал наглостта да ви се пише приятел:

Говорете само за себе си

Никога не трябва да забравяте, че ВИЕ сте най-важните. Бъдете прями, открити и себе си. Приятелите са за да слушат и да дават съвети, а не за да ви занимават с глупости. Приклещвайте ги по ъгли, барове и магазини и им говорете обилно, напоително и безпощадно обстоятелствено за всеки детайл от живота ви. Говорете с плам и страст, не спирайте. Ако видите приятелят да върти очните си ябълки в тиха паника и да търси изход, повишете тона с една, две октави, за да се фокусира. Може да се оттеглите едва, когато видите, че пие втория си аулин. И бъдете сигурни: било му е интересно и важно. Комуникацията с вас е дар Божи. И ВИЕ сте най-важните.

Сърдете се

Ако приятелите ви не знаят, че сте тънкообидни, значи не ви познават достатъчно, което само по себе си е достатъчен повод за една мощна, продължтелна, воняща сръдня. Добре е да се сърдите демонстративно, но да не разкривате причината. Така приятелят ще се чуди защо, аджеба, се държите като селски бек, което ще доведе до чувство за вина с неясен произход. Ако нямате повод за сърдене, винаги може да си създадете: не се обажда достатъчно, не пише достатъчно в Messenger, не пише достатъчно във Viber, не качва ваши общи снимки в Instagram, не ви пита всеки ден как сте с нервите, излязъл е с други приятели, без да ви покани. Хайде, поводите са пред вас. Само трябва да ги видите.

Критикувайте партньора/партньорката

Изтъквайте лошия му избор непрестанно. Акцентирайте върху лошите черти на човека до него без свян и притеснение и обяснявайте надълго и нашироко как това, тяхното, не е любов. В същото време е желателно тайно да пускате по някой фъндък на въпросния партньор/партньорка. Ей така, в случай че все пак приятелят ви послуша и се разделят. Никой не обича да е сам през зимата.

Не се обаждайте, чакайте да потърсят ВАС

Нали помните, най-важните сте ВИЕ. Затова недейте да си хабите минутите по телефона да звъните вие, скъпо е. Настоявайте вие да бъдете търсените и ако това не се случи, преминете към точка 2 и се сърдете.

Настройвате го срещу другите му приятели

Любовта е за двама, нали? Защо приятелството да е за повече? Ако Вашата най-добра приятелка си има и други приятелки, с които ходи на кафе, отделете време да се уверите, че Вие сте още на първо място. Обяснете как Диди не е много готина, защото сте чули от Ели, че май е казала нещо лошо за вас пред Лили. Докато се усетите, ще сте постигнали целта си и прителката Ви ще плаче на Вашето рамо. Дайте й 6 минути за рев, след което започнете да говорите за себе си. Не забравяйте да вмъкнете едно „Казах ти“.

Смучете енергия

Енергията е онази невидима измислица, която кара човек да се чувства удовлетворен, когато е в нормални дози, прави го параноичен психопат, когато е наднормена, и вяла, отчаяна останка от човешко същество, когато я няма. Убедете се, че може да въздействате на енергията на вашите приятели. Винаги може да я повишите с почерпка на едно вино, но избягвайте такива прояви на щедрост. По-добре смучете от чуждата енергия като прилепи в хипогликемия: правете го чрез досадни разговори по телефона, натяквания, обвинения, театрално-драматични изпълнения пред хора др.

Искайте помощ и услуги

Приятелството значи помощ. Очаквайте приятелите ви да ви се притичват на помощ всеки път, когато се нуждаете. Например: свършил ви е бензинът и се намирате между Пазарджик и Пловдив. Ами звъннете на приятел, де. Ако откаже да дойде да ви вземе, защото е на работа, отписвайте. Нямате нужда от такива „приятели“. Приятелите са и банка за безплатни услуги. Молете ги да дойдат до вас да ви закопчаят заялия цип, да ви донесат храна, когато сте гладни, искайте безсрочни заеми от по 2000лв., защото сте пред заплата, водете си детето при тях да го погледат за няколко часа, докато сте на масаж, помолете да ви вземат от Варна, защото не ви се прибира с автобуса, искайте назаем колите им, домовете им, гаджетата им, дрехите им и четките им за зъби. Приятелството е споделяне.

„…И зла измислица е личното пространство“

Беше го казал Атанас Далчев. Ама не за личното пространство, а за съществуването. Нищо. Приложете тази максима към приятелствата си. Ходете на гости без предупреждение през нощта, пияни като талпи. Издишвайте дима от цигарата си в носа на приятелите си. Гушкайте ги до синини с повод и без повод. Звънете по телефона в 4 сутринта, защото имате необходимост да си поговорите.

Избягвай трудните моменти

Приятелството е за fun. Ако приятел преживее лична загуба или му се случи нещастие, по-добре се оттеглете. Човек страда най-добре, когато страда сам.

Не канете приятелите по важни събития

Приятелите служат като удобен лост за възкачване в социалния живот. Ако ваш приятел ще ходи на събитие, което искате да посетите вие, не се свенете да се увиете около него като питон. Но и през ум да не ви минава да го/я каните на кръщенето на детето ви, на рождения ден на мъжа ви/жена ви, или просто така, на вечеря. Както обсъдихме вече, важните сте ВИЕ.